Размисли по Вси Светии

в: made-in-bg • So what ? • Today • Хоп-троп! •

31.10.15

@ 9:30 PM

от GattaNegra

На стената на Козата
Най е хубаво когато
има препирняааааааа!

Майка ми се е запасила с кутия бонбони и е намалила филма, да не би да не чуе звънеца.

Съседката си го е разкачила.

Вчера в офиса в асансьора добавих една хлебарка (аз бях!) в паяжината, понеже се заплетох в нея за пети път и ми писна.

Козата пък пуснала серия снимки на убити животни и се дразни на изпадащите в крайности.

Разната бе-ге мама се оплаква, че имало задължителна програма за Вси Светии по детските градини  и училищата. Натоварвало им джоба. Не било българско. Християнско. Ние имаме Заговезни, Задушница и Кукери, к’ви са тия работи- вещици, костюмчета?!

пълен текст »

♦ вземи връзка ♦ 4 коментара

Коледни ’14

в: I Me Mine • Today • Офисни • Хоп-троп! •

25.12.14

@ 3:13 PM

от GattaNegra

Нещо .. за пръв път от няколко години не се събирам масово с роднини по Коледа, разцъквам си служебни неща, подредих си стотиците повтарящи се контакти в телефона, с котарака сме се усмърдели на манджа и цигари и си ни е едно мързеливо… Да са ми живи и здрави роднините, много си ги обичам по цяла година 😀
Оня ден излових съседите, че ПАК са паркирали в тревата пред блока и им се разсмърдях, обаче като видях що ядене и пиене разтоварват нещо прегракнах. Струва ми се, че планират екстремен и, за съжаление, турбо-чалга купон и явно блокът (за пореден път) няма да има думата каква музика да се слуша на Нова Година.

Да сме живи и здрави за догодина всички да си купим по-големи тон-колони. 😀

Като говоря за служебни неща – демонстрирам служебната и домашната елхи 😀

пълен текст »

♦ вземи връзка ♦ 3 коментара

Каварна рок 2014 :D

в: So what ? • Today • концерти • музика • Тук и там • Хоп-троп! •

30.06.14

@ 11:36 PM

от GattaNegra

(това е корабен дневник, не е описание на самия рок фест, ако търсиш списък на песните и карта на Каварна – не е това мястото!) 🙂

Пристигнахме вечерта в Петък, настанихме се при хазяйката – дестинация “на светофара” точно навреме за последните парчета на Сигнал. Аз лично тяхната музика не я харесвам, но трябва да призная, че се държат, все още имат присъствие на сцената и забиха много яко!

Драмата се заформи, когато установих, че съм тръгнала с ДВА чифта чорапи и НИТО едни цели обувки, но затова пък с чифт джапанки и едни чехли с токчета. Както и ме предупредиха, вечерта стана доста студено, а аз естествено не си бях взела и нищо топло за обличане. Зъзнахме прилично и се прибрахме малко преди Сигнал да завършат последната серия.

пълен текст »

♦ вземи връзка ♦ 2 коментара

Бюрото в офиса преди Коледа

в: Офисни • Хоп-троп! •

11.01.12

@ 9:55 PM

от GattaNegra

Намерих и това:

Така си заварих бюрото на 24 Декември сутринта 🙂

♦ вземи връзка ♦ коментирай

Връх Мусала

в: Today • Тук и там • Хоп-троп! • Щрак! Марийка... •

25.09.11

@ 2:35 PM

от GattaNegra

Пътувахме с автобус до Самоков, от там с маршрутка до Боровец и после с лифт, след това с крака.

Идеята беше да се качим до някоя хижа, обаче крайният резултат беше вр. Мусала и три дни мускулна треска.

Гледките са невероятни, имаше маса народ и беше топличко.

Отвреме навреме има каменна пустош, или езерце, или поле и коне.

На върха изядохме най-гнусните сандвичи ЕВЪР- мероприятие, което трябваше да е победен пир, но излезе фиаско 🙂

Беше доста приятна разходка, особено, ако игнорирам магариите по пътя.

* Снимките не са правени лично от мен

♦ вземи връзка ♦ коментирай

Празни(ци)?

в: So what ? • Today • Хоп-троп! •

11.12.10

@ 10:34 PM

от GattaNegra

Какво са празниците и наистина ли са толкова светли?

Инспирацията ми за този пост дойде от блога на Андрей Хадживасилев и по специално двата му поста  GoHoHo и NoHoHo.

