Лаптопът ми сдава багажа…

в: 1337I Me MineToday

14.08.12

@ 5:21 PM

от GattaNegra

Купен е през 2009-та.

  • Същата година падна и се строши буксата за захранването, както и камерата. Оправиха го.
  • След като котката го поля с кафе. Да! Тя, метна се от масата и ми събори чашата, по-точно – ритна ала Марадона и оля мен, себе си и лаптопа. Някъде около Коледа беше – смениха му клавиатурата.
  • Тая година през Май пък аз с дебелото си буквие го пометох със е раницата, отворена и го стоварих на пода – взеха ми 150 мангиза за нови панти.
  • ВЧЕРА ПЪК , след мистериозно гаснене и кратка воня изгоря ethernet  -а, сега ще си купувам пъцъмъциа или usb ethernet –  не зная още. 

Lenovo SL 500

Много си го харесвам. И .. това са три години в моите ръчички – Lenovo  могат да ми пратят нов, щото това си е бая добра реклама. И Диабло 3 даже тръгна на него. Е, не като за презентация, но се виждат въшките по екрана.

Приемам:

– залози какво ще изтрещи пак, и кога.

– безвъзмездна финансова помощ, за да си купя нов.

– идеи каква да ми е новата машина.



ГЪЗ!

в: I Me MineToday

27.07.12

@ 1:00 PM

от GattaNegra

Гъз ли съм , или не съм – не знам,

Но отдавна вече знам – у всеки дреме гъз голям!

 

Днес ми е един от нервните дни, в които си мисля, че съм почти единственият нормален човек на планетата, и искрено съжалявам останалите единици като мен.

Малко звучи като “И съм ебати пича, а никой не ме обича”, нали?

Да де, ама за пореден път в днешния слънчев готин петък гъзовете наоколо се опитват да ме направят на гъз и да ме накарат да се чувствам като гъз.

Защо?

Защото гъзът си е гъз!

Даже да не ти мяза на гъз, с течение на времето всеки гъз лъсва.

Как може да очаквам коректно отношение от един гъз? Защо трябва аз да съм коректна и ако не бъда, да ме правят на гъз, а гъзът, който си е гъз открай време да си е тъп гъз и да му е през гъзъ?

Ами ако започне да не ми пука? Тогава може и  аз да стана един гъз и ще се слея с картинката.

Тогава ще се питам: Гъз ли съм, или не съм?

 

Да бъдеш или да не бъдеш гъз, това е въпросът!

 

 



Психарски сън номер незнамиаз този път с respawn

в: I Me MineTodayСънища

01.02.12

@ 4:32 PM

от GattaNegra

Сънувах мега психопатското нещо.

Трябваше да ме убият два пъти. Аз можех да се съживя общо три или нещо такова.

Обаче вторият път не успях да умра.

Стреляха ме с и ме раниха с нож, но не стана, и се отказахме. Май се уплаших, че няма да се съживя повече и останах с раните, а те бавно заздравяваха.

Второто умиране се налагаше, защото първия път не се бях съживила правилно, или нещо такова. Но беше задължително. И се събудих с мисълта " Е какво, и сега така ли ще си остана?"

Самото умиране на сън беше много особено.. Не си го спомням като усещане и адски се радвам за което.



Напоследък …

в: I Me MineToday

28.01.11

@ 3:07 AM

от GattaNegra

Напоследък нямам никакво време за нищо, а пък нищо съществено не върша.[smile265.gif]

И на работа, и вкъщи – имам усещането, че времето тече като … не знам.

Дори сега – вися си у нас, защото от две седмици съм болна, и се опитвам да оздравея. Хем ми е адски досадно и нищо не ми се прави, искам да ми минава по-бързо, защото имам неща за правене навън и хора, с които искам да бъда, времето в такива ситуации би трябвало да “минава адски бавно”, но не – беше 10 сутринта, а ето вече е 10 вечерта. :bm:

От както имам HTC-то (т.е. от Октомври миналата година) съм прочела над 13 книги на телефона, и още 5 на хартия. 4 от тях за някойси пореден път. Някои даже ги помня кои са, но други не.

