Гребен за коса (кифл-кифл!)

в: ArthairI Me Mine

22.03.14

@ 10:34 PM

от GattaNegra

След като изпробвах доста възможни начини за носене на игла за коса, купувах си всякакви игли , правих си игли и подарявах игли изведнъж установих, че само една игла вече не е достатъчна. Благодарение на добрите грижи на любезната Снежи / Сан Суси косата ми стана дълга и натежа прекалено, самотните игли започнаха просто да се чупят.

Носенето на две игли причинява прост дискомфорт – внимаваш за два обекта, не само за един. Хора без чувство за лично пространство успяваха да си бръкнат в носа с иглата ми, както мирно си стои забита в кока на главата ми, а с две направо щях да вадя очи.

И така, колкото и да не ми се искаше трябваше да търся нов начин да си закрепвам косата.

  • Пробвах с Ластиче и ефектът беше ненормално главоболие.
  • Пробвах с Диадема и ефектът беше ненормално ненормално  главоболие.
  • С шал приличам на краварка, а и не е за всяка ситуация.
  • Сложно закопчаващи се шноли не обичам – или се трошат, или се трошат. И повечето са грозни.

И тогава се сетих, че хората от прастари времена са носили Гребени.
Нямам предвид гребени за ресане, каквито не понасям, а гребени за прически.

пълен текст »



Метростанция Младост 3 – на кучето в гъзъ и оттатък.

в: I Me MineSo what ?Todayниско качество

29.01.13

@ 12:48 PM

от GattaNegra

Не зная с кой акъл са я направили там където е тая метростанция Младост 3 . Заслужават да им вземат колите и да ги накарат всеки ден те, бабите и дъщерите им да се возят там до пукване.

Днес реших да не ходя на работа с такси, защото бях на зъболекар, а да взема градския транспорт. Беше 10 часа и реших, че имам време да опитам метрото.

Първо  чаках във ветрилника да светне зелено на пешеходния светофар на Стадиона 5 мин, чаках метрото във ветрилника долу около 10 мин, после се возих около 15 мин в невероятната гъчканица, но не пречеше и да е ветрилник в същото време, така че хем смърди на спарени тела, хем не разбираш кой те опипва и ти бърка в джоба, хем пък си и настиваш в това време.

После се озовах в нищото – два строежа и един паркинг, в далечината – булеварди.

Запитах минувачка как да стигна до Младост 4 и тя сподели, че е от Люлин и идея си няма къде е.

Вървяхме заедно във ветрилника 15 мин. по непочистени тротоари с насрещен вятър и една смътна идея накъде да вървим.

После се разделихме – всяка по пътя си, но не и преди някакъв капут да се опита да ни отнесе точно пред макдоналдса, щото видиш ли ние пресичаме, но според него трябва да летим.

После вървях още 10 мин. в насрещният вятър за да стигна до спирката и 10 минути чакане на автобус. Оказа се, че понеже не зная какъв автобус да хвана съм хванала грешния. Слязох във ветрилника навън отново само след една спирка..

Чаках още 10 мин. Исках да хвана такси, но свободни таксита не минаха, мина само едно Омега Транс… е не мерси!

След това се возих 5, но с всички екстри – вой на криви врати, вой на двигател, воят на вятъра из автобуса, много тежки парфюми, непрана циганка, един, който си “подреждаше джоба”  и една две жени, които упорито отказваха да ме оставят да стигна до шофьора за да си купя билет.

После вървях още 10 мин. във ветрилника за да стигна до офиса.

Общо ме вя 80 минути, от които общо се возих 15.

В момента главата ме боли зверски, а краката ми са чисто мокри.

Искам да има частен АД за идиотите, които менажират градския транспорт, инспекторите и всички подкупни боклуци, които купуват и одобряват разпадащи се автобуси и не глобяват когото трябва заради изпотрошените спирки и липсващите табели. И с един специален кръг за всички клъсти свини, заставащи на най-тясното в автобуса и пречещи на хората да си купят билет, самите те возейки се гратис!