Ето какво си мислех, докато четях постовете му.

• Всяка година Коледните и Новогодишни програми на БНТ и т.н. наши телевизии са убийствено скучни и отегчителни. Гледаш, защото няма друго за гледане. Или си палиш камината. Ако нямаш – е, тогава гледай някого в очите или котката – в краен случай. Тя може да е доста забавна, когато се разиграе хубаво, особено ако е като котката на Саймън 🙂 Другото спасение е да гледаш чужди телевизии но и това не работи 100%, защото и те бълват лиги. Време е да започнат да се появяват смислени Коледни и Новогодишни продукции. Това май доста народ си го казва всяко година. Не, нямам с какво да помогна освен да мрънкам – просто съм в друг бизнес. Все пак мисля, че това, че изказвам мнение също е важно.

• Всяка година се излъчват едни и същи филми – “Сам вкъщи”, “Ийсус”, “Рождество”, “Капан за родители”, Коледа намкво + редовните лигави романтични бози, чиито права за излъчване са закупени още преди да проходя. Е, не, стига моля ви се! Не е речено, че като е “Празници” трябва всяка телевизия да се напъне ама напъъъъъне и да  излъчва само филми, в които има набъркано нещо Коледно, па макар и да е на 20 години.. (бас, че и Коледното “Умирай Трудно” ще пуснат!). Мисля, че е допустимо да се излъчват и просто Приятни Филми. Е, това разбира се е свързано с пари. Но ТВ босовете предпочитат да си купят нова кола, отколкото да купят някой нов филм. А нови филми има ли?

• Наистина отвсякъде се чуват едни и същи песни. Разнообразие има само в чалгите. Няма какво да пуснем, за това ще пуснем добре забравеното старо. Иначе аз да си призная в NoHoHo.org гласувах смело против песничката на Пим-Пам. ^_^ Имаме добри музиканти, имаме и гласовити дечица, изписват се хиляди чалга текстове всяка седмица.. Защо не се измисли поне една нова песен за детския хор?! Но май вече ако няма клатене на цици, или ако певецът на групата не е пънкар и бунтар … както и да е.

• Всяка, ама абсолютно всяка година от телевизии и радиа, че и не само, струи едно КОЛЕДНО-лигаво настроение, което обаче е абсолютно фалшиво – и го знаем всички. Сещаме се за сирачетата кога? По празниците. За бедните и сакатите кога? Познахте! По празниците! Ами извинете, ама на мен не ми се гледат сакати докато си ям коледната вечеря, или докато си редя елхата. Това е малко като рекламите за дамски превръзки по време на вечеря. И не ми се гледат не защото не искам да зная, че са там,  а защото много добре ми е известно, че ги има, но не ми харесва да ми ги навират в очите. Сираците и т.н. са си там всеки ден. Не се появяват специално за Коледа, за да дадат шанс на човечеството да се почувства по-добро. Това да се напомня, че ги има единствено по празниците е лицемерие. И май по-скоро не на мен, а на държавата трябва да се напомня за тях. На мен какво да ми напомнят – не съм ги изоставила аз. И да имам желанието да направя нещо – апаратът така е измислен, че можеш да си скъсаш нервите и сам да се разболееш докато постигнеш каквото и да било. Познавам хора, които се опитват да правят нещо, за това имам това мнение. Може да звучи кофти, но пък не искам едва ли не да ме карат да се чувствам виновна, че майка ми и баща ми са имали физическата възможност да си направят дете, и за това не са си осиновили. Цяла година съм работила и съм се трепала, ако трябва да вярваме на “традицията” съм чакала 364 дни да дойде Нова Година, и какво? Дай да стоя сега пред телевизора и да се сдухвам, че аз имам манджа и съм на топло, а Айше си снесла отрочето в канавката и прежалила парите за майчинство, тръгнала си по пътя и сега видиш ли аз съм виновна и длъжна да го опазя и отгледам това дете. Не съм някой дембел да махна с ръка, чувствителен човек съм и такива неща ми влиаят. И не мисля, че това е осъдително. На темата: Изоставените деца са проблем на държавата и обществото точно толкова, колкото и породистите кучета в Сеславци. Правено, раждано/взимано, гледано и метнато на улицата. Двата проблема имат абсолютно общ корен – манталитета на народа. Да ме извиняват всички, които мразят животни и скачат като на пружини щом се спомене думата “деца”. След като на едно безсловесно животно можем да причиняваме такива неща, каквито се случват с “улични” животни всеки ден, какво остава за децата ни! По света има Диви Животни, които през зимата идват да търсят храна в градовете, и то само в покрайнините им и около парковете. Няма глутници кучета, котки и какво ли не още, носещи белезите на официално признати породи! Кучетата, ДОМАШНИТЕ, за които няма кой да се грижи не се изритват на УЛИЦАТА, а се прибират в приюти и се осиновяват, или приспиват. Точка. Да ме призовават с лигави кампании да пускам смс-и за “дечица-сираци” или болни от разни страховити болести е грозно . Давам ли пари за болни деца? Ами давам, да. То като дойде не пита, за това давам, и се надявам, че наистина отиват за каквото съм ги дала. Но това не променя факта, че всеки месец същата тая наша държава ми удържа едни пари, които трябва да отидат точно за това – да се нахранят сираците и да се лекуват болните. Нали за това имаме Здравна Каса? Да ми пускат такива неща по телевизията и то особено интензивно по празниците означава, че дъжавата въпреки всичките си програми, тръбене и тропане по масата по разни заседания и измисляне на всевъзможни реформи няма Желание да реши проблемите, за това ги стоварва върху народа. Защо Желание ли? Ами защото е рекъл народа “Няма “не мога”, има ” не искам”. Не е моя работа да казвам какво и как. Просто все си мисля, че има елементарен начин вместо да си тъпчат гушите и да пърхат в пещерите на бюрокрацията, да вземат да слязат от мерцедесите, да съберат данъците, да вдигнат цените в депутатското кафене на НС ако щеш и т.н. разни, и да насочат потоците пари накъдето трябва. Но и ние сами сме си виновни – имаме право на контрол над тези неща, а не го упражняваме. Това обаче е тема на един друг пост. Да се върна на празниците:

