в: Today • Сънища •
13.04.19
@ 9:02 AM
от GattaNegra
”
В някаква лечебница съм.
Покрай двете стени има редове от шкафове.
Малка армада от колички чака до вратите.
От тавана висят от онези старите лампи с плетени кабели и конични абажури и се полюляват.
Работим на дълги метални маси, чак е смешно колко големи, по няколко души на маса. Пищят и щракат машини.
До масите, на помощни масички с колела има струпани стерилни кутии с изкуствени тъкани, кости, стави и цели крайници.
Едни от нас почистват раните, други монтират протезите, трети шият и бинтоват.
Ето на тази и го няма половината крак. Ще сменим целия, че излиза по-евтино като ресурс на организма да се адаптира. Нервите се извеждат на конектор. Големите кръвоносни съдове се закачат. За малките се поставя среда за развитие. Щрак-щрак.
Следващия.
Следващият има сдробена опашка. Да скъсим или да сменим? Скъсяваме с два прешлена. Тия нерви нямат закачане! А костите му са толкова фини!
Следващия.
Пише “Спешен, без уши”. Всъщност бил е спешен след пожара. Сега просто няма уши. Слагаме черни. Жълтите са свършили, а на единствените останали, конекторът им е прецакан и чакаме техниците.
Щрак -Щрак -Пинг… Ето, вече има уши. След два до пет дни ще чува, след седмица ще започне да си ги управлява и да ги мърда насам -натам…
“
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • So what ? • Домашни любимци • освобождение •
24.03.19
@ 12:27 PM
от GattaNegra
Първо, нещо трябва да умре. Никой с всичкия си не копае гробове просто за спорта.
Второ, трябва ти спокойствие. Бързо няма да стане. Копаенето е бавна работа.
Трето, трябва да си носиш вода. Човек ожаднява.
Копаеш и мислиш. Спомняш си. Започват да валят “ако”-тата. Трябва да си съсредоточен и да напипаш ритъма.
Има камъни и коренища. Червеи. Като ти писне и се отчаяш, че не ти стига силата, че времето минава, а не си до никъде, спомняш си как одеве започна на равна поляна. Ей като това петно там, ама там има и от ония, лилавите цветенца.
Като цяло гробът е различна дупка от тази, в която садиш дърво. Оная е весела дупка. Тая-не.
Стъпвай вътре спокойно, но да знаеш, че така копането се затруднява, понеже натъпкваш пръстта с тежестта си.
В началото е тегаво, след това някак преваляш работата и тръгва. От там нататък вече става бързо. Умиротворяваш се.
Скоро си готов. Ръбовете са почти прави ъглите и те. Дълбочината е прилична. Камъните са отделени настрана.
Е, винаги можеш да направиш гроба по-дълбок, пък се сещаш, че искаше да посадиш нещо, но го забрави.
Пускаш, зариваш и си готов?
Не. Тогава потъваш. Понеже до момента си бил фокусиран в конкретната задача, изведнъж цялата окончателност на нещата те шибва в мозъка като с мокър сапунен парцал.
Няма вече… И то няма наистина. Тоя път вече няма време за отлагане, пазарлъци и гледане на другата страна. Няма надежда нещо да си се объркал и ей-сега да се окаже, че всъщност ще садиш малини.
Пореви си. Реването е естествена реакция и си има своя смисъл.
Обърни се и не гледй зад гърба си. Пий два аспирна и се наспи.
Освен ако не ти е това професията, на друтия ден ще си като парцал.
Но всеки, абсолютно всеки трябва да е копал гроб поне веднъж в живота си.
Животът се ражда в смъртта и без нея няма живот.
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • So what ? • Today • бунище • Помия •
20.03.19
@ 2:04 PM
от GattaNegra
Забелязвам една противна тенденция. Ше кажеш – падам от Марс, Луната или нещо. Но оня ден под душа размишлявах.
Щом си траеш и чакаш – в болница, на опашка, пред гише, новини, пари, абе изобщо щом ти търсиш нещо или имаш да взимаш, никой не те отразява, нито нещо си дава зор.