Референдум 2013 – двайсеиколко % ?

в: I Me MineSo what ?Today

28.01.13

@ 2:11 AM

от GattaNegra

Когато дядо ми се разболя по-миналото лято, не искаха да го лекуват, не искаха да пратят у нас лекар дори, защото бил стар.

Сега той не отиде да гласува на референдума – каза , че щом бил стар да го лекуват, бил стар и да гласува. В София живеем, за сведение.

Обаче повечето от тия 20 процента са точно дядовците и бабите – тая държава не ще да ги лекува, щото били стари, но те и гласуват, ако и да са стари.

Това му  е на Сергей победата! Старците, които са лъгани цял живот!

Ако вдигаме пак темата за тоя референдум да си помислим за дядовците и бабите си!



Ремонт? О! Ужас!

в: I Me MineToday

16.11.12

@ 12:40 PM

от GattaNegra

Какво се случи за тези три седмици по време на прословутия ремонт – пиша, че доста хора ме питат къде съм изчезнала и какво става.

Всичко започна с най-невинното “дай да преградим хола, че много трудно се отоплява зиме, а се спи и в него!”

Нашите са адски консервативни и трудно се решават на такива драстичности, но ето, навих ги – къде с мрънкане, къде с писъци… ОБАЧЕ от двете новообразувани стаи само едната ще има балконска врата. Решихме, че там и без това прозорците са калпави, за това ще се сменят и ще се избие.  Но ще трябва да се премести радиатора.

И така от копчето стана балтон.

Четохме форуми, мислихме и ето резултатите 🙂

Майка ми уж да мести радиатори, а с майстора от топлофикацията направо сменили радиаторите с алуминиеви. Много са красиви – моя си има и шаренко.

Сменихме дограмите в трите стаи, в които се спи, което причини агония на прахосмукачката и съседите. Не съм очаквала, че смяната на дограми създава толкова много боклук. Всичко веше с два пръста бял прах отгоре. Може би се дължи на това, че трябваше да се кърти в две от стаите, за да се сложат балконски врати, понеже нямаше. Да, решихме, че щом ще се кърти в хола, защо да не изкъртят и в спалнята, че и тя да излиза на балкон? СААВ е правилната фирма. Така мисля 🙂 Мили са, майсторите им са с железни нерви и работят качествено. Ще видим колко ще траят прозорците де, дано съм права да им се доверя напълно. Имаше два фала, но те са по моя вина, а не по вина на фирмата. Много свестни хора, когато сменяме другите три прозореца пак ще ида при тях!

В моята стая майсторите са премерили правилно прозореца, направили са го широк колкото  балконската врата, която по-широка физически няма как да стане, за това и двете са като амбразурки или прозорчета за кули за пленени принцеси..

Оказа се, че комарника съм си поръчала без да уточня къде да е гредата, за това отиде на вратата на кухнята, която е стара и дреме ти къде ще е точно разделението.

Залепих си витражно фолио на балконската врата. Ако не бяха тия fail мехурчета щях да твърдя, че е станало много добре.

Вдигнахме преградна стена от гипсокартон-с-вата в невъзможно големия хол с цел отопление и преразпределение на териториите – получи се много добре, макар и да чистя гипс и вата от тук – от там и до ден днешен. Голямата драма беше в спалнята на майка ми, защото с новата балконска врата концепцията на стаята и се смени драстично и тя два дни въртя шкафове и маси, докато се нареди. Сега уж е добре.

Едната стая си остава спалня на дядо ми, а другата ще става гостно-библиотеко-трапезария-и-балиго-кво, но в момента така или иначе стои празна, изключая чувалите книги.

Пердета купихме за две от спалните от Илиянци – от Какаду.Турците там бяха хипер любезни, доволна съм. Само шивачката прецака пердетата за моята стая и трябваше да се купува нов плат и да се ходи при друга шивачка. Тя май ги е направила добре – в пералнята са и не смея да ги извадя от там.