• Въпреки, че откакто се помня сме в криза всеки очаква с портфейла му да стане едва ли не чудо. Магазините са пълни с хора, които се опитват да купят повече за по-малко пари. Бият се за последното еди-какво-си. Купуват се маса излишни неща. Да – нямаме пари, но кръчмите са пълни. Вярно е. Такива сме си. По празници и по избори е прието да се замазват очите на народа. Ето сега – всички се занимаваме с 16 маймуни, които били отишли да получават подаръци, а някак не мислим за хилядите пенсионери, които са разчитали на “коледните” (да, хора с 80 лева пенсия се РАДВАТ на 20 лева. Ти знаеш ли какво е да караш само на 80 лв.?) да си поемат глътка въздух.  Провокацията на журналистите е много хубава, просто не и беше сега времето. Или може би пък това е нарочно избран момент, така щото вниманието да се отклони от други неща? И докато отнавсякъде вият втръснали празнични песнички, народът масово надява розовите очила, напива се и се ояжда (жените пък се счупват от готвене и всяка се хвали пред другите), профуквайки колкото пари има и “празнува”.  Около трапезите се събират дори враждуващи роднини. Стоплени от виното и лицемерието се гледат нежно и всеки обещава, че “вече няма да прави така”. След това на 1, 3, или там когато се изтрезнее, се сяда да се пие отново, за да мине махмурлука. И да се допият оставащите стотинки в джоба. Враждуващите роднини се разотиват, и си остават вдраждуващи.

• Градовете икономисват пари от улично осветление цяла година (факт е, че преди година се опитах да подам сигнал за неработещи лампи пред блока си, и ми се каза, че нямало да може бързо да се направи проверка, защото се поставяли Коледните украси!!!) за да се накичат за едни 15 дни с лампички втора ръка по главните улици и да се надуват кой колко голяма елха е побил “на центъро”. А защо вместо да приемаме подхвърлените стари украси на другите нямаме свой завод за такива неща? Не бе, шегувам се. Как ще има заводи – това значи да произвеждаме нещо. Иначе градовете са мръсни, тъмни, кишави и кални. .. Обаче ние с розовите очила …

• Доста хора наистина нямат (какво да сложат на масата, къде да отидат, какво да облекат, с кого да помечтаят..). За жалост с фалшивите усмивки и телевизионните кампании няма да им помогнем.

Може да съм черногледа и да намирам най-кофтито в ситуацията. Нека някой ми обясни как с три дни фалш, ядене и пиене ще се решат проблемите, които ни мъчат по цяла година?

Е.. като си мисля всичките тия неща нещо ми се отщяват и празници и песни.

