24.01.11 @ 1:28 PM

от GattaNegra

Позачистих малко коментари.

Извинявам се, ако има някой засегнат, но това е блог, а не чат.

Има други начини да си говорим помежду си.

♦ вземи връзка ♦ коментирай

Нормално име

в: 1337 • Today • Бисери • Офисни • Смешки •

13.12.10 @ 7:27 PM

от GattaNegra

Предисловие:

Ръчкам колегата да даде идея за име на нов сървър, на който ще се тества Астериск 1.8.

Понеже ще е виртуална машина част от процеса минава през друг човек, който не си губи време в мислене на имена.

В по стари времена традицията беше машините да се кръщават с имена като Ka1am, Du6evadez, Dracula и т.н., и си спомням коментарите относно един компютър, който носеше гордото име GummyBear…

АЗ:

Я кажи са как да се казва тоя сървър, че на мен само fluffy i fifi ми се мота?
vagabond ?
Че ще го кръсти сomputer 101 или нещо такова.

ТОЙ:

Моля ти се, кръсти го с някво нормално име.

АЗ:

wtf?!
Кажи ми едно моля?
asterisk18? Това е тъпо.

ТОЙ:

Quetzalcoatl примерно…

АЗ: (почти падайки от стола)

Май до там се чу как се изсмях.
Това ли е НОРМАЛНО име?

ТОЙ:

Да, какво му има?

♦ вземи връзка ♦ 3 коментара

11.12.10 @ 10:34 PM

от GattaNegra

Какво са празниците и наистина ли са толкова светли?

Инспирацията ми за този пост дойде от блога на Андрей Хадживасилев и по специално двата му поста GoHoHo и NoHoHo.

Ето какво си мислех, докато четях постовете му.

Всяка година Коледните и Новогодишни програми на БНТ и т.н. наши телевизии са убийствено скучни и отегчителни. Гледаш, защото няма друго за гледане. Или си палиш камината. Ако нямаш – е, тогава гледай някого в очите или котката – в краен случай. Тя може да е доста забавна, когато се разиграе хубаво, особено ако е като котката на Саймън 🙂 Другото спасение е да гледаш чужди телевизии но и това не работи 100%, защото и те бълват лиги. Време е да започнат да се появяват смислени Коледни и Новогодишни продукции. Това май доста народ си го казва всяко година. Не, нямам с какво да помогна освен да мрънкам – просто съм в друг бизнес. Все пак мисля, че това, че изказвам мнение също е важно.

Всяка година се излъчват едни и същи филми – “Сам вкъщи”, “Ийсус”, “Рождество”, “Капан за родители”, Коледа намкво + редовните лигави романтични бози, чиито права за излъчване са закупени още преди да проходя. Е, не, стига моля ви се! Не е речено, че като е “Празници” трябва всяка телевизия да се напъне ама напъъъъъне и да излъчва само филми, в които има набъркано нещо Коледно, па макар и да е на 20 години.. (бас, че и Коледното “Умирай Трудно” ще пуснат!). Мисля, че е допустимо да се излъчват и просто Приятни Филми. Е, това разбира се е свързано с пари. Но ТВ босовете предпочитат да си купят нова кола, отколкото да купят някой нов филм. А нови филми има ли?

Наистина отвсякъде се чуват едни и същи песни. Разнообразие има само в чалгите. Няма какво да пуснем, за това ще пуснем добре забравеното старо. Иначе аз да си призная в NoHoHo.org гласувах смело против песничката на Пим-Пам. ^_^ Имаме добри музиканти, имаме и гласовити дечица, изписват се хиляди чалга текстове всяка седмица.. Защо не се измисли поне една нова песен за детския хор?! Но май вече ако няма клатене на цици, или ако певецът на групата не е пънкар и бунтар … както и да е.