Смених един плот в кухнята с по-голям. “Две дупки и един болт, кво му е?” Да, ама се оказа, че пак ще дупча винкел и вече мразя винкел, наистина. Нямам идея дядо ми като е бил млад как е успял да направи толкова много неща от винкел и ПДЧ – сега като вървя след него да му префасонирам произведенията лошо ми става.

Отделно от това направихме рафтове на дрешника в коридора,  сложих му старата брава от гардероба ми и залепихме нов тапет. Сега е чуден шкаф за чаршафите и одеялата, които преди се скитаха по гардеробите и се свираха из секциите между разни книги и чинии.

До тоалетната в коридора имаше едни рафтчета от винкел и шперпрат и със завеса, които получиха нови вратички – проект, който ми отне 15 години планиране и 5 дни работа – съботи, недели и след работни дни някак си се падаха. Счупих две бургии по време на работата и мога да заявя, че Uniontools не правят бургии, с които лесно да пробиеш винкел дори и с Bosch. Още ме болят ръцете, но ината ми е железен. Доволна съм от резултата. На счупените бургии слънчо реагира философски – купи титанови 🙂

Наложи се да се науча да шпакловам заради всички малки дупчици от пирончета и намкво тук и там. Не било трудно, но и аз не се старах особено. Резултатите са задоволителни, а и на фона на цялата крива стена моите избухвания не се забелязват. Обикалях апартамента с цел запълване на дупки в стените преди боядисване и изправяне на ъгли известно време, чак на нашите им писна. Догодина на пролет ще купя от кантовете и ще ги сложа по ъглите, или направо ще викна майстор, щото останаха доста нащърбеници, с които не ми се занимаваше.

Боядисах стените на тоалетната с латекс.

Боядисах половин коридор с латекс.

Боядисах стената в новата стая – дядо ми не щял сега да му се боядисва, за това от другата страна си стои така.

Боядисах и четирите стени в моята стая, като едната е страшен fail, щото мазилката и е прецакана и латекса на някои места стои много особено. Не ми станаха и цветовете, и сега трябва доста да се напъне човек за да различи лавандуловото от бялото и патешко-жълтото. Ще го преживея. Не знаех, че не мога да боядисвам тавани, но зная, че ако го боядисам още три пъти ще се науча.

Боядисах и балкона отвън с латекс. Но латекса свърши, така, че другия балкон ще чака да се купи нова бака. Майка ми си боядиса нейната стена сама. Остават и още три хихихи.

И боядисах и парапета на големия балкон с боя три-в-едно, но една част остана небоядисана, понеже не мога да я стигна. fail Когато боядисвах малкия балкон си омазха косата с боя. Този път не се получиха такива издънки – има само три капки боя на балкона на съседката, за което и се извинявам.

Имаме едно старо шкафче от чеиза на прабаба ми – изшкурих го и го боядисах.

Реновирах и вратичката на пощенската ни кутия – смених и бравата, пробих нова дупка за новата брава, лъснах табелката, лакирах… съседките паднаха, очаквам да поискат да направя и техните.

И гардероба си, който мразя, защото е грозен, изшкурих и лакирах. Но стана на черти, за това го декорирах. Като ми писне ще стане черен и готово. Вече не го мразя. Като му смених дръжтике стана даже симпатичен. Вграден и трикрилен е той, за това ми се отели вола, но определено е по-добре от преди. Смених му и бравите – сега се затваря без гадните райбери, а аз пърхам от щастие като го гледам и все търся райберите по навик, а тях ги няма.

Изшкурих и лакирах и краката на табуретката, която стои в стаята ми и е дошла никой не знае от къде.

Налепих фолио по шкафчетата в кухнята и да си кажа стана много зле, но пак е по-добре от преди – изглеждат по-малки и перфектно се връзват с чекмеджетата за подправки, които майка ми отстъпи на кухнята. Сега си държи джаджите и инструментите в пластмасова кутия, но не мрънка твърде … Фолио се лепи от двама и това си е.

