в: Today • колело • Спорт •
13.06.16
@ 8:49 PM
от GattaNegra
В упътването на велосипеда ми пише нещо от този сорт:
При възникнали проблеми се консултирайте с вашия веломеханик. Той ще ви обясни как да поддържате вашия велосипед, да извършвате дребни или по-едри ремонти и ще отговори на вашите въпроси.
Някои хора са достатъчно оправни, за да са си Веломеханик сами на себе си, други като мен кифлеят и оставят някой друг да се грижи за колелата им. Вярвам, че неволята учи. Ако няма кой, сигурно ще се справя сама, но след като има професионалисти, предпочитам да се обръщам към тях.
Моят Веломеханик е в AllMountain
пълен текст »
♦ вземи връзка
в: Книги •
06.11.15
@ 12:06 AM
от GattaNegra
Нямам думи изобщо да опиша това изживяване, но ще се опитам. Стигнах до последната страница преди четвърт час, но ми трябваше малко време, за да изплувам от историята. Сякаш съм изяла една огромна мелба и цяла кошница ягоди.
В момента се чувствам като дървар с брадва и клин на състезание по дърворезба, защото ми е доста трудно да изразя възхищението си от Демон, Юда и Магьосник.
В книгата няма любовни истории, секс сцени или садистично задълбаване в чувствата и терзанията на действащите лица. Като цяло (дори и тези, останали само щриховани), героите имат силна индивидуалност и имат ОБЕМ. Не ми беше никак трудно да си представя всеки от тях до последното перце на шапката. Войните са сурови, смели и все пак хора, с чисто човешки емоции, без много преувеличаване на злия или добрия им нрав. Дамските персонажи са живи, решителни и знаят какво искат. Маговете… явно за тях ще чета във втора част 😀
Това е история за магия, любов, доброто и за древни злини, но въпреки това не се натрапва гледната точка на нито една от страните и определено сложната религиозна система просто-си-е-там съвсем естествено. Религията и социалното разпределение не успяха да ме издразнят по никакъв начин, за разлика от в много други книги.
пълен текст »
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • So what ? • Today • Тук и там •
01.07.14
@ 10:27 AM
от GattaNegra
Преди две години ми останаха очите в тия обици в един малък магазин и ми ги купиха.
Скоро след това една разсеяна кола удари нашата и аз докато пърхах в суматохата изгубих едната обица.
Сумарно съм прекарала поне три дни, пълни, да търся такава обица из Мрежата. Пращах писма на някакви производители, дистрибутори, пращах снимки – нищо. Никъде нямат такива, никъде не са и чували къде мога да поръчам същите.
В самия магазин ми бяха обещали да ми се обадят, когато получат новини мога ли да си купя нови същите, но до ден днешен ни вест, ни кост.
Вчера, на връщане от Каварна, решихме да се отбием пак от там (магазина е на над 300 км. от София) и що да видиш! Моите обици ме чакат на витрината!
♦ вземи връзка
в: So what ? • Today • концерти • музика • Тук и там • Хоп-троп! •
30.06.14
@ 11:36 PM
от GattaNegra
(това е корабен дневник, не е описание на самия рок фест, ако търсиш списък на песните и карта на Каварна – не е това мястото!) 🙂
Пристигнахме вечерта в Петък, настанихме се при хазяйката – дестинация “на светофара” точно навреме за последните парчета на Сигнал. Аз лично тяхната музика не я харесвам, но трябва да призная, че се държат, все още имат присъствие на сцената и забиха много яко!
Драмата се заформи, когато установих, че съм тръгнала с ДВА чифта чорапи и НИТО едни цели обувки, но затова пък с чифт джапанки и едни чехли с токчета. Както и ме предупредиха, вечерта стана доста студено, а аз естествено не си бях взела и нищо топло за обличане. Зъзнахме прилично и се прибрахме малко преди Сигнал да завършат последната серия.
пълен текст »
♦ вземи връзка
в: 1337 • Today •
17.12.13
@ 4:34 PM
от GattaNegra
Такааам. От къде да започна.
Какво по дяволите е N900 – full specs
Мъчих се аз доста в последните години, да свикна с писането на виртуална клавиатура. То не бяха фейлове на аутокъмплийта, то не бяха магарешки ревове нощем, докато се опитвам да напиша нещо.
А ако си фиркан просто е безценно какво може да пратиш.
Взе, та ми писна. 
