в: Автомобилни •
10.11.20
@ 11:29 PM
от GattaNegra
Нашият приятел Михаил се пенсионира скоропостижно в една акация, от което произтече и бързото намиране на негов заместник. Додо.
Додо е бежово-зеленикав, леко прилича на настъпена жаба и е плод на кръвосмешение между италианската и японската автомобилна индустрия.
За времето от Август насам станахме приятели, но горкият има доста болежки още.
Тук е редно да благодаря на всички замесени в неговото откриване, купуване, ремонти и търпението на невинните околни. Страшни приятели имам! Обичам ви!
Та покрай Додо имам нов бисер – след “колко мм трябва да е ръбът на спирачния диск” моят гений отново блесна с “колата мирише на газ само при зареждане, няма проблем, нали?”.
НИкак не е смешно – оказа се дефектен чарк, поради който е можело да се вдигнем във въздуха като по филмите. Момчето от сервиза го намери и отстрани моментално, въпреки, че там, както навсякъде са страшно заети.
Да живей!
♦ вземи връзка
в: shitty service • Today • Автомобилни • бунище • ниско качество •
15.10.20
@ 3:44 AM
от GattaNegra
Ся.. Понеже в хладилника всичко е ледено и ме мързи да си стопля, а ми е студено понеже е зима, ще ви разкажа как се спира автомобил от движение.
В КАТ.
Годината е 2020-та.
Вън върлува лошият Корона вирус COVID-19, обявена е световна пандемия, доскоро областните градове бяха блокирани, излизането навън бе нежелателно, а носенето на маски като че ли все още е задължително. Сред хора. На закрито. Абе препоръчително е навсякъде, освен вкъщи да се носят, но на устата и носа едновременно, не само на устата, на брадата, на лакътя или в джоба.Иначе нямат смисъл.
Та да се върнем на темата – как да си спре човек колата от движение официално.
Аз неофициално я спрях, когато я усуках около едно дърво. Салкъм, да уточним. 1:0 за салкъма, не се притеснявайте.
За да се спре официално от движение поради бракуване е желателно да се вземе необходимият документ от фирмата, която я взима за бракуване. Представлява една жълта хартия с писано на нея – рамата и рег. номер е нужно да съвпадат и да са що-годе четливи. Също е необходимо да си носи човек и номерата, когато отива в КАТ да я върши тая работа. Още е необходимо да се носят и талоните на колата. Демек, ако си блейка като мен поне три пъти има да се връщаш.
Номерата са кални, единият още се крепи някак на потрошената си пластмасова рамка, огромни са, ама ги натиквам в един найлонов чувал, грабвам документите и решавам да се пробвам да свърша и тая работа, че тече срок. Да, това забравих – от рециклиращата компания ведро предупреждават, че две седмици след като са отнесли таралясника човек подлежи на глоба ако не го е отписал от системата.
Стигам до КАТ. Там установявам, че на редовните места за безплатно паркиране вече има конуси с ленти – червено-оранжево-сивкави, негостоприемни и много. Тихо псувам. Добре, ето, по-натам, след министерството има платен паркинг – 1.50 за 30 мин или 3 лв за 60 мин.
До тук добре – намъквам се на тоя паркинг, макар и голфът от КН на съседната бариера да е влязъл секунда преди мен – все още има шанс да го отрежа за последното свободно място, или да се завра нейде в кучи гъз, на нещо, което не е очертано като място, понеже нормален човек едва ли би се опитал да спре там. Прибирам картата от паркомата скътана до сърцето си в специално освободен джоб – да не би да се смачка, че после няма излизане! Търтя към дверите на КАТ със смътната надежда да не чакам половин денонощие на разни опашки.
Епично е. Картината заслужава детайлно описание, но уви – вече съм на години, та не зная дали помня всичко.