Прекарах един час за да сменя магнитчетата и да наглася вратичките, така, че да се затварят Догодина може и да сме си оправили банята, така че чак тогава ще се мисли за нова кухня.

Оня ден чистих в моята стая и там почти се живее.

Вчера си легнах в 21 и станах в 9 и май успях и да се наспя.

Кити, като принцесата на къщата усети ремонта само по това, че един два дни стоя в друга стая, но Маци понеже си вре гагата нагази в латекса, напика се от страх заради прахосмукачката и никак не одобрява влизането на чужди хора с работни дрехи вкъщи.

Освен стената и дограмите, около които са шпакловали майсторите, останалите неща си ги правихме ние с мама, за това отне доста време и нерви, а чукундурта в коридора си е лично мое дело и ме изтощи до посиняване. Сега обаче е прекрасно шкафче за железарии.

Специални благодарности за слънчо, който, макар и натирен да не пречи помагаше с всички сили с мъкнене, мислене и пробиване. Освен това ми довери Bosch-а си, без който доста неща щяха да не!станат изобщо. Обичам те, слънчо! 🙂

 

Днес се надявам да ида да взема В петък още купих дъски за новите си етажерки и дъска за перваза на прозореца ми отвътре (маци зверски се кефи на перваза в стаята на майка ми, защото тя спешно отича да си купи един, но аз с моя закъсняхвам, и Кити страдаше без перваз). Етажерките ми  тоя път ще са от еднакви дъски и с по-здрави дюбели. Предишните ми етажерки бяха от някакви си дъски намерени из мазезто – имаше само дена нова и една с една не бяха еднакви. Земетресението и времето бяха са успели да разхлабят крепежите и сега като боядисвах опадаха половината. Добре, че не са ми паднали на главата. Сега ги залеихме с монтажно лепило и използвахме специални дюбели за тухли, пък да видим. Бриколаж имаше рожден ден и за това даваха мега яката отстъпка. Сега понеже новите дъски са по 200 см., а не по 170 книгите ми се губят малко, но.. книги има… За това пък колко джунджурии има да се подслоняват другаде..

Какво остава да се свърши:

  • да претапицирам три стола и една табуретка,  един диван и пет възглавници

– столовете вече лежат разглобени насам-натам

  • да измия звездите на тавана си, които омазах с латекс
  • да се измият и двата балкона

– измих ги в Неделя и предизвиках недоволство у съседа, който си е тропнал антената току под чучура за оттичане на големия балкон

  • да се подреди библиотеката – да се изчистят и сортират стотиците книги

– нямам снимка от “преди” понеже не се сетих да направя – беше една стая пълна с чували с книги Сложих стария килим от мойта стая и старите си дъски от полиците с едни много интересни крака от месингови хавани – стана доста плашещо, но поне книгите вече не са из чувалите… тепърва ще се чисти още и ще купувам още библиотеки, само две нищо не побират.

  • да се ушият възглавници с морска трева за в библиотеката.
  • да се довърши кухненското перде – окачих две и остана единия fail от моята стая. За при мен са късички, но добре се вързаха в кухнята.
  • да се подредят подправките в новите им чекмеджета
  • да се изчистят старите рафтове за подправки
  • да си направя bookends, че само ми падат книги на главата
  • да си поръчам правилен комарник за моята стая.
  • да се сдобря с хората с които от нерви се изпокарах, макар и с причина реагирах твърде остро и сега съжалявам.

Ще пусна снимки по-нататък – когато ги извадя от с каквото съм снимала, че всичко е някъде. Като намеря фотоапарата ще снимам и Кити в новата обстановка.

 

 

 



Лаптопът ми сдава багажа…

в: 1337I Me MineToday

14.08.12

@ 5:21 PM

от GattaNegra

Купен е през 2009-та.

