След моето сутрешно мотаене в петък, веселата ни банда успешно акостира в Пловдив по никое време.
Настанихме се, хапнахме в Даная, напудрихме си носовете и дим да ни няма към Канала.
Опа. Не. :):):)
Заваля като из ведро. Планът беше с Оги и Катето и да ходим пеш, но щеше да ни издави. Мотахме се къмто два часа с Михаил, докато успеем да преплуваме до гребната база, и то май само благодарение на факта, че дъждът беше поспрял.
Или успяхме, защото спряхме за кафе и шоколад? Евала, банда, добре се посмяхме!
Та, намерихме все пак мястото на събитието, че и паркирахме, благодарние на една дама, която радушно ни подреди пред гаража си. Благодаря Ви, уважаема госпожо, дори никога да не прочетете това, Вие бяхте много мила към нас и ние сме Ви благодарни. От сърце Ви пожелаваме дълголетие и радости в живота!
Влязохме без драма, заредихме си карнавалните карти с пари (който имаше такива щения де) и пиенето на вода на цената на кюлче сребро започна.
За мое голямо разочарование Disturbed бяха изключително обрани. Аз главно зациклям на определен албум и половина и те чинно и почтено точно това изпълниха, като по поръчка.
Излязоха хорицата на сцената, удариха по две ноти и небето се раз-це-пи! Ма просто все едно си отвъртял душа. Тук В. има 1000 бонус точки, че ми купи най-якия дъждобран от Декатлон минути преди да тръгнем. Иначе щях да съм като от локва извадена. Макар, че понеже е тип пончо, не спрях да мрънча колко е неудобен.
Чичата певач нещо си пазеше гласчето ли, или от страх да не се хлъзне, пя с по-малко живец от Лили Иванова. Ма аз сериозно говоря – Лили даже подскача на един запис от Панчаревското езеро миналата година, а тоз чиляк се пазеше като че ли да не настине. Да бе, знам, ама на студийните записи песните са живи и грабващи, а в тоя дъжд, заедно с кофти озвучаването и неговата липса на ентусиазъм… ненам. Иначе да, готино беше, кефя се, даже ревах на Онова Парче.
И после Ачо ме спаси с едни джапанки. Благодаря ти, стопли ме буквално. Джапанките – розови и гумени – се оказаха достоен заместител на подгизналите ми любими кожени патъчки (от Метро, за 20 леа!), което жвакаха безутешно след газенето в калта. И тук имам аз въпрос към организаторите – ем знаете, че ще вали, ем знаете колко души са купили билети, ЗАЩО не го покрихте туй ливаде с нещо? Тревата пред голямата сцена (цялата!) беше абсолютно унищожена, просто се превърна в кално блато пълно с боклуци и фасове!
Та след като се преоблякохме пътем кой с каквото може, се занесохме в No Sense.
В продължение на явната ми традиция да изглеждам идиотски по време на рок фестивали (някъде ми се мота снимка по джапанки от Каварна), куфях с розовите джапанки и ярко червена тениска с надпис Париж на сЕкаква металургия и пих спрайтчета 😀
Имам мътен спомен как заспах докато се опитвах да си навия аларма за следващия ден.
Плановете за посещение на минерален басейн на Хисаря в събота се провалиха поради дружно успиване.
Оги и Катето вероятно са били втрещени, плюс, че ги зарязах да хващат влака, щот се оказа, че в понеделник сутринта трябва жива-умряла да съм в София. Повече надали ще идем заедно където и да е. Но си изкарахме страхотно!
4 Декември 2017 – паметна дата. Завлекох се в омразната Арена Армеец (ми омразна ми е, понеже заради Цеци и Меци, дето ходят да грачат там, става егати задръстването!)
И на какво се завлекох? На 2Cellos (да бе, честно, сама отидох, не са ме карали!)
Всъщност не бях и сама даже, подложих го и него на тоз тормоз. Тук е момента да споделя, че чакахме тролей 30 минути и тролей НЕ ДОЙДЕ. Извикахме такси за две спирки разстояние, понеже 30 минути и две промени на разписанието в онлайн нещото на СКГТ някак си ни се отразиха твърде унизително. В момента се наливам с чай и аспирин и ме боли гърлото. (Не, не съм кекава, иди виси ти на едно място 30 минути в тая жега навън, после ще си говорим! (Ако се движиш е друго, ама като си висял цял ден на топло в офиса не е умно после да висиш навън на едно място!))
Но да разкажа за концерта.
Малко закъсняхме, пропуснали сме първите лежерни парчета, но все пак хванахме няколко. Момците се справят доста добре с класическото звучене, филмовата музика и ..Деспасито
Ей го тука, някой ако не ми вярва.
Обаче лично на мен кавърите на рок парчетата ми дойдоха малко натоварващи.
Апокалиптика са къде – къде по-добри и звученето им има живец, докато тия двамата с оркестъра си и с осветлението си …. освен това наблюдавах много дървена игра с публиката…. нещо са им били разредили ракията явно.
Не казвам, че не ми хареса, че не беше уникално преживяване, или че не ми изправиха косъма. Беше. Хареса ми, имах по-семпли очаквания.