[smile227.gif]

В момента ме мъчи гаден грип плюс гаден синузит. Имам чувството, че оставям следа сополи след себе си. [r038.gif]

Нямам вкус и обоняние, и когато ям няма никакво значение какво точно дъвча. Не, всъщност има, защото ако се опитам да дъвча нещо твърдо ме болят и всички зъби.

Гледам тъпи сериали, ако лежането със затворени очи може да се брои за гледане.

Цялата глава, а аз я чувствам голяма колкото футболен стадион, ме боли от светло, топло, тъмно, студено и всякакво.

porcupine cartoon 48 x 48 buddy icon

Както и от досадници, които ми звънят и макар, че не мога да говоря изобщо и им го казвам по пет пъти, не се сещат да затворят телефона и ме питат как са котката, саксиите, майка ми и едва ли не всяка фигурка от шоколадово яйце по полицата ми по отделно. Не, не се оплаквам, радвам се, че на някого му пука как съм. Мрънкам си. Може да продължавате.smile000 (16).gif

Също така напоследък чета доста блогове.

Чета какво впечатлява околните.[smile3537.gif]

Днес се опитах да прочета новините. Спрях поедно време, защото ми се доповръща още повече.:at:

Б.Б. бил искал да спре пушенето, предаването на вторични суровини и не помня още какво. icon_crazy

Искали били по някое си време всеки да има право само на една сим карта и още подобни глупости, ма го били отменили. :be:

Лъгаха ни сума време, че отпуските щели да се изгубят, всички изпаднаха в паника и взеха камари дни, сега щели да се разходват чак тая година. Аз си спомням, че специално питах 5 човека, които се предполагаше да знаят нещо по темата, и петимата ми обясниха различни неща.hsuh

По разни форуми чета невероятни дришни, плод на дунапренени мозъци, попиващи чужди идеи като .. познай.[52444.gif]

Дразня се на хорската глупост и стереотипите.:bu:

Толкова ли не можем да мислим бе, ХОРА?!fing23

[smile112.gif]

Ето и нещо хубаво:

Както Io The Stealth отбеляза, някой сериозно ме разваля. :ag:

Вече имам един измислен напълно от мен герой за D&D.

В процес на измисляне на още един съм. Ако първият си го отнесе да има резерва.

Освен това.. е, не може да се каже, че се ЗАПАЛИХ, но ми понесе добре идеята за Magic The Gathering (нещо, от което впрочем бягах като попарена преди години).

Играем MtG по всяко време през седмицата, и D&D в петъците.[smile076.gif]

Ще напиша повече в следващия пост. Сега съм се събудила с поредното ГАДНО главоболие и смятам да пиша за каквото се сетя, дано ми мине по някое време и да си легна отново в топлото легло при котката, която между другото спи като ангел.

Гад.

[smile223.gif]



Нови етажерки.

в: ArtI Me MineTodayКниги

30.11.10

@ 11:33 AM

от GattaNegra

Оуу.

Нямам снимки да покажа (паяжините), но от оня ден съм щастлива с две нови етажерки за книги.

Редих, местих, мислих.. Стана пак същата кочина от малки нещица и джунджурийки, които се завъждат незнайно как по такива места, както преди, само че мога да побера и нови книги. Преди нямаше място някак си, а на мен ми е доста обидно, когато се налага да ги редя на купчини, на по три реда или и аз не знам…

Не, че книгите трябва да са като на витрина. Много ме е яд, че събират адски много прахоляк.

Също ме е яд, че стават на баница за нула време. Книгите у нас са предимно във вид на баница, защото се четат и препрочитат.

Успях да си подредя рафт с Пратчет, рафт с криминалки и рафт с приказки. :]

Даже остана място и вече зная кои ще са следващите, които ще го запълнят.

Много обичам да си чета на телефона, но всъщност ми е най-добре с чаша чай и котката в леглото – да ми е мъркаво, вкусно и да ми мирише на книга 🙂



HTC Wildfire или как станах Android user заради китаеца и въпреки неадекватната политика на MTel..

в: I Me MineSo what ?TodayКниги

17.10.10

@ 1:44 AM

от GattaNegra

Тъъъй..

