Dum spiro, spero ;)
В Петък до 1 часа през нощта мазах с цимент из банята, понеже на едната стена фугата между стенните плочки и мозайката на пода беше станала като мокра вафла – ръгнеш с пръст и то се рони като сирене.
Това забавление ми бе безвъзмездно осигурено от (не)любезния съсед (който и да е той), който ни наводни преди няколко месеца.
Понеже самите плочки са залепени на гипсокартон, пълен текст »
Нали и аз като кифлите, от гръцкото море какво да си донеса – взех, та си купих шнолка.
Точно на тръгване, гордо окичена с новата дрънкулка и тя ПРАС! падна на земята и и се отлюпи едно парче, хвръкна някъде…
Оказа се, че не е дървена, както предполагах, а от нещо много подобно на пластмаса. Струваше около €7. Пълна фалшификация 😀
Дразних и се ден два, мислих за епоксидни смоли и акрили някакви, даже ми хрумна да ида да досаждам долу в салона за маникюр да ми я запълнят, но ме осени идея.
Ми значи това са ми най-любимите лампи, понеже имат широка периферия и не ми светят в очите, в същото време мога да си нося лампата където си искам из къщата и да си я щипя тук и там
Да, обаче пластмасата им е гига смотана и за няколко години пружината, която пък е мега здрава, изскача и лампата спира да се защипва.
Вече съм изхвърлила поне три такива лампи заради подобни счупвания и никак не ми се хвърляше и тази. Подозирам, че някъде има цяло, отделно сметище, посветено на лампи от тоя вид, където ги разглобяват, сглобяват една от три и пак са си нормални лампи..
Ето поредната изродщина, която ми роди мозъка, за да поживее съответната щипка още малко.
Внимание, това е една битово-Кифленска трагедия!
Като станах на 18 баба ми им подари маша. От ония металните, с щипката, дето се загряват до червено и парят по ушите.
Пробвах да я ползвам веднъж или два пъти, резултатът бе потресаващ именно заради липсата на РЪКАВИЦА ЗА МАША.
Е, тогава изобщо не знаех, че има такива чудеса. Не, че е било толкова отдавна, просто НЯМАШЕ.
Не много след печалния челен опит и последвалото мрънкане в продължение на седмици, една приятелка ме светна, че имало и такова чудо.
И започнах да търся..
От 4 дни нещо в тоалетната миришееее…
Точно направиха мазето, да натрупаме там боклуците останали от сагата с банята и да си починем от ремонти тази година и фрас – в 4тък сутринта локва на пода на 00.
В петък си беше баш локва вече – неприятна, миризлива и грозна. пълен текст »
Продължавам серията от постове за моя велик ремонт. НАШИЯТ велик ремонт. Той стана не вечен, ами незнамси…
Видът на този гардероб, с който съм отраснала ми лазеше по нервите години наред. По едно време, преди около 14 години се бях опитала да го боядисам черен с темперна боя, тренирах хвърляне на нож срещу него, дартс.. Е, не помогна да заизглежда по-добре 😀
Освен това който има такъв гардероб знае как се развалят затварящите механизми и колко е гадно да се разправяш с райбери. Нещото е високо до тавана и надвисва загрозително над всякакви ежедневни дейности, вратите му са вечно отворени и всичко стърчи отвътре. С две котки в къщата щетите по дрехите стават съкрушителни. Всякакси съм се чудила тия ключалки не се ли поправят ,няма ли части за тях.. пълен текст »
Тия дни все повече ме чопли, че китарата ми прилича на мартеница.
Вярно, през Април е купувана. Явно тогава комбинацията от червено и бяло не ми се е струвала толкова идиотска за нещо, което е ~ 50 см. в диаметър. Сега ми иде да си я строша в главата, понеже не мога да се сетя защо съм взела точно в тези цветове?
Но мартениците предполагат празничност и еуфория! А каква ти еуфория – аз един акорд като хората не мога да хвана! Само се депресирам от тази гигантска еуфорична мартеница в ъгъла. Тя се плези, намига с лъскавите си ключове и изобщо се присмива !
Ама то тя черната китара не свирела по-добре от бялата.
Ама земи да свириш, вместо да измисляш глупости.
Боли те фара как изглежда, нали не можеш да свириш на нея..
Е, хубаво де.
пълен текст »
След ремонта миналата година се оказа, че няма къде да си държим чадърите. Хората обикновено имат стойка за чадъри, обаче ние дори не знаехме, че притежаваме повече от един чадър – явно те се трупат по ъглите и после изпълзяват внезапно.
Майка ми се шегуваше, че ни трябва слонски крак. Оказа се, че наистина има чадърени стойки от слонски крак! какво ли не измислят хората!
Тааа, помотках се аз из мола и не намерих нито една стойка на прилична цена, която няма да стои грозно на и без това еклектичния коридор и като не намерих реших да си направя сама. Не може да е толкова трудно, нали?
Е това начи е нашата пощенска кутия преди и след 😀 Докарах и твърде идиотски вид, но пък нека се срамуват комшиите 😀
Отвътре е червена, защото така.
|
XHTML
|
CSS | 
| Disclaimer