♦ вземи връзка ♦ 2 коментара

Морски приключения

в: Today • Тук и там • Хоп-троп! •

03.09.10

@ 3:11 AM

от GattaNegra

И така, славната ни компания се наторвари на 15-ти Август в бубу-то и потеглихме към големиия син аспирин.

Ненужно е да изпадам в подробности относно пътуването. Достатъчно е да спомена, че в едната кола имаше бременно момиче, а в другата съвсем малко бебе. Никакво пушене в колата (и по-добре, защото 4 възрастни човека и едно бебе само от дим имат нужда), често спиране (аз така обичам и без това) и бвано каране (и това не е крайно лошо нещо).

Тръгнахме около 4 часа през нощта към Бургас и в 11 бяхме там.

След шокиращото откритие (хе хе хе!), че в Бургас имат не една, а цели три Billa-и, моите приятели все пак ме откриха и си ме прибраха. Не тръгнах с тях в петък, защото не ми се ходеше на Spirit of Bourgas. Те обаче изглеждаха доста доволни…

Не след дълго най-сетне се озовах на плажа в Ахтопол.

Той е .. нелицериятен, меко казано. Даже май имаше и едно умряло делфинче. Или може да е било друго нещо… Цялата компания, както никога в пълен консенсус отсъди: “Тук повече не!”.

На следващия ден се занесохме до Арапя. И това беше “грешката” ни, защото се оказа, че там има място, водата е чиста, има спасители, не ти дерат пет кожи за един чадър и освен това е пълно с приятели и познати на този и онзи и купонът ще е щур.

Под щур купон визирам всички останали, защото аз на третата вечер успях да се простудя, освен това си лягах с кокошките, защото на-море-си-е-на-море и не излизах от водата, та едва ми оставаше сила да ям вечер.

Първата вечер паднах като талпа на леглото и се намерих в същата поза сутринта.

Втората ми беше адски горещо, поради което се изнесох на двора със спалния чувал и се проснах на един шезлонг “само да изчакам да стане по-късно и да се разхлади”, но установих, че там си ми е идеално и си заспах като котка в пране.

Третата вечер – онази, в която настинах така тъпо (ами в Ахтопол нямаше топла вода, понеже бяхме всъщност в собствено бунгало на приятели, но бойлерът беше изгорял предния месец, и къпането там със студена не беше проблем, но в него ден реших да се изкъпя посред къмпинга на Арапя с маркуча, но нямах нищо за обличаве..) спах отново в леглото си, или по-скоро кихах там.

Четвъртата нощ преспах под открито небе между две палатки, заслушана в разговорите наоколо и беше страхотно! (те ме караха да вляза вътре, но на мен ми се спеше под звездите!)

Петата нощ отново спах на шезлонга пред бунгалото. Сутринта се събудих от силният вятър, който накланяше смокиновите дървета и размяташе каекво ли не из въздуха. От безопасното укритие на розовия ми спален чувал всичко изглеждаше доста красиво…

Ето снимки от Ахтопол:

Плажът.

На него е кръчмата с великата бисквитена торта и поносимите спагети. Правят и Мохито! ;D

Следва снимка от самия плаж. Прекрасно е човек да се облегне на нещо – да речем надуваемо, да зяпа небето или хората или гората! (да, точно така – на големия плаж на Арапя панорамата надясно е заета изцяло от гора!) Също толкова очарователно ми се струва да си лежа, вълните да ме люлеят и да подремвам, или да си чета вестника, докато си пийвам ледено Мартини от термоса..

Това е снимка от .. и на тази кръчма и забравих името. Макар, че цяла вечер се чудих от къде точно мирише, (а може да е вунял или отходният канал или нещо рибешко изхвърлено някъде, но аз нали с моя нос…) а това място предлагат разни неща, и те са доста вкусни, в керемида или не. Менюто е особено трудно за четене, защото е яко разбъркано, но наистина ми се стори вкусно. Смятам да ида отново, за да се убедя, че е смрадливо и храната е гадна, но се съмнявам да стане така. ;D

И да не чета коментари относно тоалета си! 😀 Това ми е пижамата ;D

Намери се и едно място с добра пилешка супа, но нямам снимки от там.

Аз непрекъснато търсех нещо, което да отнеса от там за спомен, и накрая реших да са магнитчета за хладилник. Е, няма такава глупост – нещо с мидички и т.н., отпред с надпис “Бургас”, а отзад – made in china.  Успях да намеря две без такъв надпис де..

