Далечност
16.11.18
@ 3:06 PM
от GattaNegra
Една заигравка, докато мислех за нещо трето. Gimp <3
Dum spiro, spero ;)
Напоследък попадам на много теми из разни форуми – да преправим старите мебели, да рециклираме, да дадем нов живот на старите вещи.
Повечето пъти “преправянето” се състои в това стрина Гина да хване баданарката и да намаже с дебел пласт блажна боя, да тръкне два пъти с шкурка и да добави мръсни петна за “състаряващ ефект”.
😀
Освен това: три пъти УРА за The Gimp, хората, които са написали The Gimp и оня, който е открил кафето!
Това е втори опит, стана много по… обмислен… от първия 😀
Боднах му и красотичка, да не е без хич 😀
Като за два часа работа си въобразявам, че трети опит ще има и той ще е доста по-добър…
Днес разглеждах СоцМуз и попаднах на една корица на книга.Майка ми каза, че било нормална книга, обаче аз тая корица я видях като корица на криминален роман, а не на детска книга.
На кратко – графичния дизайн от времето на социализма ми се струва доста далечен на фона на днешните тенденции.
Нали и аз като кифлите, от гръцкото море какво да си донеса – взех, та си купих шнолка.
Точно на тръгване, гордо окичена с новата дрънкулка и тя ПРАС! падна на земята и и се отлюпи едно парче, хвръкна някъде…
Оказа се, че не е дървена, както предполагах, а от нещо много подобно на пластмаса. Струваше около €7. Пълна фалшификация 😀
Дразних и се ден два, мислих за епоксидни смоли и акрили някакви, даже ми хрумна да ида да досаждам долу в салона за маникюр да ми я запълнят, но ме осени идея.
И така, днес е първи Юни, слънцето си показа носа за малко, птичките пеят, бля-бля, чакаме да дойде Юли, че и да се стопли..
Но стига мрънкане. Седях затворена вътре тия дни, понеже валеше, и плакнах очи тук и там, където се продават антични игли и гребени за коса. Да живее Интернет!
Само че, още не намирам качествен магазин за такива неща онлайн – подозирам, че някъде има някое малко закътано магазинче, в което едни много весели хора, странни и в същото време сякаш там от години, продават такива неща, едновременно ставащи за носене и все пак – уникати.
Нагледах се и на онлайн места, в които продават някакви странни вещи, носещи името “гребен за прически” или “шиш за кок”, обаче аз като ги гледам не биха могли да ми закокят или зашишят косата. За това пък цените им са и те дизайнерски – къде 40, къде 100€ ..
И естествено, както става винаги, реших да си реша проблема самостоятелно. (Повтарям ли се много? Виновно е ето това момиче, понеже и изгледах всичките видеота и прихващам май от нея… Моля мачовците да не кликат – това е линк само за кифли. КЛИК)
Народът е казал – която си има Dremel, има всякакви дървени гребени!
Та значи, грабнах Дремела и един кокосов орех и разпънах сергията на балкона. Слънцето точно понадзърташе, котките се съскаха през комарниците, вятърът разби един гълъб в прозореца – идилия!
След като изпробвах доста възможни начини за носене на игла за коса, купувах си всякакви игли , правих си игли и подарявах игли изведнъж установих, че само една игла вече не е достатъчна. Благодарение на добрите грижи на любезната Снежи / Сан Суси косата ми стана дълга и натежа прекалено, самотните игли започнаха просто да се чупят.
Носенето на две игли причинява прост дискомфорт – внимаваш за два обекта, не само за един. Хора без чувство за лично пространство успяваха да си бръкнат в носа с иглата ми, както мирно си стои забита в кока на главата ми, а с две направо щях да вадя очи.
И така, колкото и да не ми се искаше трябваше да търся нов начин да си закрепвам косата.
И тогава се сетих, че хората от прастари времена са носили Гребени.
Нямам предвид гребени за ресане, каквито не понасям, а гребени за прически.
Продължавам серията от постове за моя велик ремонт. НАШИЯТ велик ремонт. Той стана не вечен, ами незнамси…
Видът на този гардероб, с който съм отраснала ми лазеше по нервите години наред. По едно време, преди около 14 години се бях опитала да го боядисам черен с темперна боя, тренирах хвърляне на нож срещу него, дартс.. Е, не помогна да заизглежда по-добре 😀
Освен това който има такъв гардероб знае как се развалят затварящите механизми и колко е гадно да се разправяш с райбери. Нещото е високо до тавана и надвисва загрозително над всякакви ежедневни дейности, вратите му са вечно отворени и всичко стърчи отвътре. С две котки в къщата щетите по дрехите стават съкрушителни. Всякакси съм се чудила тия ключалки не се ли поправят ,няма ли части за тях.. пълен текст »