Каварна рок 2014 :D

в : So what ? • Today • концерти • музика • Тук и там • Хоп-троп! •

06.30.14

@ 11:36 PM

от GattaNegra

(това е корабен дневник, не е описание на самия рок фест, ако търсиш списък на песните и карта на Каварна – не е това мястото!) 🙂

Пристигнахме вечерта в Петък, настанихме се при хазяйката – дестинация “на светофара” точно навреме за последните парчета на Сигнал. Аз лично тяхната музика не я харесвам, но трябва да призная, че се държат, все още имат присъствие на сцената и забиха много яко!

Драмата се заформи, когато установих, че съм тръгнала с ДВА чифта чорапи и НИТО едни цели обувки, но затова пък с чифт джапанки и едни чехли с токчета. Както и ме предупредиха, вечерта стана доста студено, а аз естествено не си бях взела и нищо топло за обличане. Зъзнахме прилично и се прибрахме малко преди Сигнал да завършат последната серия.

 На сутринта (Събота), добре заредени с баницата на леля Василка, решихме, че не ни се ходи да търсим някакви далечни плажове и ще отидем на “плажа в Каварна” за по-бързо. Направихме си една хубава разходка на сянка през нещо като парк, след това повървяхме малко покрай едно шосе и ето ти го “плажа”. Оказа се, че всъщност не е плаж, а нещо като кейопристанище с автобусна спирка, кръчма и магазинче за разни неща.

Относно “плажа” – е , постнах вече снимката  => малко мърляво място с насипан пясък, купища боклук, една умряла риба, мътно ледено море и представете си РАБОТЕЩ душ със сладка вода. Този душ е нещо забележително по своему, тъй като минали години не съм виждала подобните съоръжения на други плажове да са работили въобще.  Ако бяха обрали и боклука с едно гребло щеше да е супер.

Картинката беше пълна предимно със съветски граждани, за които кръчмата на плажа поддържаше не само душа, но и меню на Английски, Български и Руски.  Нямам идея драгият читател как ще намери заведението според неговия вкус, но на мен манджите им ми се сториха доста вкусни. Рибената супа беше номер едно, рибата на барбекю – също. Кахър – имаха само Мента Пещера, но и тя свърши работа.

Прибрахме се до светофара с автобуса, който пристигна и замина точно по разписание, натъпкан с туристи.

Вечерта естествено се замотах, за това изпуснахме повечето подгряващи банди, но се въоръжих с худи на Металика от една сергия, да ми пасва на тениската, натъпкахме се с понички, царевица и кифтета с лютеница (в тоя ред) и влязохме навреме за Krokus, които се представиха фантастично. След тях Europe обраха аплодисментите напълно заслужено.

Мисля, че успях да пусна нова мода. След като зъзненето стана непоносимо взех и си обух къси розови чорапки с Ийори. Добре, това е страшно падение, съгласна съм, но само да видя някой с джапанки и чорапи догодина! Ще ми плащате патент! 😛

Някакъв варненец спечели мотора от Еврофутбол, но когато му се обадиха от сцената, за да го зарадват, той започна да ругае и тръшна телефона. Хихи!

Печално но факт – на едно момиче му откраднаха камерата току пред сцената. Друг път такива неща не зная да са ставали, явно и при метълите вече има крадливи типове.

Прибрахме се “на бегом” , капнали за сън, с идеята да станем рано и да идем вече НА ПЛАЖ.

И така, в Неделя, след като леля Василка пак ни нахрани с чудната си баница подбрахме съквартирантите и отпрашихме към Болата. Казаха ни, че била много красиво място, плажът бил чуден, имало храна в изобилие и абе изобщо кейчето в Каварна е направо дупка в сравнение с Болата.

И ето ни, пръпор-пърпор, джипиеса, ние четиримата наточени за плаж, пътуваме към Болата, очакващи палми, голи жени и крилати кебапчета.

Действителността бе жестока и неумолима : един тесен лъкатушещ път ни отведе до някакъв вълнолом, образуващ нещо като миниатюрен залив. Паркирахме на някакви нацепени бетонни плочи, сред други не по-малко луди шофьори, заврели колите си там. Наложи се да се прескачаме хора, барбекюта, хавлии, малки деца, велосипедчета, купчини боклук и водорасли, за да стигнем място, достатъчно голямо за четири хавлии. С ясното съзнание, че сме прецакани, решихме да постоим малко просто от инат.

Ние от женската част точно свикнахме с гореизброените факти, намазахме се с плажно масло и заумувахме как и дали да наджапаме в ледената мътна вода, завиждайки на мъжете, че се плацикат безропотно, когато Слънчо извади на брега някакво огромно, черно и много хищно на вид насекомо. Нещо като гигантска щипалка, поне 5 см дълга!!! Ще пусна снимка после, като се престраша да ги разгледам.

За капак се появи и змия – тънка и дълга, стопи всякакво остатъчно  желание за плацикане в море и взехме консенсусно решение: явка в кръчмата.

Аз лично се забавих с багажа и като се появихме все пак в плажната кръчма намерихме приятелите си оклюмали над някакви супер надценени напитки да се взират жадно в препускащата сервитьорка. Оказа се, че кухнята на въпросното заведение се състои предимно от познатите ни вече кюфтета и пържени картофи, но хората на съседната маса дошли след нас и вече си дояждали, а нашите умрели от глад приятели само се облизвали. Успешно отказахме тяхната поръчка за картофи, макар, че дамата от персонала ни уверяваше, че вече били готови и нямало какво да ги прави (егати нахалството!). Спаси ни един ангел от съседната маса, който с готовност каза “Те като се отказват аз ги искам!”.

Потеглихме към Калиакра, с надеждата, че сред руините, музея и бабите, продаващи потничета плетени на една кука, се гуши ресторант с хубава храна и студени напитки.

Наложи се обаче да потърпим, тъй като малкото тясно лъкатушещо и стръмно пътче, по което стигнахме до фамозната Бола се оказа задръстено от някакъв тип, който отказал да даде на заден, за да пропусне колите, образувайки колона от 20 автомобила блокирани на баира.

Убедиха го някак да отстъпи и се понесохме към храната. Успяхме да стигнем до музея и ресторанта преди групата украински и японски туристи.

Храната в този ресторант никак не е лоша! Цените не са съвсем народни, но все пак, това е кръчма на километри от цивилизацията и високите цени са нещо очаквано.

Прехвърчахме през квартирата, заредих се със Сайдер, за да не ми се налага да пия гадна разредена бира и отърчахме към стадиона точно навреме за Gotthard. Момчетата забиха зверски, оставяйки публиката добре загрята. На мен две парчета ми липсваха, но после чух, че не ги правят на концерти изобщо.

Sabaton изправиха заспалите и събудиха пияните!

Стори ми се, че звука им беше май нещо малко слаб в началото, после обаче го увеличиха. ЛИЧНО АЗ отидох до Каварна само заради тях и съм адски доволна. Концертът в София преди няколко години беше пълна скръб и то не по тяхна вина – просто залата беше мега смотана. Стадиона в Каварна обаче си е друго нещо!

Helloween показаха неща от новия си албум, не пропуснаха и класики като Dr. Stein  / Eagle fly free  и определено не съжалявам, че ги чух.

Като цяло, мисля си, тази музика не е загинала у нас. Имаше много народ на палатки и на квартири, стадионът и той не остана празен. Но на концерти през минали години публиката сякаш се радваше повече на изпълнителите, очите на хората бяха все в сцената. Сега като че ли сме по-разглезени.

Та така. Утре е “Понеделник”.

♦ вземи връзка ♦ обратно