сън: Няма нужда от истерия!
12.10.18
@ 12:59 PM
от GattaNegra
10.12.2018
Отивам на интервю за работа .
Входовете на старата и новата са един до друг.
За старата влизам с карта и отпечатък през автоматична бункерна врата.
На новата вратата е подобна, но с разпознаване на пръстите и дланта. Трябва да сляза по една ужасна вита стълба, накрая и има нещо като шлюз с чалъм за минаване. Ако не уцелиш, се озоваваш на грешно място и те изплюва пак на входа.
Миро и Маниакса са замесени.
Забравила съм нещо. Налага се да изляза и да мина през стария офис да го взема и да се върна. Обърквам пътя по тъпата вита стълба. Излизам и влизам, явно пак неправилно.
Попадам в една страшно шарена зала. Ама страшна шарения – раета, карета по дивани и кресла. Има и бар.
Лутам се сред хора и маси.
Някакви ме спират -“о, за интервюто ли? Ще те разведем наоколо, много е яко!”
Имат черна стая със светещи рисунки по стените. Релакс зона било.
Един шарен човек с черно лице ме заговаря “мога ли да Ви упътя?” абсолютно сериозен, като че ли всичко наоколо е абсолютно нормално.
Стоварвам се на един също така шарен диван и започвам да обяснявам коя съм и какво правя тук. Хем ми е страшно смешно, хем ще се разрева от нерви, понеже съм вече съвсем закъсняла. Оглеждам се наоколо и осъзнавам, че няма никаква нежда от истерия. Тва е откачената банка в която работи… Как му беше името?
Събуждам се.
