сън: Изгубих си пистолета? (кошмар)
02.24.15
@ 1:16 PM
от GattaNegra
Сънувам аз, че ще ни нападат пак индианците.
Всичко из стаите е разместено, събрано на купчини и здраво опаковано в тежки денкове, да не го отмъкнат. Миналия път нищо не бяха откраднали, дано и този път е така.
Опаковам си бижутата и ценностите в стария калъф за контрабас и навирам пушката в един намаслен парцал в твърдия калъф от теодолита, за да я нося по лесно?!
Виктор трескаво зарежда пушки в другата стая и отивам да му кажа да остави балконската врата отключена – за бързо бягство. Сега не сме на третия етаж, а на първия и навън няма балкони, а улица, железопътните релси са много близо, можем да избягаме с влака, ако мине навреме.
Дивана е разхвърлян на всички страни, така, че да се образува нещо като укритие. Трупам там пушки и чували с пясък, обаче ми няма пистолета, а и куршуми нямам.
Майка ми чете книга в една от стаите. Индианците не нападали възрастни госпожи с котки, казва тя и продължава да си чете.
Отивам при Виктор, който строи форт от шкафове и мебели, да си търся пистолета. Искам му куршуми и той ми подава един доста лекичък пакет. “Успех!” казва той и върти очи. Ми не знам къде е шибания пистолет и това всъщност е все едно да си загубя гащите. В мое оправдание – преди 10 минути го държах, къде е сега, сигурно съм го тикнала някъде докато съм опаковала, сега трябва да ровя!
Миналия път Ива спаси положението с една сабя, когато ни свършиха патроните на ъгъла, тя скочи и им изпоряза главите, обаче сега е в другия край на града и ще трябва да се оправяме сами. Нали ходи на фехтовка, много е добра!
Ровя из калъфа на теодолита, разполагам пушки на стратегически места, но от пищова няма и следа. Мъча се да се сетя как изглеждаше, дано ми светне къде го оставих.
– Айде ставай, 10 и 10 е! – Виктор се нервира, че пак ще се мотая. Спаси ме от индианците тоя човек, обаче не разбрах какво става нататък.