Всяка, ама абсолютно всяка година от телевизии и радиа, че и не само, струи едно КОЛЕДНО-лигаво настроение, което обаче е абсолютно фалшиво – и го знаем всички. Сещаме се за сирачетата кога? По празниците. За бедните и сакатите кога? Познахте! По празниците! Ами извинете, ама на мен не ми се гледат сакати докато си ям коледната вечеря, или докато си редя елхата. Това е малко като рекламите за дамски превръзки по време на вечеря. И не ми се гледат не защото не искам да зная, че са там, а защото много добре ми е известно, че ги има, но не ми харесва да ми ги навират в очите. Сираците и т.н. са си там всеки ден. Не се появяват специално за Коледа, за да дадат шанс на човечеството да се почувства по-добро. Това да се напомня, че ги има единствено по празниците е лицемерие. И май по-скоро не на мен, а на държавата трябва да се напомня за тях. На мен какво да ми напомнят – не съм ги изоставила аз. И да имам желанието да направя нещо – апаратът така е измислен, че можеш да си скъсаш нервите и сам да се разболееш докато постигнеш каквото и да било. Познавам хора, които се опитват да правят нещо, за това имам това мнение. Може да звучи кофти, но пък не искам едва ли не да ме карат да се чувствам виновна, че майка ми и баща ми са имали физическата възможност да си направят дете, и за това не са си осиновили. Цяла година съм работила и съм се трепала, ако трябва да вярваме на “традицията” съм чакала 364 дни да дойде Нова Година, и какво? Дай да стоя сега пред телевизора и да се сдухвам, че аз имам манджа и съм на топло, а Айше си снесла отрочето в канавката и прежалила парите за майчинство, тръгнала си по пътя и сега видиш ли аз съм виновна и длъжна да го опазя и отгледам това дете. Не съм някой дембел да махна с ръка, чувствителен човек съм и такива неща ми влиаят. И не мисля, че това е осъдително. На темата: Изоставените деца са проблем на държавата и обществото точно толкова, колкото и породистите кучета в Сеславци. Правено, раждано/взимано, гледано и метнато на улицата. Двата проблема имат абсолютно общ корен – манталитета на народа. Да ме извиняват всички, които мразят животни и скачат като на пружини щом се спомене думата “деца”. След като на едно безсловесно животно можем да причиняваме такива неща, каквито се случват с “улични” животни всеки ден, какво остава за децата ни! По света има Диви Животни, които през зимата идват да търсят храна в градовете, и то само в покрайнините им и около парковете. Няма глутници кучета, котки и какво ли не още, носещи белезите на официално признати породи! Кучетата, ДОМАШНИТЕ, за които няма кой да се грижи не се изритват на УЛИЦАТА, а се прибират в приюти и се осиновяват, или приспиват. Точка. Да ме призовават с лигави кампании да пускам смс-и за “дечица-сираци” или болни от разни страховити болести е грозно . Давам ли пари за болни деца? Ами давам, да. То като дойде не пита, за това давам, и се надявам, че наистина отиват за каквото съм ги дала. Но това не променя факта, че всеки месец същата тая наша държава ми удържа едни пари, които трябва да отидат точно за това – да се нахранят сираците и да се лекуват болните. Нали за това имаме Здравна Каса? Да ми пускат такива неща по телевизията и то особено интензивно по празниците означава, че дъжавата въпреки всичките си програми, тръбене и тропане по масата по разни заседания и измисляне на всевъзможни реформи няма Желание да реши проблемите, за това ги стоварва върху народа. Защо Желание ли? Ами защото е рекъл народа “Няма “не мога”, има ” не искам”. Не е моя работа да казвам какво и как. Просто все си мисля, че има елементарен начин вместо да си тъпчат гушите и да пърхат в пещерите на бюрокрацията, да вземат да слязат от мерцедесите, да съберат данъците, да вдигнат цените в депутатското кафене на НС ако щеш и т.н. разни, и да насочат потоците пари накъдето трябва. Но и ние сами сме си виновни – имаме право на контрол над тези неща, а не го упражняваме. Това обаче е тема на един друг пост. Да се върна на празниците:

Въпреки, че откакто се помня сме в криза всеки очаква с портфейла му да стане едва ли не чудо. Магазините са пълни с хора, които се опитват да купят повече за по-малко пари. Бият се за последното еди-какво-си. Купуват се маса излишни неща. Да – нямаме пари, но кръчмите са пълни. Вярно е. Такива сме си. По празници и по избори е прието да се замазват очите на народа. Ето сега – всички се занимаваме с 16 маймуни, които били отишли да получават подаръци, а някак не мислим за хилядите пенсионери, които са разчитали на “коледните” (да, хора с 80 лева пенсия се РАДВАТ на 20 лева. Ти знаеш ли какво е да караш само на 80 лв.?) да си поемат глътка въздух. Провокацията на журналистите е много хубава, просто не и беше сега времето. Или може би пък това е нарочно избран момент, така щото вниманието да се отклони от други неща? И докато отнавсякъде вият втръснали празнични песнички, народът масово надява розовите очила, напива се и се ояжда (жените пък се счупват от готвене и всяка се хвали пред другите), профуквайки колкото пари има и “празнува”. Около трапезите се събират дори враждуващи роднини. Стоплени от виното и лицемерието се гледат нежно и всеки обещава, че “вече няма да прави така”. След това на 1, 3, или там когато се изтрезнее, се сяда да се пие отново, за да мине махмурлука. И да се допият оставащите стотинки в джоба. Враждуващите роднини се разотиват, и си остават вдраждуващи.

Градовете икономисват пари от улично осветление цяла година (факт е, че преди година се опитах да подам сигнал за неработещи лампи пред блока си, и ми се каза, че нямало да може бързо да се направи проверка, защото се поставяли Коледните украси!!!) за да се накичат за едни 15 дни с лампички втора ръка по главните улици и да се надуват кой колко голяма елха е побил “на центъро”. А защо вместо да приемаме подхвърлените стари украси на другите нямаме свой завод за такива неща? Не бе, шегувам се. Как ще има заводи – това значи да произвеждаме нещо. Иначе градовете са мръсни, тъмни, кишави и кални. .. Обаче ние с розовите очила …

Доста хора наистина нямат (какво да сложат на масата, къде да отидат, какво да облекат, с кого да помечтаят..). За жалост с фалшивите усмивки и телевизионните кампании няма да им помогнем.

Може да съм черногледа и да намирам най-кофтито в ситуацията. Нека някой ми обясни как с три дни фалш, ядене и пиене ще се решат проблемите, които ни мъчат по цяла година?

Е.. като си мисля всичките тия неща нещо ми се отщяват и празници и песни.

♦ вземи връзка ♦ 2 коментара

30.11.10 @ 11:33 AM

от GattaNegra

Оуу.

Нямам снимки да покажа (паяжините), но от оня ден съм щастлива с две нови етажерки за книги.

Редих, местих, мислих.. Стана пак същата кочина от малки нещица и джунджурийки, които се завъждат незнайно как по такива места, както преди, само че мога да побера и нови книги. Преди нямаше място някак си, а на мен ми е доста обидно, когато се налага да ги редя на купчини, на по три реда или и аз не знам…

Не, че книгите трябва да са като на витрина. Много ме е яд, че събират адски много прахоляк.

Също ме е яд, че стават на баница за нула време. Книгите у нас са предимно във вид на баница, защото се четат и препрочитат.

Успях да си подредя рафт с Пратчет, рафт с криминалки и рафт с приказки. :]

Даже остана място и вече зная кои ще са следващите, които ще го запълнят.

Много обичам да си чета на телефона, но всъщност ми е най-добре с чаша чай и котката в леглото – да ми е мъркаво, вкусно и да ми мирише на книга 🙂

♦ вземи връзка ♦ коментирай

Драма: Три реда сълзи и сополи.

в: So what ? • Today •

@ 11:30 AM

от GattaNegra

Гледам тия дни из Twitter освен обичайните яки коментари, линкове и редовите тъпотии се завихри и едно постоянно злобеене по адрес на някакво сценаристче без усещане за тънките червени линии на живота.

Чудно защо ли такива неща са възможни изобщо – някой да вземе нечии постове и да се прави, че са негови бисери.

Вярно е, че тук се оправдаваме с нямането на пари за книги, музика и филми, но заведенията са пълни, а и Интернета не е безплатен. Тоест – ние харчим само за необходимите неща (презервативи, манджа, пиене, парцалки в Мола и Нет-ец, че да си цъкаме ФармВил-а.)

Не, не казвам, че “обраните” блогъри, твитерджии и фейсбукстъри са някакви бедни циганета! Нямам даже идея повечето какви са и що са. Обаче предполагам, че не се заблуждавам много като си мисля, че все пак онез момци от синия екран взимат малко повечко.

За чужди лафове. Народно творчество де.

Но явно или на момъка конКретен са му малко идеите, или идеите не се копат от преградката за дребни на портфейла, или пък си отмъщава, че вместо да му гледа “шоото” (благодаря за думичката на ТриКорни), народът тегли книги от Читанката или преточва Замундата за 115-ти път.

