сън: Елече с шишета
02.05.19
@ 11:19 PM
от GattaNegra
03.02.2019
През деня съм яла: Цвекло, Бейлис, Салата с риба тон
Сънувам
Качвам се по едно стълбище, все по-уютно.
Не му пречи да е в нашия блок.
Но не е.
Има светлина, дървени парапети, чисто и подредено, цветя навсякъде, в саксии.
Нося едни старовремски стъклени шишета от боза, пълни с вода, във вътрешните джобове на елека си. Елекът е голям, дънков, шишетата дори не дрънчат.
Запътила съм се към таванския етаж. Зная кой живее там. На гости отивам.
Изливам шишетата в саксиите по стълбите. Защо изобщо я влача тая вода бе? Нищо, растенията в саксиите ще се радват.
Стигам до горе, до редпоследния етаж. Все едно сме в къща, а не в болк.
Всичко е надписано.
Всяко нещо има голяма бяла лепенка през средата , на която пише какво е.
Възрастен човек тренира на велоергометър на предпоследната стълбищно площадка.
Отпървом не ме вижда.
После си махаме.
Познавам го.
Качвам се още нагоре. Има дървени ламперии от светло дърво.
Вижда се кухня и една жена готви
Там вече шишетата (?) трябва да са празни (??)
Тя отива и застава долу, зад гърба на мъжа на велотренажора, прегръща го и се усмихват. Ма като хората, които гледат кораб от брега на реката, такова едно.
Дъфък.
Събуждам се
Усещам зверска болка в палеца.
Бюргер? Подагра? Мишки?
Кви са тия, те тия болести са за мъже бе?!
И мишки нямаме. Умряха.
Сигурно врагът е врасъл нокът. Ма е 4.45. Утре сутринта ще се оправям.
Въртя се. Боли ужасно, пулсира. Цялата вселена е на върха на пръста ми.
Не издържам. Ставам.
Намирам клещите за нокти. С такива клещи рязахме ноктите на един заек преди години.
В банята се опитвам да си вдигна крака на мивката, обаче залитам. Очите ми са залепнали от съня. Подът е леден.
Няма достатъчно място да се пречукаш качествено в тая баня. Само колкото да се мъчиш. Фраснах си И малкия пръст на другия крак.
Бял Огън. Фонтан от Болка.
Аз съм кротък, малък индианец. Болката е моето одеало. Завивам се през глава и я приемам.
О.
Не.
Не, изобщо.
Кой идиот ходи бос и се опитва да стърчи на 1 крак в 05 часа сутринта ве, майна?
Ма столът е мокър!
Тичам в 00, поне тва унижение да си спестя.
Кеф.
Някоя котка пак не е уцелила с номер 2.
Препарати.
Под.
Псувни .
Тва боли. Другото и то.
Как се куца с два крака?!
Можеш ли да пикаеш и да си режеш нокътя едновременно? Аз не, но в тоя момент искам да мога. Нали стискам клещите и без това. Размахвам ги неопределено.
Пикая вече трета светлинна година. Очите ми са залепнали. Ще ми падне лещата на пода в кенефа и ще видя аз.
Става ми смешно и не мога даже да се прозина, за да ми се овлажнят очите.
В “моето момиче” имаше една сцена, надпреварваха се кой ще пишка по-дълго време. Момичето естествено лъжеше.
Нося се като кокошкопатка към хола, редувайки с кой крак да куцам.
Мили, малки, меки-ма-друг-път бели плюшени мишки лежат по пътя ми. Миличкото малко котъмце си е играло, пухкавото то.
Вече съм се разсънила и ловко настъпвам само опашката на едната. Пропускам и жълтото кабарче на Б20.
Материализирам се на дивана сграбчвам нокътя с клещите.
Храсссссс!
Облекчението е така силно, че почти ми потичат сълзи.
Студено е. Само да се върна в топлото легло под юргана.
Храааааас!
За мое оправдание сълзите вече бяха в очите ми. Режеща, безмилостна, бялата болка ми изкарва въздуха. Сълзите рукват. Минава една вечност. Осъзнавам, че това е Оня коремен мускул. Той. В немския атлас знам, че го идентифицирах, ако и да беше на мъжки торс.
Скована съм с нос, почти опрян в палеца.
Добре, че поне не ми миришат краката.
Клещите падат с трясък. Горките комшии. Не стена, не се гърча. Дори не дишам.
Нещо топло лази по стъпалото ми. Не мога да дишам, да мърдам и не виждам изобщо. Не допускам да ме обземе паника. Това са просто сълзи, стичащи се по вътрешното на стъпалото ми.
Сецване ли е,крампа ли е, не се чудя изобщо. В (както ми се струва) близките 15 еона се разгъвам.
Но нокътят е отрязан!
Допълзявам до леглото с пухен юрган и пълно с топли котки.
Да видим сега как па няма да заспя пак.
Без сънища до светло утро.