От години насам имах една трепетна мечта – да имам таблет. Даже бях ходила в Мтел да се опитам да си купя един, обаче те осуетиха това ми намерение успешно.
От години също така завиждам на един как рисува ягоди на един N900. Обаче пустата сапунерка ного пари ве! Така и не си го купих, после остаря.
Обаче ето, откакто взех HTC-то, а после и другото само се мъча с писането. А нали ние жените.. (една бивша колежка от Нола7 ме научи на тоя израз, благодаря ти! Тук пасва добре 🙂 ) Та нали ние жените много говорим и като седна да пиша смс той не е само един, да не говорим за туитове и т.н., а с маникюра – просто забрави. Дори с къси нокти по време на катеренето не мога да се оправям.
И Искам такъв телефон да си рисувам ягодиии!!!
пълен текст »
♦ вземи връзка
в: Офисни • Хоп-троп! •
11.01.12
@ 9:55 PM
от GattaNegra
Намерих и това:
Така си заварих бюрото на 24 Декември сутринта 🙂
♦ вземи връзка
в: Today • Тук и там • Хоп-троп! • Щрак! Марийка... •
25.09.11
@ 2:35 PM
от GattaNegra
Пътувахме с автобус до Самоков, от там с маршрутка до Боровец и после с лифт, след това с крака.
Идеята беше да се качим до някоя хижа, обаче крайният резултат беше вр. Мусала и три дни мускулна треска.
Гледките са невероятни, имаше маса народ и беше топличко.
Отвреме навреме има каменна пустош, или езерце, или поле и коне.
На върха изядохме най-гнусните сандвичи ЕВЪР- мероприятие, което трябваше да е победен пир, но излезе фиаско 🙂
Беше доста приятна разходка, особено, ако игнорирам магариите по пътя.
* Снимките не са правени лично от мен
Кусури мога да намирам винаги, но ето основното:
– Лифтът от горе до Боровец има прецакано работно време, и ако хванеш последния (както ние) изпускаш маршрутката, което е тъжно.
Все пак таксито от Боровец. до Самоков е 10-12 лв.
– На автогара Самоков няма работеща тоалетна.
– Сутрин единственото, което става за ядене са баничките от една баничарница, в която здравомислещ човек няма да стъпи.
Няма, ма са вкусни пък!
♦ вземи връзка
в: Today • Офисни • Сънища •
19.03.11
@ 6:23 PM
от GattaNegra
Седя си аз вчера в офиса и искам да видя прогнозата за времето. Без да искам обаче попадам ма новините и в тоя момент започва последното парче на Китаро от OST на Heaven & Earth.
Заглеждам се в новините за секунда и какво виждат очите ми:
“Пролетта на екватора на Титан идва с метанови дъждове”
“Народът заслужава хляб, а не пепел!”
“Свръхновите били съюзници с тъмната енергия”
Примерно.
И още такива имаше, но след като седнах да пиша звънна и телефона и ми отлетя момента.
А колежката ми от сутринта разправя за някакъв астронавт с когото се била запознала.
Тези дни четох разни неща за звезди и планети.
Поантата е, че изведнъж докато си стоях на бюрото и четях поредния безумен имейл от изкукал потребител изгубих чувството си за реалност.
Почти както, когато си седя и си пикая посред нощ и изненадващо се запитам аз дали съм наистина в тоалетната?
Дали случайно не съм си в леглото и само да сънувам, че съм в тоалетната, и изобщо в чие легло съм?
Доста стряскащо.
Та така и сега – изведнъж се пренесох в някаква Лем-Стругацко-Аззимова история, в която хората пътуват от един астероид на друг за да отидат на работа, сутрин се гледа прогнозата за времето поне за две планети и докато си пиеш кафето в совалката внимаваш да не се олееш, понеже идиота от Пер-Nk3 кара като арабин в пустиня, а русата мацка от RCe-14, която уж трябва да въвежда и извежда хората по вревме на кацане те блъска с хъблока си всеки път, когато минава покрай теб. Да се чудиш свалка ли е, или има да сваля килограми.
Замислих се какво ли ще е да се налага вместо да ходи дядо ми до Кирков за евтин праз, да лети до JpZr-231 за да купи евтини незнамкаквоси за сложи-масичката.
Всъщност си прекарах цялото слушане на това страхотно парче в подобни размишления и се чувствах, все едно съм другаде.
♦ вземи връзка
