4 Декември 2017 – паметна дата. Завлекох се в омразната Арена Армеец (ми омразна ми е, понеже заради Цеци и Меци, дето ходят да грачат там, става егати задръстването!)
И на какво се завлекох? На 2Cellos (да бе, честно, сама отидох, не са ме карали!)
Всъщност не бях и сама даже, подложих го и него на тоз тормоз. Тук е момента да споделя, че чакахме тролей 30 минути и тролей НЕ ДОЙДЕ. Извикахме такси за две спирки разстояние, понеже 30 минути и две промени на разписанието в онлайн нещото на СКГТ някак си ни се отразиха твърде унизително. В момента се наливам с чай и аспирин и ме боли гърлото. (Не, не съм кекава, иди виси ти на едно място 30 минути в тая жега навън, после ще си говорим! (Ако се движиш е друго, ама като си висял цял ден на топло в офиса не е умно после да висиш навън на едно място!))
Но да разкажа за концерта.
Малко закъсняхме, пропуснали сме първите лежерни парчета, но все пак хванахме няколко. Момците се справят доста добре с класическото звучене, филмовата музика и ..Деспасито
Ей го тука, някой ако не ми вярва.
Обаче лично на мен кавърите на рок парчетата ми дойдоха малко натоварващи.
Апокалиптика са къде – къде по-добри и звученето им има живец, докато тия двамата с оркестъра си и с осветлението си …. освен това наблюдавах много дървена игра с публиката…. нещо са им били разредили ракията явно.
Не казвам, че не ми хареса, че не беше уникално преживяване, или че не ми изправиха косъма. Беше. Хареса ми, имах по-семпли очаквания.
И залата е добре, поне ми се стори по-добре от други зали, в които съм била. Че и ми е наблизо.
Обаче втори път няма да ида на техен концерт на тия двамата, докато ако Апокалиптика пак дойдат, ще ида, въпреки, че съм ходила още на първия.
Тръгвам аз на разходка до едно комшийско село. Пускам джипиеса на телефона, но няма сигнал. Шмугвам се внимателно на един крайпътен бордюр и кафето (което незнайно защо е на таблото, а не където му е мястото) лииииссс.. върху таблото, касетофона, седалката, задника ми и скоростния лост . До тук беше, значи, хипи манията с торбата с 20 касетки, дето ги спипах преди няколко дни. Нищо, викам си, ще изсъхне. Позабърсах.
(ето тук на тая снимка съхне. Ще го мътя тая нощ, дано се изсуши добре. Котката (Джумерка) вече развлече някакви чарколяци, да видим ще успея ли да го сглобя или ще изплуват догодина, когато се наканя да изчистя.)
Хаа, ето, това ми е поста относно тоя велик филм, не помня кога вече го гледах, ама съм си запазила мислите за “друг път”. И ако някой не го е гледал – да не чете, щото после да няма “мяу”.
Та значи, Батман и Супермен никак не се понасят, обаче аз лично не можах да разбера защо – вероятно заради пропуск да прочета съответния комикс. Или да гледам някой филм.За това пък ни показаха сцената с убийството на родителите на Батман за хиляда и петстотин и петдесети път. Мерсиии!
С обувки при жена си във ваната? Това го може само Супермен, понеже ако беше обикновена батка, щеше да получи най-малкото бушон.
За разлика от друг път това няма да е хейтърски пост – може би се дължи на половината шише бира, което изпих преди малко 🙂
В годините рядко нещо като спорт ми е хващало окото – едно, че природният ми мързел винаги ме е карал да искам да се свивам на кълбенце и да мъркам на топло, второ, времето и нервите са ми твърде ценни, за да се разправям с кифли по разни зали и фитнеси.
Преди 4 години ме зарибиха да се катеря. Прекъснах за известно време, но сега .. чакай ме, скала 😀
Вчера е където Днес се е родило на топло и сухо и е станало част от “в момента”. Забравено от някои, или пък незабравимо за други, Вчера е неизбежно като смъртта. Днес е тук, сега, веднага. Не мога да чакам, нямам време днес, мързи ме днес, днес не ми е ден… Утре ще изтрие сълзите, ще прогони умората, болката и самотата. Утре винаги настъпва – даже някои вече да не са тук, Утре ще настъпи за тези, които остават.
Скоро не се бях сблъсквала с Милата родна кисела продавачка. Знаете я, нали? Фризирана или чумава, парфюмирана или лъхаща на киселко, маникюрирана или с ръце като кокоши крака, тя е вечно права, вечно кисела и страшшшно уморена. От клиенти, от поръчки, от въпроси тя проссссто ще почине от умора всеки момент. “Наще” хора са с предимство и получават добро отношение, а “париите”, тези досадници, в земята да потънат …
Този път не е продавачка, а приемчичка в сервиз за електроника.
Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here:
Cookie Policy