Заминахме си почти разплакани Арапя. Човек не обича да си тръгва изобщо от подобни места!

А аз, честно да си призная усетих желание да се прибера в София още в четвъртък вечерта. Както ми беше настинало  за капак в петък заспах на плажа.  Да си изгорял и да кихаш не си е работа! А и ми стана много мъчно за котката, нашите и .. някои други хора..

Планът беше да останем една вечер в Бургас и да отлитаме към София. Аз подло си мислех как ще пия едно кафе и ще се петна на влака, за да съм си вкъщи още на другата сутрин.

Там, в шареният и шумен Бургас най-сетне се запознах на живо с Женина.

Говорили сме си и сме станали толкова близки през това време, а не се бяхме виждали лице в лице нито веднъж!

Изключително много се радвам че се запознахме с нея и нейното прекрасно семейство. Ако всички хора бяха като тях Земята щеше да е доста по-прекрасно място!

Естествено не хванах никакъв влак. Разхождахме се и двата дни насам-натам., пихме кафета, говорихме си и тъжни и весели неща и се смяхме. Беше страхотно! Два дни могат да са като два часа.

За жалост и от там нямам никакви снимки. Но пазя достатъчно в сърцето си.

Сега вече има две места, от които не искам да си тръгвам!

А ето я и Жорката! Легнала е и все едно не желае да ме пусне да си тръгна!

♦ вземи връзка ♦ 6 коментара

Тичане в гората :D

в: Today • Хоп-троп! •

30.07.10

@ 10:40 AM

от GattaNegra

Днес станах в 07:15, за да тичам в гората с тати, кучето Лора и още-по-кучето Шаро.

По това време дърветата се събуждат, сутрешните птичи песни вдъхват увереност на кучетата и тичащите, а от време на време, когато изскочиш на полянка се вдига облак от пеперуди. Те уплашено се разлитат от разпукващите се цветове на разните треви и билки и хвърчат като ята от шарени панделки.

Кучетата ни изпреварваха на завоите, бързаха да прескочат първи всяко поточе и огласяха гората с весел бау.

След това, на връщане от напечената вече земя се понася аромат на гора, шишарки, листа, и всякакви други неща, на които в големия град не мирише.

Ееех, ако можеше да съм орел или поне сойка само за малко, да усетя вятъра в перата си докато летя над гората…

♦ вземи връзка ♦ коментирай

Обръч за въртене!

в: Today • Хоп-троп! •

22.07.10

@ 3:20 PM

от GattaNegra

За това се каня да пиша доста отдавна.

Въртенето на обръч с цел поддържане на добра физическа форма е метод използван от най-древни времена.

Препоръчва се обръчът да е дървен, с тегло от 600 грама до килограм.

Подходящата големина? Заставаш до обръча и той трябва да ти е някъде около пъпа. Може и над. Иде да рече, че май-май обръч от детските от магазина за лев може и да не е най-подходящото решение.

Въртенето на по-малък обръч е и по-трудно. За начинаещите е по-добре да се снабдят с голям.

Колкото по-тежък е, толкова повече усилия се изразходват при въртенето => повече изгорени калории => повече смъкнати килограми.

Обръчът трябва да се върти редовно, поне по 30-60 минути на ден. Според преобладаващото мнение относно този вид упражнения горенето на калории започва след 15-тата минута. Именно за това е важно въртенето да е непрекъснато, без почивки и т.н.

Най-добре е обръчът да е дървен, но на пазара в момента се предлагат и сносни решения с “масажни точки”. Те обаче изглеждат бодливи и ми се струва, че трябва да се въртят с повечко дрешки..

Ето линкове:

Масажен обръч – в различните магазини цената му е от 23 до 28 лв.
ФабрикаСпорт
МаксимаТрейд
Sportnioferti.com

Дървен Обръч – цените са от 20  до 28 лв., в зависимост от размера. ЕDIT 25.05.2015 – Проверено е, обръчите още се продават!

Купих си такъв и съм много доволна!

Hula-Hoop

Лично не мога да гарантирам какви и колко калории се горят и за какво време, но поне е приятно упражнение аз тонизиране сутрин 😀

Нещата, които съм чела са все различни. Повечто хора са доста доволни.

Хората по света дори са се обединили в нещо като глобален спортен клуб – Hooping.org

😀

♦ вземи връзка ♦ 4 коментара