сън: Епично
03.19.11
@ 6:23 PM
от GattaNegra
Седя си аз вчера в офиса и искам да видя прогнозата за времето. Без да искам обаче попадам ма новините и в тоя момент започва последното парче на Китаро от OST на Heaven & Earth.
Заглеждам се в новините за секунда и какво виждат очите ми:
“Пролетта на екватора на Титан идва с метанови дъждове”
“Народът заслужава хляб, а не пепел!”
“Свръхновите били съюзници с тъмната енергия”
Примерно.
И още такива имаше, но след като седнах да пиша звънна и телефона и ми отлетя момента.
А колежката ми от сутринта разправя за някакъв астронавт с когото се била запознала.
Тези дни четох разни неща за звезди и планети.
Поантата е, че изведнъж докато си стоях на бюрото и четях поредния безумен имейл от изкукал потребител изгубих чувството си за реалност.
Почти както, когато си седя и си пикая посред нощ и изненадващо се запитам аз дали съм наистина в тоалетната? Дали случайно не съм си в леглото и само да сънувам, че съм в тоалетната, и изобщо в чие легло съм? Доста стряскащо.
Та така и сега – изведнъж се пренесох в някаква Лем-Стругацко-Аззимова история, в която хората пътуват от един астероид на друг за да отидат на работа, сутрин се гледа прогнозата за времето поне за две планети и докато си пиеш кафето в совалката внимаваш да не се олееш, понеже идиота от Пер-Nk3 кара като арабин в пустиня, а русата мацка от RCe-14, която уж трябва да въвежда и извежда хората по вревме на кацане те блъска с хъблока си всеки път, когато минава покрай теб. Да се чудиш свалка ли е, или има да сваля килограми.
Замислих се какво ли ще е да се налага вместо да ходи дядо ми до Кирков за евтин праз, да лети до JpZr-231 за да купи евтини незнамкаквоси за сложи-масичката.
Всъщност си прекарах цялото слушане на това страхотно парче в подобни размишления и се чувствах, все едно съм другаде.
