в: Книги •
26.07.16
@ 10:57 PM
от GattaNegra
Онзи ден препрочетох Преднамерено Шляене за шести или седми път.
Младата авторка попада в разни ситуации, необичайни за дама от сой, но пък действа решително и със замах. Отстоява своето по оригинален и ободряващ начин, пренебрегвайки стереотипите.
Линията е гладка, читателят не страда от резки обрати.
Персонажите са симпатично топли, живи, стават близки познати за много кратко време. Напомнят смешноватите герои на Удхаус, но са по-контрастни, едновременно с това сериозни, понеже по начало не изглежда да са замислени като комични.
Тази книга абсолютно винаги ми носи спокойствие – едно мохито по залез, когато не духа вятър и на плажа сме само аз, чайките и шума на морето.
♦ вземи връзка
в: Книги •
09.03.16
@ 10:36 AM
от GattaNegra
Заглавието на една книга за мен е много важно. По-важно от корицата. Корицата може и да е лайно, но нали не я гледам, докато чета? Та тя в следващото издание ще е друга!
Обаче заглавието … Имайки предвид, че вкъщи има всякакви книги с най-странни имена, мислех че имам опит с изчанчени заглавия. Уви – не. Беглите ми прешарвания из рафтовете в книжарниците и разните постове по повод популярни книги из Интернет през 2015-та година, ме заредиха с цял списък книги, които скоро няма да прочета само заради “гениалното” заглавие.
пълен текст »
♦ вземи връзка
в: Книги •
06.11.15
@ 12:06 AM
от GattaNegra
Нямам думи изобщо да опиша това изживяване, но ще се опитам. Стигнах до последната страница преди четвърт час, но ми трябваше малко време, за да изплувам от историята. Сякаш съм изяла една огромна мелба и цяла кошница ягоди.
В момента се чувствам като дървар с брадва и клин на състезание по дърворезба, защото ми е доста трудно да изразя възхищението си от Демон, Юда и Магьосник.
В книгата няма любовни истории, секс сцени или садистично задълбаване в чувствата и терзанията на действащите лица. Като цяло (дори и тези, останали само щриховани), героите имат силна индивидуалност и имат ОБЕМ. Не ми беше никак трудно да си представя всеки от тях до последното перце на шапката. Войните са сурови, смели и все пак хора, с чисто човешки емоции, без много преувеличаване на злия или добрия им нрав. Дамските персонажи са живи, решителни и знаят какво искат. Маговете… явно за тях ще чета във втора част 😀
Това е история за магия, любов, доброто и за древни злини, но въпреки това не се натрапва гледната точка на нито една от страните и определено сложната религиозна система просто-си-е-там съвсем естествено. Религията и социалното разпределение не успяха да ме издразнят по никакъв начин, за разлика от в много други книги.
пълен текст »
♦ вземи връзка
в: Книги •
02.11.15
@ 1:17 AM
от GattaNegra
В гимназията учех с една Люба. Красиво, кльощаво момиче, което харесваше книгите на Агата Кристи. Или пък не. Но все си мисля за Люба, когато стане дума за Агата Кристи.
След маратона от приказки препрочетох всички Китайски Загадки и минах на Агата Кристи по някаква съвсем-случайност.
Ийййххх.. късите и разкази ми харесват, но дългите и произведения определено не са ми любимите. До сега прочетох Безкрайна нощ, египетския роман и последното приключение на Поаро, Десет Малки Негърчета, както и Съдружници срещу престъплението и май само съдружници ми хареса, и то, защото пак е под формата на различни разкази..
Имам усещането, че щяха да са около наполовина по-къси, ако беше спестено цялото чувстване и тюхкане, описанията на въздишките на героините и напиращите чувства на господата.
Безкрайна нощ e най what-the-fuck книгата, която съм чела след една българска книга, която се занимаваше с чувствата на една тийнейджърка, работеща в завод. Сега не мога да се сетя за името, но май е в кашона за изхвърляне.
♦ вземи връзка
в: Книги •
10.04.15
@ 3:29 PM
от GattaNegra
Преди два дни довърших третата книга на ЛЛ. -„Убиец Назаем“ – този път на хартия 🙂
Не съм очаквала от съвременен български криминален роман такава корица (чудя се на себе си колко съм глупава) , за това останах доста впечатлена, когато я хванах в ръцете си.
Историята е доста заплетена, не колкото в “Небеса от Грях”, но държи в напрежение. Всъщност, като се замисля, струва ми се напълно възможно някъде да се случва нещо подобно дори и днес.
пълен текст »
♦ вземи връзка
в: Книги •
09.04.15
@ 12:28 AM
от GattaNegra
“Небеса от Грях„ е друга книга на Лора Лазар. Прочетох я съвсем скоро и благодаря на групата Какво Четеш, че я намерих!
Честно казано, от начало главната героиня веднага ме отблъсна. Стори ми се цинична пикла и в същото време цивра.
Не понасям жени от тоя тип.
Разбира се, продължих да чета, понеже кой да има вина, че героинята не ми е симпатична?
Дори в момента се чудя дали не е поставена нарочно така в началото – да дразни.
Главни герои са един поп-кокошкар и един друг, доста по-лош поп, прокурорката (цапната в устата пикла), един “жив светец”, Злодеят и вече познатите ченгета. Л.Л. е нарисувала блестящо поповете – ако бяха малко по-сериозни, щяха да са противни, а ако бяха малко по-смешни щяха да са по байганьовски комични.
пълен текст »
♦ вземи връзка
в: Книги •
18.03.15
@ 12:15 AM
от GattaNegra
Българските книги, по възможност криминални, ми идват като глътка свеж въздух сред пръдните на ежедневието.
Ежедневието е много хубаво нещо, но е пълно с едни и същи думи. Заради рутината, заради средата.
пълен текст »
♦ вземи връзка
в: 1337 • Книги •
17.03.15
@ 11:41 PM
от GattaNegra
И друг път съм си купувала електронни книги, ама тоя път налетях на .acsm
За .acsm нямало нормален reader за линукс, имало само за Win / Mac.
Бабината им трънкина.
В тоя блог намерих, че можло да се отварят с ADE v.1.7
Така де, с Adobe Digital Editions си се отварят, въпроса е, че ADE v.1.7 се отваря с Wine, пък другите – не щат.
♦ вземи връзка
в: So what ? • Книги •
23.02.15
@ 11:33 PM
от GattaNegra
Отидох, купих си я. В книжарницата ме гледаха особено.
Първото ми впечатление е положително – лилава корица и то в любимия ми цвят. Следва и едно негативно – книгата е с много едър шрифт. После се замислих, че ако беше по-дребен може би щеше да отблъсква читателите.
Прочетох я за около 45 минути.
пълен текст »
♦ вземи връзка
