Мила, родна, кисела…
06.15.17
@ 2:59 PM
от GattaNegra
Скоро не се бях сблъсквала с Милата родна кисела продавачка. Знаете я, нали? Фризирана или чумава, парфюмирана или лъхаща на киселко, маникюрирана или с ръце като кокоши крака, тя е вечно права, вечно кисела и страшшшно уморена. От клиенти, от поръчки, от въпроси тя проссссто ще почине от умора всеки момент. “Наще” хора са с предимство и получават добро отношение, а “париите”, тези досадници, в земята да потънат …
Този път не е продавачка, а приемчичка в сервиз за електроника.
Уви, до ден днешен тя не е дошла. Отсвирват си ме най -любезно хората с “нямаме информация”.
Обаждам им се периодично – през около 3 седмици, за да проверя има ли развитие.
Подчертавам – в деня на поръчката ми беше даден срок 20 работни дни.
Днес отново се обадих и от другата страна на линията се пада най-неприятна личност. Преди винаги съм попадала на нормални хора. Тази говореше бавно, маниерно и на нос.
То не беше държане на тон, то не беше отегчение, говорене на “ми госпожо” и артистични паузи.
През цялото време една друга и суфлираше – вероятно са си спретнали обучение или нещо такова. “Виждам, че вашата поръчка е …..стара!” мисля си “Ами да, вероятно е по-стара, отколкото ти си работила там”. “Амиии… то сега не можем да дадем информация (това от Март месец го слушам), трябва да проверим”. Питам кога да се обадя или да изчакам на телефона, понеже си зная, че иначе нищо няма да стане (отново) и тя се сопва “Ама госпожо, какво си мислите! Ние отправяме Запитване до Завода?!”. Обясних и, че не ми е удобно да ми се звъни през работно време и се почнаха чупките.
За момент дори почувствах вина, че и отварям работа и искам нещо от нея. Аз нея? Да я карам да пише Имейл? До Завода? НЕЯ?
Мърла смотана. Даже не мога да се оплача официално на шефа и, понеже не си каза името.
Отивам да си поръчам платка от Ebay. Вероятно ще дойде по-бързо от отговора от Braun, MS.
Деян каза:
June 15, 2017 в 5:45 PM
За да не се чувстваш самотна ще разкажа и моята случка от вчера. Отивам аз в един “голям магазин” да си купя ключ за свещи на колата. Решавам че най-обикновенният такъв ще ми свърши прекрасна работа като за един път. Взимам го с уговорката да го върна до 10 минути ако не съм познал големината на свещите, поради тая причина “ТЯ” няма да ми издава касова бележка за да не се налага да я “сторнира”. До тук всичко върви прекрасноооо, оцелил съм точният размер, мотках се известно време и решавам че е дошъл момента да се правя на автомонтьор. Пропускам часта с докопването до свещите, но след около час мъки стигам до фактическото сваляне. Първата свещ – цък и готово, Втората – малко мъки но и тя се разви, идва ред на третата – първи опит не тръгва, втори – успеха е нулев. Хрумва ми защо не взема от някъде една тръба да си удължа рамото, светна ми една лампичка че мога да го счупя, за това се понапънах малко до като се чу заветното пук, помислих си стана работата. Да ама неее, оказа се че се счупи ключа. Взимам го аз и газ към железарията да им го връщам и там попадам на въпросната лелка и следва безценният диалог:
– Тук тоя ключ който взех преди 30 минути се счупи.
– Как преди 30, вече са минали поне 45 минути.
Тук аз като един доста хладнокръвен човек все още си трая.
– Добре де може и 45 минути да са минали, не съм си гледал часовника, не там е проблема, пробема е че това чудо на китайската продукция издържа развиването само на две свещи.
ТЯ:
– Умръзна ми от такива тарикати като теб!
Вече започвам леко да се напрягам, но все още спазвам добрият тон.
– Моля? Какво имате предвид?
Тя вече крещи. Учтивата форма вече е далеч в небитието.
– Как какво ей такива като теб, взимат нещо свършват си работа и след това ми го връщат. Нали говорихме за 10 минути, ти ми идваш след един час.
Аз “леко позеленял”
– Не искам да ви го връщам искам да си вземете боклука и да ми дадете ключ с който да мога да си свърша работата.
Усещайки (по-скоро виждайки “зеленината” ми) тя решава, че трябва да повика подкрепление от “специалист”. Идва един чичак поглежда ключа и констатира:
– Ние сме от 20 години на пазара до сега такъв ключ не сме имали счупен. А и ето тук е скъсана гумената му обвивка (става дума за мястото където се скъса заварката и съответно е скъсала и гумата) ти си ползвал тръба и за това си го счупил.
Е тук вече ми течеше пяна от устата! И ако имах тръба под ръка щеше да влезе в употреба.
– ………….. (тук споменах нещо за майка му не помня какво точно) и му казах да погледне заварката на скапания китаец и тогава да ми обяснява каква тръба съм ползвал.
И стана чудо, сега го разбирам Стоичков – явно споменаването на интимни щения към близки роднини от женски пол правят чудеса.
Специалиста:
– Да ….(интимно желание към)скапаният китаец. Погледни бе погледни.
И ми го навира в очите все едно току що е открил америка и се опитва да ми се похвали.
– Погледни все едно с плюмка го е лепил.
Лелята стои отстрани все едно сега я спускат със самолет директно от някой резерват в средата на амазонската джунгла, но се опитва да се включи.
– Ама той го е счупил аз какво да направя да си купи нов.
Тук Чичака вече осъзнал каква е ситуацията и явно знаейки, че тоя дебил Лелята едва ли ще схване цялата ситуация тоя век я отмести назад и ? взе думата.
– Колежката не ти даде касова бележка нали?
Кимам аз утвърдително.
– Искаш ли за още 2 лева да ти дам една вложка на CETA, и да се приключи тая драма.
Дадох си аз 2-та лева и 20 мин по-късно бях с нови свещи. Защо е нужно да се хабят нерви и на двете страни като за 2 лева може да се разреши всичко???
GattaNegra каза:
October 12, 2017 в 10:40 PM
Да, чичакът се сеща, че имаш да си смениш свещите, а тя си мисли само колко е велика там зад тезгяха.