Първо се налага да се премине през тълпата на входа на двора на КАТ. Незнайно защо гражданите намират за смислено да спрат , за да бистрят ежедневието си с познати и бизнес партньори точно на вратата. В тоя случай към поспрелите там включваме потъналите в лежерен разговор, потропващите от бързане, които все пак искат да си довършат приказката, говорещите по телефона и крачещи напред-назад, разните мотчовци, които се опитват да изчетат табелите и да разберат накъде трябва да свърнат и хора забързано влизащи и излизащи от учреждението. Се моа, демек. Естествено тези, които имат маски изобщо са пренебрежим процент, а тези, които ги носят правилно направо се броят на пръстите на двете ми ръце.
Промъквам се по кьошетата в опит да не дишам с много хора на един и същи квадратен метър и някак се добирам до вратата на КАТ.
Пред вратата има подобно стълпотворение. Хрумва ми една илюстрация – графика- към АД на Данте – грешниците, които се гърчат по земята. Общо взето това е картината. Пред вратата има 2 успоредни пейки в двата далечни края на квадрата, а иначе от самата врата навън се вие длъжка опашка. Нареждам се. Питам за номерца ли се редя. За номерца, естествено. Опитите за спазване на 1 метър от останалите индивиди са пълен провал, но стриктно се старая да не дишам, да не мърдам и да не гледам никого,белки ми се разминат разговорите на опашката. За бонус точки съм облечена смотано и гледам в пода. Нося маска и навън, на опашката и гледам лошо. Много е важно да си пази човек реда по такива опашки, но без да се набива в очите на по-агресивните, иначе рискува да си помисли някой, че се опитва да го пререди. Хората, влизащи забързано с вече издадените си номерца, току-що светнали на таблото създават такова впечатление у по-лабилните. (Насладихме се на опитите на една дама с излъчване на възпитателка в детска градина за деца с умствена изостаналост да подреди всички чавдарчета на опашката да не мърдат, да не говорят и най-важното – да не я предредят някак. Не млъква, но човешкият мозък милостиво игнорира фоновите шумове.) След известно висене и опити да не се задуша успявам да стигна до чичкото полицай, който стърчи до машинката за номерца. Хората наоколо са все така по без маски, или с маски на брадата, на устата, под лакътя и т.н. Обяснявам какво ме води насам и той благо ми подава номерче. Е, моето се оказва на 10+ души разстояние и издадено магически 34 минути след това на госпожата пред мен (мерихме си ги!), но върви спори с вятъра. Изнизвам се навън. Късмет – нашата опашка се движи доста бързо.
Наблюдение над грешниците в преддверието на КАТ. Чистилището по навеса демек.
Колкото и да е възпитан човек да не зяпа, понякога просто няма начин.
Аз стоя под навеса, централно, и изпивам таблото с поглед. На пейката от лявата ми страна се е настанила дама на възраст, пуши нервно и разказва на всеослушание конспиративни теории, в които изобилства от „ТЕ“ и „ама ти да не мислиш…“. Има си и тя публика. Пред мен трима наследници на автомобил, ама помлян точно преди продажбата от техен съсед. Страшна драма. Лелята, която ни строяваше одеве крачи унесена в телефонен разговор наоколо. Взорът се спира на настръхнали люде по къси гащи, двама рокери – момче и момиче, без да личи дали са заедно, дама с патерици. Точно се опитвам да проверя всички документи ли си нося, когато роднина на дамата с патерици апелира да и се предостави място на пейката. Е.. Дамата с патерици ще стърчи доста време отстрани на въпросната пейка, дори и след като конспиративната теоретичка изчезва нанякъде и мястото и е заето от двама младежи – единия с вид на избягал от ТВУ, а другия със скъпи слушалки на ушите и абсолютно отсъстващо изражение, но мокър като кокошка и с къси гащи. Появява се човекът с гевреците и завалява почти едновременно. Заедно с подвикването “гевреци, уникални гевреци, гевреци от пороя” той чати с някого без да променя тембъра на гласа си. Това се казва школовка!