  • Същата година падна и се строши буксата за захранването, както и камерата. Оправиха го.
  • След като котката го поля с кафе. Да! Тя, метна се от масата и ми събори чашата, по-точно – ритна ала Марадона и оля мен, себе си и лаптопа. Някъде около Коледа беше – смениха му клавиатурата.
  • Тая година през Май пък аз с дебелото си буквие го пометох със е раницата, отворена и го стоварих на пода – взеха ми 150 мангиза за нови панти.
  • ВЧЕРА ПЪК , след мистериозно гаснене и кратка воня изгоря ethernet  -а, сега ще си купувам пъцъмъциа или usb ethernet –  не зная още. 

Lenovo SL 500

Много си го харесвам. И .. това са три години в моите ръчички – Lenovo  могат да ми пратят нов, щото това си е бая добра реклама. И Диабло 3 даже тръгна на него. Е, не като за презентация, но се виждат въшките по екрана.

Приемам:

– залози какво ще изтрещи пак, и кога.

– безвъзмездна финансова помощ, за да си купя нов.

– идеи каква да ми е новата машина.



ГЪЗ!

в: I Me MineToday

27.07.12

@ 1:00 PM

от GattaNegra

Гъз ли съм , или не съм – не знам,

Но отдавна вече знам – у всеки дреме гъз голям!

 

Днес ми е един от нервните дни, в които си мисля, че съм почти единственият нормален човек на планетата, и искрено съжалявам останалите единици като мен.

Малко звучи като “И съм ебати пича, а никой не ме обича”, нали?

Да де, ама за пореден път в днешния слънчев готин петък гъзовете наоколо се опитват да ме направят на гъз и да ме накарат да се чувствам като гъз.

Защо?

Защото гъзът си е гъз!

Даже да не ти мяза на гъз, с течение на времето всеки гъз лъсва.

Как може да очаквам коректно отношение от един гъз? Защо трябва аз да съм коректна и ако не бъда, да ме правят на гъз, а гъзът, който си е гъз открай време да си е тъп гъз и да му е през гъзъ?

Ами ако започне да не ми пука? Тогава може и  аз да стана един гъз и ще се слея с картинката.

Тогава ще се питам: Гъз ли съм, или не съм?

 

Да бъдеш или да не бъдеш гъз, това е въпросът!

 

 



Психарски сън номер незнамиаз този път с respawn

в: I Me MineTodayСънища

01.02.12

@ 4:32 PM

от GattaNegra

Сънувах мега психопатското нещо.

Трябваше да ме убият два пъти. Аз можех да се съживя общо три или нещо такова.

Обаче вторият път не успях да умра.

Стреляха ме с и ме раниха с нож, но не стана, и се отказахме. Май се уплаших, че няма да се съживя повече и останах с раните, а те бавно заздравяваха.

Второто умиране се налагаше, защото първия път не се бях съживила правилно, или нещо такова. Но беше задължително. И се събудих с мисълта " Е какво, и сега така ли ще си остана?"

Самото умиране на сън беше много особено.. Не си го спомням като усещане и адски се радвам за което.



Напоследък …

в: I Me MineToday

28.01.11

@ 3:07 AM

от GattaNegra

Напоследък нямам никакво време за нищо, а пък нищо съществено не върша.[smile265.gif]

И на работа, и вкъщи – имам усещането, че времето тече като … не знам.

Дори сега – вися си у нас, защото от две седмици съм болна, и се опитвам да оздравея. Хем ми е адски досадно и нищо не ми се прави, искам да ми минава по-бързо, защото имам неща за правене навън и хора, с които искам да бъда, времето в такива ситуации би трябвало да “минава адски бавно”, но не – беше 10 сутринта, а ето вече е 10 вечерта. :bm:

От както имам HTC-то (т.е. от Октомври миналата година) съм прочела над 13 книги на телефона, и още 5 на хартия. 4 от тях за някойси пореден път. Някои даже ги помня кои са, но други не.

