Драма: Три реда сълзи и сополи.

в : So what ?Today

11.30.10

@ 11:30 AM

от GattaNegra

Гледам тия дни из Twitter освен обичайните  яки коментари, линкове и редовите тъпотии се завихри и едно постоянно злобеене по адрес на някакво сценаристче без усещане за тънките червени линии на живота.

Чудно защо ли такива неща са възможни изобщо – някой да вземе нечии постове и да се прави, че са негови бисери.

Вярно е, че тук се оправдаваме с нямането на пари за книги, музика и филми, но заведенията са пълни, а и Интернета не е безплатен. Тоест – ние харчим само за необходимите неща (презервативи, манджа, пиене, парцалки в Мола и Нет-ец, че да си цъкаме ФармВил-а.)

Не, не казвам, че “обраните” блогъри, твитерджии и фейсбукстъри са някакви бедни циганета! Нямам даже идея повечето какви са и що са. Обаче предполагам, че не се заблуждавам много като си мисля, че все пак онез момци от синия екран взимат малко повечко.

За чужди лафове. Народно творчество де.

Но явно или на момъка конКретен са му малко идеите, или идеите не се копат от преградката за дребни на портфейла, или пък си отмъщава, че вместо да му гледа “шоото” (благодаря за думичката на ТриКорни), народът тегли книги от Читанката или преточва Замундата за 115-ти път.

И кога, питам се аз, ще спрем да им гледаме “шоотата” и ще се сетим, че нашите си идеи могат да работят и за нас. Ей така, за разнообразие? Да излезем от клишето, масово, да започнем да правим нещата като себе си, а не като еди-койси, дето участвал намкъдеси и бил много велик, понеже е чалгаджия (това е стара дума, друга дума за МУЗИКАНТ, не за клоун, който драпа добре струните или се набира прилично на дудука, а за творец, чието изкуство (в повечето случаи) иде от дълбините на душата му. Как и защо е възникнала музиката? Това го пишеше из учебниците някъде. Помня, че го четох, когато бях малка!), или понеже си е платил достатъчно, за да го снимат с някоя силиконова пача, или пък е мениджър на няколко.

М..  а ТокШоу какво е? Вносен формат. От името му предполагам, че е предаване, в което хората говорят. За какво говорят и за какво наистина има нужда да се говори? Докато по улиците ни стават такива и онакива неща ние (луд на шарено…) се радваме на клоунади. Кои сме тия ние и кои са те?  Онези, които се хилят на заетото народно творчество са по-прецакани от тези, които имат пръст в създаването му.  Всеки иска да е някой, и когато не е, се задоволява да се присламчи и да се преструва на когото не е. И аз, и ти и всеки.

Другото, което дълбоко ме интригува е следното:

Защо този момък още не е изритан от “медията”, за която работи и не е поискал публично извинение за постъпката си?

Подобно поведение не е смешно, а жалко. Не само ченгетата, митничарите и политиците цоцат като жадни телета от народа. Сега вече и артистите, за които се предполага че са хора пряко зависещи от  народа започват да си го позволяват по същия арогантен начин.

Чувствам се добре, че не гледам телевизия.

3 коментари »

  1. Aquawoman каза:

    November 30, 2010 в 1:06 PM

    Много е жалко, но така забавно си го поднесла, че се посмях от сърце. Благодаря! 🙂

  2. GattaNegra каза:

    November 30, 2010 в 1:15 PM

    Дано си се смяла наистина. Смехът е полезен. :]

  3. Лита каза:

    December 11, 2010 в 6:15 PM

    супер си го написала 🙂

    а иначе подкрепям гледната ти точка, особено ще се отнася до НЕгледането на телевизия 🙂

добави

Spam protection by WP Captcha-Free