Празни(ци)?

в : So what ? • Today • Хоп-троп! •

12.11.10

@ 10:34 PM

от GattaNegra

Какво са празниците и наистина ли са толкова светли?

Инспирацията ми за този пост дойде от блога на Андрей Хадживасилев и по специално двата му поста  GoHoHo и NoHoHo.

Ето какво си мислех, докато четях постовете му.

• Всяка година Коледните и Новогодишни програми на БНТ и т.н. наши телевизии са убийствено скучни и отегчителни. Гледаш, защото няма друго за гледане. Или си палиш камината. Ако нямаш – е, тогава гледай някого в очите или котката – в краен случай. Тя може да е доста забавна, когато се разиграе хубаво, особено ако е като котката на Саймън 🙂 Другото спасение е да гледаш чужди телевизии но и това не работи 100%, защото и те бълват лиги. Време е да започнат да се появяват смислени Коледни и Новогодишни продукции. Това май доста народ си го казва всяко година. Не, нямам с какво да помогна освен да мрънкам – просто съм в друг бизнес. Все пак мисля, че това, че изказвам мнение също е важно.

• Всяка година се излъчват едни и същи филми – “Сам вкъщи”, “Ийсус”, “Рождество”, “Капан за родители”, Коледа намкво + редовните лигави романтични бози, чиито права за излъчване са закупени още преди да проходя. Е, не, стига моля ви се! Не е речено, че като е “Празници” трябва всяка телевизия да се напъне ама напъъъъъне и да  излъчва само филми, в които има набъркано нещо Коледно, па макар и да е на 20 години.. (бас, че и Коледното “Умирай Трудно” ще пуснат!). Мисля, че е допустимо да се излъчват и просто Приятни Филми. Е, това разбира се е свързано с пари. Но ТВ босовете предпочитат да си купят нова кола, отколкото да купят някой нов филм. А нови филми има ли?

• Наистина отвсякъде се чуват едни и същи песни. Разнообразие има само в чалгите. Няма какво да пуснем, за това ще пуснем добре забравеното старо. Иначе аз да си призная в NoHoHo.org гласувах смело против песничката на Пим-Пам. ^_^ Имаме добри музиканти, имаме и гласовити дечица, изписват се хиляди чалга текстове всяка седмица.. Защо не се измисли поне една нова песен за детския хор?! Но май вече ако няма клатене на цици, или ако певецът на групата не е пънкар и бунтар … както и да е.

• Всяка, ама абсолютно всяка година от телевизии и радиа, че и не само, струи едно КОЛЕДНО-лигаво настроение, което обаче е абсолютно фалшиво – и го знаем всички. Сещаме се за сирачетата кога? По празниците. За бедните и сакатите кога? Познахте! По празниците! Ами извинете, ама на мен не ми се гледат сакати докато си ям коледната вечеря, или докато си редя елхата. Това е малко като рекламите за дамски превръзки по време на вечеря. И не ми се гледат не защото не искам да зная, че са там,  а защото много добре ми е известно, че ги има, но не ми харесва да ми ги навират в очите. Сираците и т.н. са си там всеки ден. Не се появяват специално за Коледа, за да дадат шанс на човечеството да се почувства по-добро. Това да се напомня, че ги има единствено по празниците е лицемерие. И май по-скоро не на мен, а на държавата трябва да се напомня за тях. На мен какво да ми напомнят – не съм ги изоставила аз. И да имам желанието да направя нещо – апаратът така е измислен, че можеш да си скъсаш нервите и сам да се разболееш докато постигнеш каквото и да било. Познавам хора, които се опитват да правят нещо, за това имам това мнение. Може да звучи кофти, но пък не искам едва ли не да ме карат да се чувствам виновна, че майка ми и баща ми са имали физическата възможност да си направят дете, и за това не са си осиновили. Цяла година съм работила и съм се трепала, ако трябва да вярваме на “традицията” съм чакала 364 дни да дойде Нова Година, и какво? Дай да стоя сега пред телевизора и да се сдухвам, че аз имам манджа и съм на топло, а Айше си снесла отрочето в канавката и прежалила парите за майчинство, тръгнала си по пътя и сега видиш ли аз съм виновна и длъжна да го опазя и отгледам това дете. Не съм някой дембел да махна с ръка, чувствителен човек съм и такива неща ми влиаят. И не мисля, че това е осъдително. На темата: Изоставените деца са проблем на държавата и обществото точно толкова, колкото и породистите кучета в Сеславци. Правено, раждано/взимано, гледано и метнато на улицата. Двата проблема имат абсолютно общ корен – манталитета на народа. Да ме извиняват всички, които мразят животни и скачат като на пружини щом се спомене думата “деца”. След като на едно безсловесно животно можем да причиняваме такива неща, каквито се случват с “улични” животни всеки ден, какво остава за децата ни! По света има Диви Животни, които през зимата идват да търсят храна в градовете, и то само в покрайнините им и около парковете. Няма глутници кучета, котки и какво ли не още, носещи белезите на официално признати породи! Кучетата, ДОМАШНИТЕ, за които няма кой да се грижи не се изритват на УЛИЦАТА, а се прибират в приюти и се осиновяват, или приспиват. Точка. Да ме призовават с лигави кампании да пускам смс-и за “дечица-сираци” или болни от разни страховити болести е грозно . Давам ли пари за болни деца? Ами давам, да. То като дойде не пита, за това давам, и се надявам, че наистина отиват за каквото съм ги дала. Но това не променя факта, че всеки месец същата тая наша държава ми удържа едни пари, които трябва да отидат точно за това – да се нахранят сираците и да се лекуват болните. Нали за това имаме Здравна Каса? Да ми пускат такива неща по телевизията и то особено интензивно по празниците означава, че дъжавата въпреки всичките си програми, тръбене и тропане по масата по разни заседания и измисляне на всевъзможни реформи няма Желание да реши проблемите, за това ги стоварва върху народа. Защо Желание ли? Ами защото е рекъл народа “Няма “не мога”, има ” не искам”. Не е моя работа да казвам какво и как. Просто все си мисля, че има елементарен начин вместо да си тъпчат гушите и да пърхат в пещерите на бюрокрацията, да вземат да слязат от мерцедесите, да съберат данъците, да вдигнат цените в депутатското кафене на НС ако щеш и т.н. разни, и да насочат потоците пари накъдето трябва. Но и ние сами сме си виновни – имаме право на контрол над тези неща, а не го упражняваме. Това обаче е тема на един друг пост. Да се върна на празниците:

• Въпреки, че откакто се помня сме в криза всеки очаква с портфейла му да стане едва ли не чудо. Магазините са пълни с хора, които се опитват да купят повече за по-малко пари. Бият се за последното еди-какво-си. Купуват се маса излишни неща. Да – нямаме пари, но кръчмите са пълни. Вярно е. Такива сме си. По празници и по избори е прието да се замазват очите на народа. Ето сега – всички се занимаваме с 16 маймуни, които били отишли да получават подаръци, а някак не мислим за хилядите пенсионери, които са разчитали на “коледните” (да, хора с 80 лева пенсия се РАДВАТ на 20 лева. Ти знаеш ли какво е да караш само на 80 лв.?) да си поемат глътка въздух.  Провокацията на журналистите е много хубава, просто не и беше сега времето. Или може би пък това е нарочно избран момент, така щото вниманието да се отклони от други неща? И докато отнавсякъде вият втръснали празнични песнички, народът масово надява розовите очила, напива се и се ояжда (жените пък се счупват от готвене и всяка се хвали пред другите), профуквайки колкото пари има и “празнува”.  Около трапезите се събират дори враждуващи роднини. Стоплени от виното и лицемерието се гледат нежно и всеки обещава, че “вече няма да прави така”. След това на 1, 3, или там когато се изтрезнее, се сяда да се пие отново, за да мине махмурлука. И да се допият оставащите стотинки в джоба. Враждуващите роднини се разотиват, и си остават вдраждуващи.

• Градовете икономисват пари от улично осветление цяла година (факт е, че преди година се опитах да подам сигнал за неработещи лампи пред блока си, и ми се каза, че нямало да може бързо да се направи проверка, защото се поставяли Коледните украси!!!) за да се накичат за едни 15 дни с лампички втора ръка по главните улици и да се надуват кой колко голяма елха е побил “на центъро”. А защо вместо да приемаме подхвърлените стари украси на другите нямаме свой завод за такива неща? Не бе, шегувам се. Как ще има заводи – това значи да произвеждаме нещо. Иначе градовете са мръсни, тъмни, кишави и кални. .. Обаче ние с розовите очила …

• Доста хора наистина нямат (какво да сложат на масата, къде да отидат, какво да облекат, с кого да помечтаят..). За жалост с фалшивите усмивки и телевизионните кампании няма да им помогнем.

Може да съм черногледа и да намирам най-кофтито в ситуацията. Нека някой ми обясни как с три дни фалш, ядене и пиене ще се решат проблемите, които ни мъчат по цяла година?

Е.. като си мисля всичките тия неща нещо ми се отщяват и празници и песни.

♦ вземи връзка ♦ обратно