Пред мен един господин с вида на Дон Домат звъни по телефона в търсене на връзки да мине без да чака на опашката. Жалка личност.
Междувременно вече вали така, щото не се вижда нищо наоколо. Сменям си маската, ако и да висим вън под навеса, уж на разстояние – то просто всичко подгизна. Бременна жена и половинката и весело преприпкват през пейзажа. За чий му е на тоя да предрежда всички, мисля си аз, то така вали, че ще му изпере гащите, докато си стигне до колата. Е, така и не намери връзка май, понеже когато излизам в края на трето действие го мервам, че още виси навън.
Човекът с гевреците осъществява няколко продажби. Хората свалят маските си за да пушат и да ядат гевреци. ??!!
Светва моя номер и се намъквам в заветното Вътре.
На гише 3 сопната лелка с възкисел вид и маникюр в задължителното червено изисква изброените в началото артефакти, кара ме да откърша номера от пластмасата с голи ръце и ми тръшва листче с какво имам да плащам, ама ей там, на касата. 5 лв., с превода – 6. През терминала ставало много бавно. Добре, занасям се на касата, плащам, върщам се. Що па да не тръшкам и аз, явно това е модата. Нааай киселата лелка, ама най! Като и тръшкам квитанцията си ми връчва обратно талона и хартия няква и айде чао. Даже смотава едно “приятен ден”, нямам идея дали защото вече съм на скандал, или нещо я е осенило. Владетелката на гише 3 спокойно може да подквасва кисело мляко от разстояние само с „ВИЕ?“
Е, не зная как става в други държави, ама според мен тоя вид организация е пълна простотия. Първо организацията на човекопотока, второ отношението на този персонал, трето фактът, че вместо 5 гшета работят само две и половина (да, на половин-гишето мадамата само ходеше да пуши, ВИДЯХ Я!) Пълна мърлящина.
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • love •
25.03.20
@ 1:08 PM
от GattaNegra
Благовец е.
Сънувах космати змии от Камерун. Розова, зелена и оранжева. Котките се бунтуваха, че змиите им ядат храната.
Днес излизали били змиите. Всъщност крада смешката – нищо няма да излиза, понеже генералът не дава. Зарад пандемията.
Та.. днес е Благовец и си мисля за баба ми Блага.
Чудният ми и прекрасен незлоблив нрав отчасти от нея съм прихванала. Подозирам, че тя, ако беше жива в момента, щеше с адски кеф да отдаде необходимата почит на текущото положение – с тръшкането и вайкането, нужни на ситуацията, поне на 120%. пълен текст »
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • Today • ЛодкаТаМи!) • приказка •
17.07.19
@ 6:18 PM
от GattaNegra
Доктор Бартек
Накратко – приказка за припрян младеж, който жънел успехи без да полага усилия и сам се нахендрил накрая.
Заминал да учи, защото с майка си живеели в немотия, но учил отгоре-отгоре, от лош учител – впиянченият доктор. Вършил си работата пристрастно и през пръсти . Имал добри намерения и добро сърце, но не използвал възможностите си оптимално. Вместо да влага старание в лечението, той я карал през просото. Можел да си го позволи, защото имал споразумение с ултра силен съюзник – самата Смърт. За жалост насрал нещата и свършил зле.
пълен текст »
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • Today •
@ 9:34 AM
от GattaNegra
Поради една или друга причина изглежда напоследък се връщам и минавам по започнати пътеки.
Дали е поредица от втори шансове, дали е просто, защото се осмелих и сложих единия крак пред другия, дори пък не е невъзможно онези-в-които-не-вярвам-но-те-съвсем-добре-си-ме-подозират да се ебават нещо?
Знам ли. Все едно се връщам към книга, четена 15 пъти – откривам нови детайли, нови Неща.
Точно си мислиш, че щракат добре нещата, то било предварително ехо от някой шамар.
