в: I Me Mine • Сънища •
27.05.19
@ 1:51 PM
от GattaNegra
Работата е почти довършена.
Скоро всичко ще е зад нас. Споменът за мрачната династия ще избледнее с времето, златото от техните съкровища ще бъде претопено и раздадено, а каменните порти на гробницата ще приласкават бурите и ветровете, докато от фреските не остане нищо за виждане, докато прилепи и кукумявки не върнат понесени на крилете си светлината и живота.
Хвърлям люта димка в последното разклонение – да изпъди дребните бозайници извън тая проклета дупка. Жрицата брътви нещо под носа си и мята още една, със специални съставки – за душите.
Връщаме се два чертога назад, за да изнесем последните денкове.
Изведнъж задухва вятър. Злобен и тревожен. Настава паника. Хора – допреди малко добре организирани и работещи като прецизна машина – тичат наоколо, блъскат се и изпускат предмети.
С жрицата си пробиваме път към изхода. Разбираме, че някой е мародерствал ипо невнимание е счупил неизвестна стъкленица взета от някъде. Веществата от нея, в контакт с лютите димки, факлите и кислорода са подпалили въздуха. Пожарът гори отвън-навътре. Точно на входа се издига огнена стена, ревът на пламъците надвиква мислите ни.
Останките на ще бъдат изпепелени, както беше замислено. Златото, камъните и другите ценни предмети ще се пречистят в пожара.
Отчаяно се втурваме към недрата на пещерата. Мислено броим дажбите си храна и вода и се надяваме скалите на входа да издържат на пожара, за да не се окажем затрупани вътре завинаги.
…
Петли кукуригат, зачуват се далечни трясъци на тенджери.
Не било второ пришествие, най-ми било алармата. Страшен мерси.
И все пак детайлите в тоя сън бяха супер. ?
♦ вземи връзка
в: Today • Сънища •
13.04.19
@ 9:02 AM
от GattaNegra
”
В някаква лечебница съм.
Покрай двете стени има редове от шкафове.
Малка армада от колички чака до вратите.
От тавана висят от онези старите лампи с плетени кабели и конични абажури и се полюляват.
Работим на дълги метални маси, чак е смешно колко големи, по няколко души на маса. Пищят и щракат машини.
До масите, на помощни масички с колела има струпани стерилни кутии с изкуствени тъкани, кости, стави и цели крайници.
Едни от нас почистват раните, други монтират протезите, трети шият и бинтоват.
Ето на тази и го няма половината крак. Ще сменим целия, че излиза по-евтино като ресурс на организма да се адаптира. Нервите се извеждат на конектор. Големите кръвоносни съдове се закачат. За малките се поставя среда за развитие. Щрак-щрак.
Следващия.
Следващият има сдробена опашка. Да скъсим или да сменим? Скъсяваме с два прешлена. Тия нерви нямат закачане! А костите му са толкова фини!
Следващия.
Пише “Спешен, без уши”. Всъщност бил е спешен след пожара. Сега просто няма уши. Слагаме черни. Жълтите са свършили, а на единствените останали, конекторът им е прецакан и чакаме техниците.
Щрак -Щрак -Пинг… Ето, вече има уши. След два до пет дни ще чува, след седмица ще започне да си ги управлява и да ги мърда насам -натам…
“
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • Today • Сънища •
08.02.19
@ 10:20 AM
от GattaNegra
07.02.2019
Ядох през деня какво ли не, вечерта пих бейлис с кафе и сметана.
Според мен бейлисът ми отпуска мозъка и за това сънувам щуротии.
Живеем в онази кооперация в центъра, но тя всъщност не е същата. Има високи плоски тавани с много растения и книги за общо ползване.
Озоваваме се във ветеринарен кабинет с много тесни стаи и каменни стени. На приземен етаж.
Красива крехка лекарка обяснява, че тазът на кучето е счупен. Показва снимки. Има некроза на хрущяла, също така. Това не се знае какъв ефект ше има.
Операцията е 5К и трябва да се случи веднага. Не приемат изплащане.
Майка ми носи очила с тънки рамки, прилича на професорка.
Разбираме се да продам колата, но първо решавам да опитам да изтегля кредит.
Точно мисля какво ще лъжа в банката, понеже надали дават кредити за кучета, и се събуждам.
Тва въпросното куче е починало пред 2005та някъде….
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • Today • Сънища •
06.02.19
@ 8:45 AM
от GattaNegra
05.02.2019
През деня съм яла освен другото кока-кола, пиле с картофи, бейлис и салата с яйце.
Пътуваме с няколко коли, все приятели, колеги и познати.
Спираме в едно много малко и много прашно населено място. Ще минаваме граница. Митницата е в една схлупена барака, но изглежда чисто и преметено. Трябва всеки да влезе един по един, за да декларира багаж, здравословното си състояние и разните животни, ако с него пътуват такива. пълен текст »
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • Today • Сънища •
05.02.19
@ 11:19 PM
от GattaNegra
03.02.2019
През деня съм яла: Цвекло, Бейлис, Салата с риба тон
Сънувам
Качвам се по едно стълбище, все по-уютно.
Не му пречи да е в нашия блок.
Но не е.
Има светлина, дървени парапети, чисто и подредено, цветя навсякъде, в саксии.
Нося едни старовремски стъклени шишета от боза, пълни с вода, във вътрешните джобове на елека си. Елекът е голям, дънков, шишетата дори не дрънчат.
Запътила съм се към таванския етаж. Зная кой живее там. На гости отивам.
Изливам шишетата в саксиите по стълбите. Защо изобщо я влача тая вода бе? Нищо, растенията в саксиите ще се радват.
Стигам до горе, до редпоследния етаж. Все едно сме в къща, а не в болк.
пълен текст »
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • Today • Сънища •
10.12.18
@ 12:59 PM
от GattaNegra
10.12.2018
Отивам на интервю за работа .
Входовете на старата и новата са един до друг.
За старата влизам с карта и отпечатък през автоматична бункерна врата.
пълен текст »
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • Today • Сънища •
08.12.18
@ 11:44 PM
от GattaNegra
08.12 2018
Преди лягане съм яла: филия с бекон
Идва нова колежка.
Колежката ще се жени.
Оказва се,че колежката по някаква причина ще се жени за гаджето ми.
Ма как така бе,кви са тия работи?
Сватбата щяла да е два дни.
пълен текст »
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • Today • Сънища •
05.12.18
@ 3:13 AM
от GattaNegra
04.12.2018
Не помня как от предишния сън /предишната стая/ се озовавам на тимбилдинг.
С колега киснем в стаята, убиваме време и наваксваме с документация. Пише, че нещо не е било на ред през финансовия период и продажби си го отнасят яко. пълен текст »
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • Today • Сънища •
17.11.18
@ 3:13 PM
от GattaNegra
17.11.2018
ПАРАНОЯ
Седя с руса жена в една гора накрая на квартала. Ма не моя, ми нейния.
Тя е седнала по турски пред една изоставена къща или импровизирана барака. Място, в което е живяно, но не в момента. пълен текст »
♦ вземи връзка