Демон, Юда и Магьосник

в : Книги •

11.06.15

@ 12:06 AM

от GattaNegra

Нямам думи изобщо да опиша това изживяване, но ще се опитам. Стигнах до последната страница преди четвърт час, но ми трябваше малко време, за да изплувам от историята. Сякаш съм изяла една огромна мелба и цяла кошница ягоди.

В момента се чувствам като дървар с брадва и клин на състезание по дърворезба, защото ми е доста трудно да изразя възхищението си от  Демон, Юда и Магьосник.

В книгата няма любовни истории, секс сцени или садистично задълбаване в чувствата и терзанията на действащите лица. Като цяло (дори и тези, останали само щриховани), героите имат силна индивидуалност и имат ОБЕМ. Не ми беше никак трудно да си представя всеки от тях до последното перце на шапката. Войните са сурови, смели и все пак хора, с чисто човешки емоции, без много преувеличаване на злия или добрия им нрав. Дамските персонажи са живи, решителни и знаят какво искат. Маговете… явно за тях ще чета във втора част 😀

Това е история за магия, любов, доброто и за древни злини, но въпреки това не се натрапва гледната точка на нито една от страните и определено сложната религиозна система просто-си-е-там съвсем естествено. Религията и социалното разпределение не успяха да ме издразнят по никакъв начин, за разлика от в много други книги.

Разказана е в равномерен ритъм, нито твърде претупана, нито пък прекалено провлачена. Авторката ме поведе рамо до рамо с героите, остави ме да вдишам аромата на гората, да почувствам вятъра в косата си, но продължихме напред точно навреме, за да се изплъзнем от лапите на Скуката.

Не мога да обясня усещането си за думите в тази книга. Обичам книги с много думи, стари думи, които вече не се използват. Прочитайки първата дума не се изненадвах от следващите, само се радвах, че ги виждам, като стари приятелки, които са ми липсвали, но съм ги забравила. Абсолютно стоплящо душата усещане. През цялото време се чудех: на фона на толкова зле преведени книги напоследък, от къде се е пръкнал такъв добър преводач?

До последната глава се чудех тая книга дали не е българска, но името на автора на корицата ме подведе успешно. На последната глава, за да зарибя и майка ми, потърсих от коя народност е автора и абсолютно паднах под масата, когато разбрах, че Хедер Меспи е псевдоним на Венета Въжарова!

 Демон, Юда и Магьосник не е книжле, книжка или романче, а пълноценна емоция, съживила приказни създания, за каквито съм чувала само в разни мрачни предания и стари народни приказки. Тя е спокойна река, а аз плувах по нея с вълшебна лодка, чак до онова място, където реката внезапно се скри в земята и лодката ми се строши на парчета в ръбестото КРАЙ на последната страница.

Отдавна, много отдавна търсех подобна книга и сега с алчни кликове на мишката се отправям да търся втора част!

♦ вземи връзка ♦ обратно