И залата е добре, поне ми се стори по-добре от други зали, в които съм била. Че и ми е наблизо.
Обаче втори път няма да ида на техен концерт на тия двамата, докато ако Апокалиптика пак дойдат, ще ида, въпреки, че съм ходила още на първия.
Чета тук и там някакви неща и всеки трети пост е Каварна та Каварна. Истерии, закани и псувни по адрес на Ставрева, пожелания за оставка и смърт…
Каварна е някакво забито рибарско градоселце, пълно с недоволни лелки и чичковци, чиито синове и дъщери отдавна работят и живеят предимно другаде. И никога, ама никога местното население нито се е радвало на прословутия Рок Фест, нито му е било приятно, че през лятото точно там се провежда това събитие. Отиваш на квартира и хазяйката ти обяснява, че едва ли не си е изгонила децата, които искали да летуват при нея обаче тя нали теб да настани….
Десетки жени и мъже дават стаи и квартири в Каварна по време на феста, обаче официално няма нито една. Няма квартирно бюро, няма данъци…
Метълите, особено пияни, не са първа радост за окото. Носят си пиене от родните места, предпочитат да пият до пет сутринта, да спят на някоя пейка, палатка, по пет в квартира за един и т.н. Нормални неща, когато си млад и не ти пука всичко това е абсолютно окей, обаче не храни Индустрията.
Индустрията се храни от хора с пари, които са дошли да ги похарчат. В аудиторията на Рок Феста има и такива хора, но уви, те НЯМА къде да си похарчат парите, понеже Каварна сама по себе си е една насрана кочина.
В петък с колегите ходихме на кръчма, после и на бар. Рок Бар.
Доста съм висяла по барове и клубове ама такава жалка картинка не бях виждала.
Към 0 часа, когато отидохме, беше пълно с народ. На входа пазеха трима какавани, които претърсиха чантите на момите и отупаха джобовете на младежите в компанията. Аз пък, която не носех чанта и не бях отупана, май бях единствената от нас с нож в джоба. FAIL
По стълбите, на ключови точки, така, щото да имат пряка видимост, бяха разположени още яки момчета.
(това е корабен дневник, не е описание на самия рок фест, ако търсиш списък на песните и карта на Каварна – не е това мястото!) 🙂
Пристигнахме вечерта в Петък, настанихме се при хазяйката – дестинация “на светофара” точно навреме за последните парчета на Сигнал. Аз лично тяхната музика не я харесвам, но трябва да призная, че се държат, все още имат присъствие на сцената и забиха много яко!
Драмата се заформи, когато установих, че съм тръгнала с ДВА чифта чорапи и НИТО едни цели обувки, но затова пък с чифт джапанки и едни чехли с токчета. Както и ме предупредиха, вечерта стана доста студено, а аз естествено не си бях взела и нищо топло за обличане. Зъзнахме прилично и се прибрахме малко преди Сигнал да завършат последната серия.
Тия дни все повече ме чопли, че китарата ми прилича на мартеница.
Вярно, през Април е купувана. Явно тогава комбинацията от червено и бяло не ми се е струвала толкова идиотска за нещо, което е ~ 50 см. в диаметър. Сега ми иде да си я строша в главата, понеже не мога да се сетя защо съм взела точно в тези цветове?
Но мартениците предполагат празничност и еуфория! А каква ти еуфория – аз един акорд като хората не мога да хвана! Само се депресирам от тази гигантска еуфорична мартеница в ъгъла. Тя се плези, намига с лъскавите си ключове и изобщо се присмива !
Ама то тя черната китара не свирела по-добре от бялата.
Ама земи да свириш, вместо да измисляш глупости.
Боли те фара как изглежда, нали не можеш да свириш на нея..
Седя си аз и ме мързи, и слушам разговор от съседните бюра:
колежката: “А как звучи Стийм пънка? “Туут-тууут”???”
колегата: “Еми не, то е по-скоро течение, литературни произведения ….”
колежката : “Добре, ще пробвам да слушам стиймпънк сега, да видя дали ми харесва!”
Изчетох маса “за” и “против” относно Fender Squier Strat като първа китара за начинаещи и ми става все по-смешно. Мисля си, че както начинаещите, така и професионалните китаристи с достъп до Интернет се вманиачават прекалено много на тема звук и дърво и бла-бла.
Каквато и да е китарата, за един неопитен мишок като мен е все едно – стига всичко да и е в ред.
Та в тоя ред на мисли – взех си Squier Strat-a (миличкия) днес от майстора, където смениха струните, натегнаха грифа и фиксираха тремолото. Самият майстор свършил тая работа го нямаше, за да го попитам разни дреболии, но общата препоръка е “свири, да не ти се скапва инструмента”. А в моя случай горката китара кисна непипната почти три години откакто я взех.. Лош човек съм аз!
Хората там са много любезни и отзивчиви и ми изслушаха всичките несвързани обяснения за това кое не ми работи и как не ми работи и т.н., за да разберат какво ме мъчи преди изобщо да седнат да ценообразуват и мародерстват. Вероятно съм поредния идиот, комуто е щукнало да ги пита тъпи въпроси, но с нищо не ми го показаха. Харесвам ги. 😀
Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here:
Cookie Policy