[smile227.gif]

В момента ме мъчи гаден грип плюс гаден синузит. Имам чувството, че оставям следа сополи след себе си. [r038.gif]

Нямам вкус и обоняние, и когато ям няма никакво значение какво точно дъвча. Не, всъщност има, защото ако се опитам да дъвча нещо твърдо ме болят и всички зъби.

Гледам тъпи сериали, ако лежането със затворени очи може да се брои за гледане.

Цялата глава, а аз я чувствам голяма колкото футболен стадион, ме боли от светло, топло, тъмно, студено и всякакво.

porcupine cartoon 48 x 48 buddy icon

Както и от досадници, които ми звънят и макар, че не мога да говоря изобщо и им го казвам по пет пъти, не се сещат да затворят телефона и ме питат как са котката, саксиите, майка ми и едва ли не всяка фигурка от шоколадово яйце по полицата ми по отделно. Не, не се оплаквам, радвам се, че на някого му пука как съм. Мрънкам си. Може да продължавате.smile000 (16).gif

Също така напоследък чета доста блогове.

Чета какво впечатлява околните.[smile3537.gif]

Днес се опитах да прочета новините. Спрях поедно време, защото ми се доповръща още повече.:at:

Б.Б. бил искал да спре пушенето, предаването на вторични суровини и не помня още какво. icon_crazy

Искали били по някое си време всеки да има право само на една сим карта и още подобни глупости, ма го били отменили. :be:

Лъгаха ни сума време, че отпуските щели да се изгубят, всички изпаднаха в паника и взеха камари дни, сега щели да се разходват чак тая година. Аз си спомням, че специално питах 5 човека, които се предполагаше да знаят нещо по темата, и петимата ми обясниха различни неща.hsuh

По разни форуми чета невероятни дришни, плод на дунапренени мозъци, попиващи чужди идеи като .. познай.[52444.gif]

Дразня се на хорската глупост и стереотипите.:bu:

Толкова ли не можем да мислим бе, ХОРА?!fing23

[smile112.gif]

Ето и нещо хубаво:

Както Io The Stealth отбеляза, някой сериозно ме разваля. :ag:

Вече имам един измислен напълно от мен герой за D&D.

В процес на измисляне на още един съм. Ако първият си го отнесе да има резерва.

Освен това.. е, не може да се каже, че се ЗАПАЛИХ, но ми понесе добре идеята за Magic The Gathering (нещо, от което впрочем бягах като попарена преди години).

Играем MtG по всяко време през седмицата, и D&D в петъците.[smile076.gif]

Ще напиша повече в следващия пост. Сега съм се събудила с поредното ГАДНО главоболие и смятам да пиша за каквото се сетя, дано ми мине по някое време и да си легна отново в топлото легло при котката, която между другото спи като ангел.

Гад.

[smile223.gif]



Нови етажерки.

в: ArtI Me MineTodayКниги

30.11.10

@ 11:33 AM

от GattaNegra

Оуу.

Нямам снимки да покажа (паяжините), но от оня ден съм щастлива с две нови етажерки за книги.

Редих, местих, мислих.. Стана пак същата кочина от малки нещица и джунджурийки, които се завъждат незнайно как по такива места, както преди, само че мога да побера и нови книги. Преди нямаше място някак си, а на мен ми е доста обидно, когато се налага да ги редя на купчини, на по три реда или и аз не знам…

Не, че книгите трябва да са като на витрина. Много ме е яд, че събират адски много прахоляк.

Също ме е яд, че стават на баница за нула време. Книгите у нас са предимно във вид на баница, защото се четат и препрочитат.

Успях да си подредя рафт с Пратчет, рафт с криминалки и рафт с приказки. :]

Даже остана място и вече зная кои ще са следващите, които ще го запълнят.

Много обичам да си чета на телефона, но всъщност ми е най-добре с чаша чай и котката в леглото – да ми е мъркаво, вкусно и да ми мирише на книга 🙂



по-новипо-стари