„Чашата на Проклятието“
03.18.15
@ 12:15 AM
от GattaNegra
Българските книги, по възможност криминални, ми идват като глътка свеж въздух сред пръдните на ежедневието.
Ежедневието е много хубаво нещо, но е пълно с едни и същи думи. Заради рутината, заради средата.
Повечето преводни книга не съдържат толкова много уникални думи, колкото оживяват на страниците на един български роман. Имаме прекрасни преводачи, но родния език си е друго нещо.
Скоро прочетох две твобри на Б. Райнов, но малко тежко ми идват непрекъснатите командировки на Емил Боев в разни съседни държави.
Препоръчаха ми горещо книгите на Лора Лазар. Прочетох откъс от „чашата на Проклятието“ и веднага ме грабна, за това купих електронния вариант като най-бърз начин да дочета книгата.
С ръка на сърцето ще кажа, че историята ми хареса страшно много. Обаче героите, дори Мишо, са твърде плахи.
Яна е обградена от петима мъже, но това изобщо не и пречи да щъка където си иска. Всички си стават приятели за пет минути Хората не си говорят и не си задават елементарни въпроси, но емоциите им са зрелищни. Лошите са лоши , а добрите са добри– не можеш да се объркаш.
И края на книгата ми дойде прекален.
Мисля, че ако писателката беше удвоила обема и беше включила всичко пропуснато, щяха да излязат две много завладяващи книги, с повече пейзаж и плът по хората.
Разбира се, изброеното няма да ми попречи да изчета и останалите книги на Л.Л. Шапка и свалям – книгата ми хареса много!
Преживявам лека абстиненция, понеже има само още една книга на Л.Л. в електронен вид (хили ми се от дисплея вече!), а останалите 4 съществуват само на хартия.