В момента, в който имаш нещо да даваш, телефонът става червен, няма време да му се зареди батерията.
Значи сЕкакви лицемерия на цивилицазията можем да си ги наврем в гъза, общо взето.
пълен текст »
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • Today • Домашни любимци •
17.03.19
@ 12:59 PM
от GattaNegra
Нашата Пикла – Маци вече е във вечните слънчеви поля 🙁
Живя обичана и, надявам се, щастлива, с нас 10 години.
Около два месеца, в две клиники се мъчиха да разберат какво и е, защо повръща жълто и не яде.
Търсиха проблеми с черен дроб, панкреас, щитовидна жлеза, депресия, зъби, паразити, инфекциозни болести, тумори, секво… Нищо не откриха.
Лошото е, че “за да ми спестят едни пари” доста от изследванията се направиха, според мен, по-късно, отколкото бе разумно.
Всъщност нищо не спестих.
Маци си отиде в мъки, общата сметка в двете клиники е над 2К.
Не обвинявам конкретно никого. Дори след аутопсията не се разбра какво е причинило всичко. Докторите направиха каквото можаха. Стараха се. Понякога животът е такъв.
Обърне ли се колата – пътища много. Но обещавам и се заклевам на никого повече няма да позволя “да ми спестява” каквото и да е.
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • So what ? • Today •
28.02.19
@ 2:52 PM
от GattaNegra
Пък Цицерон бил казал, че най-страшният враг на човек е той самия.
И е прав.
Скоро разчиствах един шкаф с боклуци, натрупанаи през годините и мислих за това как се променят приоритетите.
Как човек сам си пречи.
Имам да свалям 2 кила от бала, помниш ли? После се добавиха и още две по две , от Англия.
пълен текст »
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • Today • Вкусни • диета •
15.02.19
@ 12:25 AM
от GattaNegra
И те така.
Кантарът, тая адска машина, взе да показва некви неадекватни работи.
пълен текст »
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • Today •
10.02.19
@ 2:46 AM
от GattaNegra
Събуждам се одеве от зъбобол. Имам си един кариес, януарски, не смогнах и миналата седмица да му уредя любовна среща с когото трябва и ме мъчи, гадината.
Ма най-мразя от болка в зъб да се събудя. И сега, докато чакам нурофенът да си свърши работата, да взема да разкажа за бай Пърдешко.
пълен текст »
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • Today • Сънища •
08.02.19
@ 10:20 AM
от GattaNegra
07.02.2019
Ядох през деня какво ли не, вечерта пих бейлис с кафе и сметана.
Според мен бейлисът ми отпуска мозъка и за това сънувам щуротии.
Живеем в онази кооперация в центъра, но тя всъщност не е същата. Има високи плоски тавани с много растения и книги за общо ползване.
Озоваваме се във ветеринарен кабинет с много тесни стаи и каменни стени. На приземен етаж.
Красива крехка лекарка обяснява, че тазът на кучето е счупен. Показва снимки. Има некроза на хрущяла, също така. Това не се знае какъв ефект ше има.
Операцията е 5К и трябва да се случи веднага. Не приемат изплащане.
Майка ми носи очила с тънки рамки, прилича на професорка.
Разбираме се да продам колата, но първо решавам да опитам да изтегля кредит.
Точно мисля какво ще лъжа в банката, понеже надали дават кредити за кучета, и се събуждам.
Тва въпросното куче е починало пред 2005та някъде….
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • Today • Сънища •
06.02.19
@ 8:45 AM
от GattaNegra
05.02.2019
През деня съм яла освен другото кока-кола, пиле с картофи, бейлис и салата с яйце.
Пътуваме с няколко коли, все приятели, колеги и познати.
Спираме в едно много малко и много прашно населено място. Ще минаваме граница. Митницата е в една схлупена барака, но изглежда чисто и преметено. Трябва всеки да влезе един по един, за да декларира багаж, здравословното си състояние и разните животни, ако с него пътуват такива. пълен текст »
♦ вземи връзка