И кога, питам се аз, ще спрем да им гледаме “шоотата” и ще се сетим, че нашите си идеи могат да работят и за нас. Ей така, за разнообразие? Да излезем от клишето, масово, да започнем да правим нещата като себе си, а не като еди-койси, дето участвал намкъдеси и бил много велик, понеже е чалгаджия (това е стара дума, друга дума за МУЗИКАНТ, не за клоун, който драпа добре струните или се набира прилично на дудука, а за творец, чието изкуство (в повечето случаи) иде от дълбините на душата му. Как и защо е възникнала музиката? Това го пишеше из учебниците някъде. Помня, че го четох, когато бях малка!), или понеже си е платил достатъчно, за да го снимат с някоя силиконова пача, или пък е мениджър на няколко.

М.. а ТокШоу какво е? Вносен формат. От името му предполагам, че е предаване, в което хората говорят. За какво говорят и за какво наистина има нужда да се говори? Докато по улиците ни стават такива и онакива неща ние (луд на шарено…) се радваме на клоунади. Кои сме тия ние и кои са те? Онези, които се хилят на заетото народно творчество са по-прецакани от тези, които имат пръст в създаването му. Всеки иска да е някой, и когато не е, се задоволява да се присламчи и да се преструва на когото не е. И аз, и ти и всеки.

Другото, което дълбоко ме интригува е следното:

Защо този момък още не е изритан от “медията”, за която работи и не е поискал публично извинение за постъпката си?

Подобно поведение не е смешно, а жалко. Не само ченгетата, митничарите и политиците цоцат като жадни телета от народа. Сега вече и артистите, за които се предполага че са хора пряко зависещи от народа започват да си го позволяват по същия арогантен начин.

Чувствам се добре, че не гледам телевизия.

♦ вземи връзка ♦ 3 коментара

Истинската лютеница!

в: Today • Бисери • Вкусни • Домашни любимци • Смешки •

24.11.10 @ 3:58 PM

от GattaNegra

Ето какво ми написа майка ми днес:

“Да знаеш, че лютеницата, Която се каза:
“Едросмляна лютеница “Ръченица” е истинска! Не хорце, а ръченица и не к’ва да е, а едро смляна! Котето изплюска пълна супена лъжица с връх и не проължи просто щот’ не му дадох повече!”

Тя котанка си обича лютница, чушки и домати, но явно тази наистина и е харесала :]

♦ вземи връзка ♦ коментирай

R E D

в: Today • Филми •

21.10.10 @ 11:06 PM

от GattaNegra

Бесни

Страшни

Пенсии

Оуу! Йе! Както всеки път, когато чуя “филм с Брус Уилис” и този път ми се изправиха ушичките. Като добавиш и Моргън Фриймън прогнозата става направо положителна. Гледах го вчера на кино, (добре де, какво значи ВИП зала? Там даже няма дупки за колата, а поставки – ВИП можеш да се олееш по-качествено ли, що ли?) и мога да кажа, че от доста време не ми се е случвало да изляза от салона и да започна да звъня насам-натам и да казвам “Йеееее! Колко гтоин филм гледаааах!” Историята е общо-взето шпионска, пълно е с бум-бам-тряс, мистър Уилис отново ни показва пърформънс в стил (как не се сетихте?!) Умирай Трудно.. Филмът има свеж диалог, шегичките изобилстват наравно с престрелките. За разлика от последните два филма на Джоли, които гледах, не ме е яд за парите похарчени за да гледам този.

♦ вземи връзка ♦ коментирай

HTC Wildfire или как станах Android user заради китаеца и въпреки неадекватната политика на MTel..

в: I Me Mine • So what ? • Today • Книги •

17.10.10 @ 1:44 AM

от GattaNegra

Тъъъй..

Значи, китаеца се оказа тъпо парче и се опита да ми измъкне още $30 за двата дисплея, за да ги избрати наново, понеже очевидно или никога не бяха били изпращани, или пък са се загубили по дългия път от там до тук.

Е, и такива неща се случват. Обаче аз бях чакала повече от два месеца и лекинко беше ми писнало вече. Той си ми върна авоарите, аз за щастие нямаше как да му пиша черна точка вече и приключихме.

пълен текст »

♦ вземи връзка ♦ 2 коментара