Dum spiro, spero ;)
Ще добавям по едно за всеки ден, от тук нататък.
Номерацията не е по приоритет?
Благовец е.
Сънувах космати змии от Камерун. Розова, зелена и оранжева. Котките се бунтуваха, че змиите им ядат храната.
Днес излизали били змиите. Всъщност крада смешката – нищо няма да излиза, понеже генералът не дава. Зарад пандемията.
Та.. днес е Благовец и си мисля за баба ми Блага.
Чудният ми и прекрасен незлоблив нрав отчасти от нея съм прихванала. Подозирам, че тя, ако беше жива в момента, щеше с адски кеф да отдаде необходимата почит на текущото положение – с тръшкането и вайкането, нужни на ситуацията, поне на 120%. пълен текст »
В Дарените години се разказва за това как добрите животни дарили на добрия човек от своите години. С договор, с чест и в добри отношения.
пълен текст »
Доктор Бартек
Накратко – приказка за припрян младеж, който жънел успехи без да полага усилия и сам се нахендрил накрая.
Заминал да учи, защото с майка си живеели в немотия, но учил отгоре-отгоре, от лош учител – впиянченият доктор. Вършил си работата пристрастно и през пръсти . Имал добри намерения и добро сърце, но не използвал възможностите си оптимално. Вместо да влага старание в лечението, той я карал през просото. Можел да си го позволи, защото имал споразумение с ултра силен съюзник – самата Смърт. За жалост насрал нещата и свършил зле.
пълен текст »
Железният Хайнрих – Жабокът Цар според мен си е отвсякъде лодкообразуващ материал от първа степен.
Най-общо казано, една глезена принцеса била принудена да изпълни дадената дума, и да прибере жабока (който и направил услуга) в двореца, че чак и в леглото си. Ма тва, щото царят я накарал, тя нещяла. пълен текст »
Поради една или друга причина изглежда напоследък се връщам и минавам по започнати пътеки.
Дали е поредица от втори шансове, дали е просто, защото се осмелих и сложих единия крак пред другия, дори пък не е невъзможно онези-в-които-не-вярвам-но-те-съвсем-добре-си-ме-подозират да се ебават нещо?
Знам ли. Все едно се връщам към книга, четена 15 пъти – откривам нови детайли, нови Неща.
Точно си мислиш, че щракат добре нещата, то било предварително ехо от някой шамар.
Пътищата, по които минаваме, завоите, реките, които пресичаме, променят ни и …нали. Там други хора срещаме, оставяме, откриваме филията с масло и чубрица отново и отново…
Това е откровена храна, дълго за четене, вероятно досадно и без особен смисъл.
Демек – за мен смисъл има, но надали ще променя света. Така че, ако си некви щастливи хора с розАви очили, просто не чети нататък 😀
Ма писна ми от лицемерие и откровени тъпотии, иска ми се да сменя планетата.
пълен текст »
Работата е почти довършена.
Скоро всичко ще е зад нас. Споменът за мрачната династия ще избледнее с времето, златото от техните съкровища ще бъде претопено и раздадено, а каменните порти на гробницата ще приласкават бурите и ветровете, докато от фреските не остане нищо за виждане, докато прилепи и кукумявки не върнат понесени на крилете си светлината и живота.
Хвърлям люта димка в последното разклонение – да изпъди дребните бозайници извън тая проклета дупка. Жрицата брътви нещо под носа си и мята още една, със специални съставки – за душите.
Връщаме се два чертога назад, за да изнесем последните денкове.
Изведнъж задухва вятър. Злобен и тревожен. Настава паника. Хора – допреди малко добре организирани и работещи като прецизна машина – тичат наоколо, блъскат се и изпускат предмети.
С жрицата си пробиваме път към изхода. Разбираме, че някой е мародерствал ипо невнимание е счупил неизвестна стъкленица взета от някъде. Веществата от нея, в контакт с лютите димки, факлите и кислорода са подпалили въздуха. Пожарът гори отвън-навътре. Точно на входа се издига огнена стена, ревът на пламъците надвиква мислите ни.
Останките на ще бъдат изпепелени, както беше замислено. Златото, камъните и другите ценни предмети ще се пречистят в пожара.
Отчаяно се втурваме към недрата на пещерата. Мислено броим дажбите си храна и вода и се надяваме скалите на входа да издържат на пожара, за да не се окажем затрупани вътре завинаги.
…
Петли кукуригат, зачуват се далечни трясъци на тенджери.
Не било второ пришествие, най-ми било алармата. Страшен мерси.
И все пак детайлите в тоя сън бяха супер. ?
Една кутия. Колкото по-красива и богато инкрустирана, толкова по-добре.
Настаняваш се удобно.
Хващаш противната мисъл, която не те оставя на мира. Тази същата, която те парализира и спира дъха ти.
Може да е страх от провал, страх от общо естество, досада, злоба, нетърпение, завист, “ами ако?..” -та хиляда и едно, кое от тях -все едно.
Здраво, с два пръста, но много здраво я хващаш. Усещаш ли как се напрягат жилите ти? О,да!
Пляс, в кутията, да си виси там.
Сега си представяш кутията подробно, с всички детайли, ключа, ключалката, пантите и капака.
Заключваш я.
Без да се храни от вълнението ти, тя ще отслабва все -повече. А през това време, без тоя тормоз, ще разгледаш и решиш проблема много по-лесно.
След това отваряш кутията. Противната мисъл вече не е кълбо нокти и зъби. Има си бодли, но не носи само болка, а поука. Пусни я да се разхожда. Вече е безопасна.
И така, сега взимам една кутия….
|
XHTML
|
CSS | 
| Disclaimer