Как се копае гроб.
03.24.19
@ 12:27 PM
от GattaNegra
Първо, нещо трябва да умре. Никой с всичкия си не копае гробове просто за спорта.
Второ, трябва ти спокойствие. Бързо няма да стане. Копаенето е бавна работа.
Трето, трябва да си носиш вода. Човек ожаднява.
Копаеш и мислиш. Спомняш си. Започват да валят “ако”-тата. Трябва да си съсредоточен и да напипаш ритъма.
Има камъни и коренища. Червеи. Като ти писне и се отчаяш, че не ти стига силата, че времето минава, а не си до никъде, спомняш си как одеве започна на равна поляна. Ей като това петно там, ама там има и от ония, лилавите цветенца.
Като цяло гробът е различна дупка от тази, в която садиш дърво. Оная е весела дупка. Тая-не.
Стъпвай вътре спокойно, но да знаеш, че така копането се затруднява, понеже натъпкваш пръстта с тежестта си.
В началото е тегаво, след това някак преваляш работата и тръгва. От там нататък вече става бързо. Умиротворяваш се.
Скоро си готов. Ръбовете са почти прави ъглите и те. Дълбочината е прилична. Камъните са отделени настрана.
Е, винаги можеш да направиш гроба по-дълбок, пък се сещаш, че искаше да посадиш нещо, но го забрави.
Пускаш, зариваш и си готов?
Не. Тогава потъваш. Понеже до момента си бил фокусиран в конкретната задача, изведнъж цялата окончателност на нещата те шибва в мозъка като с мокър сапунен парцал.
Няма вече… И то няма наистина. Тоя път вече няма време за отлагане, пазарлъци и гледане на другата страна. Няма надежда нещо да си се объркал и ей-сега да се окаже, че всъщност ще садиш малини.
Пореви си. Реването е естествена реакция и си има своя смисъл.
Обърни се и не гледй зад гърба си. Пий два аспирна и се наспи.
Освен ако не ти е това професията, на друтия ден ще си като парцал.
Но всеки, абсолютно всеки трябва да е копал гроб поне веднъж в живота си.
Животът се ражда в смъртта и без нея няма живот.
