Dum spiro, spero ;)
Българските книги, по възможност криминални, ми идват като глътка свеж въздух сред пръдните на ежедневието.
Ежедневието е много хубаво нещо, но е пълно с едни и същи думи. Заради рутината, заради средата.
И друг път съм си купувала електронни книги, ама тоя път налетях на .acsm
За .acsm нямало нормален reader за линукс, имало само за Win / Mac.
Бабината им трънкина.
В тоя блог намерих, че можло да се отварят с ADE v.1.7
Така де, с Adobe Digital Editions си се отварят, въпроса е, че ADE v.1.7 се отваря с Wine, пък другите – не щат.
Няма установени точни исторически факти кога е възникнала традицията, дали по време на кХан Аспарух или по-рано, но със сигурност се знае, че на другия край на света има едно племе Калаши, което има същата традиция.
И така, след като Ирина ми беше на гости и ме спаси от нервна криза преди около месец, оказа се, че май съм изхвърлила и част от прахосмукачката при чистенето същия ден по-рано.
Липсата на този мъничък-сладичък-черничък чарк превърна и без това изтощителното поддържане на въпросния уред в направо мисия гнус невъзможна.
Две котки и чистене веднъж седмично = два литра кал, като краен резултат.
Напоследък попадам на много теми из разни форуми – да преправим старите мебели, да рециклираме, да дадем нов живот на старите вещи.
Повечето пъти “преправянето” се състои в това стрина Гина да хване баданарката и да намаже с дебел пласт блажна боя, да тръкне два пъти с шкурка и да добави мръсни петна за “състаряващ ефект”.
Тия дни преди Нова Година един колега ми разправя “Що не пробваш КДЕ”.
Изобщо не си спомням контекста, явно нещо съм мрънкала.
Всъщност през 2006-та ползвах КДЕ. И ми беше много тромаво, та за това го смених с Gnome2.
Ама Gnome2 стана Gnome3 и не, мерси.
Сънувам аз, че ще ни нападат пак индианците.
Всичко из стаите е разместено, събрано на купчини и здраво опаковано в тежки денкове, да не го отмъкнат. Миналия път нищо не бяха откраднали, дано и този път е така.
Опаковам си бижутата и ценностите в стария калъф за контрабас и навирам пушката в един намаслен парцал в твърдия калъф от теодолита, за да я нося по лесно?!
Отидох, купих си я. В книжарницата ме гледаха особено.
Първото ми впечатление е положително – лилава корица и то в любимия ми цвят. Следва и едно негативно – книгата е с много едър шрифт. После се замислих, че ако беше по-дребен може би щеше да отблъсква читателите.
Прочетох я за около 45 минути.
bit.ly/1v0nxDv : 14+ не е моя и наистина сере!
У нас има два броя котки.
Те се мразят.
Като се видят се бият.
Живеят “във всяка спалня – котка”.
До сега всяка от тях имаше собствен кенеф. пълен текст »
|
XHTML
|
CSS | 
| Disclaimer