Значи, китаеца се оказа тъпо парче и се опита да ми измъкне още $30 за двата дисплея, за да ги избрати наново, понеже очевидно или никога не бяха били изпращани, или пък са се загубили по дългия път от там до тук.

Е, и такива неща се случват. Обаче аз бях чакала повече от два месеца и лекинко беше ми писнало вече. Той си ми върна авоарите, аз за щастие нямаше как да му пиша черна точка вече и приключихме.

пълен текст »



Бръчици от смях :D

в: I Me MineToday

01.08.10

@ 1:48 AM

от GattaNegra

Днес една очарователна млада дама ми разказа следната смешка:

На интелигентните хора бръчките на челото са им отвесни, защото непрекъснато мислят, а на глупавите – хоризонтални, защото непрекъснато се чудят 😀


Не само докато мислим, но и докато се смеем непрекъснато си образуваме бръчки, по-специално около очите и устата..

Хората, които се смеят повече си ги имат съвсем видими, а несмеянките нямат този проблем…

Виж се в огледалото! Ти имаш ли?

А това дали е проблем наистина?

Трябва ли да ме притеснява, ако ми се появят бръчици от смях?

Не е ли индикатор, че се смея или усмихвам често?

Да има кой да ми предизвиква бръчици от смях  – същото, като да ми ремонтира лятото 😀 Жестоко, А! 🙂




Кога пораства един човек?

в: I Me MineSo what ?Today

15.07.10

@ 1:46 AM

от GattaNegra

Не зная отговора на този въпрос. Не зная дали е възможно да се порасне напълно. Наистина има такива хора, които сякаш никога не са били деца, но те според мен са просто болни.

Днес обаче ми се струва, че човек влиза в света на възрастните не, когато спре да си играе с кукли и камиончета, дори не и след първата петата, осемдесетата целувка, а когато смъртта навлезе в живота му.

Почти всеки на моята възраст е губил някого. Или познава някого, който е преживял ужаса и мъката от загубата на близък човек. В такъв момент няма правилни думи, нито правилни действия. Има шокиращи реакции – омраза към всички, твърде тежки напивания, неадекватни изказвания… Някои хора не могат да се примирят със загубата и се дистанцират от околните, общуват с нежелание дори и с близките си.

Общото – гняв, безсилие и мъка.

Именно заради това са въведени традициите – обреди, панахиди и т.н. – за да обединят хората и да не им позволят да се удавят в мъката си.

За тези две години вече трети от по-близките ми хора пое по последния си път.

Вън е лято, грее слънце. Забравих тези дни (поради нямане на време и неприбиране в човешки часове!) да пиша за това как с разните ми там приятели и познати и т.н. висим по басейните и парковете, слънцето грее, аз съм влюбена в света и нищо конкретно, както и в точно едно определено конкретно нещо и всичко около него едновременно. Ходя на работа и си мечтая да съм в отпуска. Старая се да работя три пъти повече, за да свърша повече, като че ли ще си тръгна по-рано от офиса. Работа винаги има, но след това,  когато изляза с приятелите си се чувствам все едно съм на светлинни години, сякаш съм отишла на почивка с всичките си любими хора наведнъж…

А тримата, които си отидоха, вече не виждат небето, не чуват птиците, за тях звездите са угаснали, никога няма да чуят “обичам те” отново.

R.I.P.

Вчера и днес се разхождах по разни гробища. Не зная как точно се чувствам в момента. Сплескано ми е.

Казвайте на хората около себе си, че ги обичате от време на време.

Коментари към този пост няма да има.



F**e Book. To be or not to be?

в: 1337I Me MineSo what ?Today

21.06.10

@ 5:49 PM

от GattaNegra

Тъй.

Направих си експериментарно един профил и аз,да видя как ще ми се отрази.[smile3537.gif]

Едно, че познавам разни проклети елементи, дето от там не излизат и по тая причина другаде не могат да бъдат намерени, второ, че ако аз не си направя някой друг ще ми направи, а и не искам да свършвам с N на брой профили (влюбени един в друг)… [kiss4.gif]

Малко тъпо се чувствам, но .. [smile218.gif]

Винаги мога да го изтрия да речем?

[smile286.gif]



по-новипо-стари