Пътищата, по които минаваме, завоите, реките, които пресичаме, променят ни и …нали. Там други хора срещаме, оставяме, откриваме филията с масло и чубрица отново и отново…
пълен текст »
♦ вземи връзка
в: концерти • музика •
30.06.19
@ 9:50 PM
от GattaNegra
След моето сутрешно мотаене в петък, веселата ни банда успешно акостира в Пловдив по никое време.
Настанихме се, хапнахме в Даная, напудрихме си носовете и дим да ни няма към Канала.
Опа. Не. :):):)
Заваля като из ведро. Планът беше с Оги и Катето и да ходим пеш, но щеше да ни издави. Мотахме се къмто два часа с Михаил, докато успеем да преплуваме до гребната база, и то май само благодарение на факта, че дъждът беше поспрял.
Или успяхме, защото спряхме за кафе и шоколад? Евала, банда, добре се посмяхме!
Та, намерихме все пак мястото на събитието, че и паркирахме, благодарние на една дама, която радушно ни подреди пред гаража си. Благодаря Ви, уважаема госпожо, дори никога да не прочетете това, Вие бяхте много мила към нас и ние сме Ви благодарни. От сърце Ви пожелаваме дълголетие и радости в живота!
Влязохме без драма, заредихме си карнавалните карти с пари (който имаше такива щения де) и пиенето на вода на цената на кюлче сребро започна.
За мое голямо разочарование Disturbed бяха изключително обрани. Аз главно зациклям на определен албум и половина и те чинно и почтено точно това изпълниха, като по поръчка.
Излязоха хорицата на сцената, удариха по две ноти и небето се раз-це-пи! Ма просто все едно си отвъртял душа. Тук В. има 1000 бонус точки, че ми купи най-якия дъждобран от Декатлон минути преди да тръгнем. Иначе щях да съм като от локва извадена. Макар, че понеже е тип пончо, не спрях да мрънча колко е неудобен.
Чичата певач нещо си пазеше гласчето ли, или от страх да не се хлъзне, пя с по-малко живец от Лили Иванова. Ма аз сериозно говоря – Лили даже подскача на един запис от Панчаревското езеро миналата година, а тоз чиляк се пазеше като че ли да не настине. Да бе, знам, ама на студийните записи песните са живи и грабващи, а в тоя дъжд, заедно с кофти озвучаването и неговата липса на ентусиазъм… ненам. Иначе да, готино беше, кефя се, даже ревах на Онова Парче.
И после Ачо ме спаси с едни джапанки. Благодаря ти, стопли ме буквално. Джапанките – розови и гумени – се оказаха достоен заместител на подгизналите ми любими кожени патъчки (от Метро, за 20 леа!), което жвакаха безутешно след газенето в калта.
И тук имам аз въпрос към организаторите – ем знаете, че ще вали, ем знаете колко души са купили билети, ЗАЩО не го покрихте туй ливаде с нещо? Тревата пред голямата сцена (цялата!) беше абсолютно унищожена, просто се превърна в кално блато пълно с боклуци и фасове!
Та след като се преоблякохме пътем кой с каквото може, се занесохме в No Sense.
В продължение на явната ми традиция да изглеждам идиотски по време на рок фестивали (някъде ми се мота снимка по джапанки от Каварна), куфях с розовите джапанки и ярко червена тениска с надпис Париж на сЕкаква металургия и пих спрайтчета 😀
Имам мътен спомен как заспах докато се опитвах да си навия аларма за следващия ден.
Плановете за посещение на минерален басейн на Хисаря в събота се провалиха поради дружно успиване.
Оги и Катето вероятно са били втрещени, плюс, че ги зарязах да хващат влака, щот се оказа, че в понеделник сутринта трябва жива-умряла да съм в София. Повече надали ще идем заедно където и да е. Но си изкарахме страхотно!
♦ вземи връзка
