Когато Утре-то настъпи
07.13.17
@ 3:47 PM
от GattaNegra
Вчера, днес и утре
Вчера е където Днес се е родило на топло и сухо и е станало част от “в момента”. Забравено от някои, или пък незабравимо за други, Вчера е неизбежно като смъртта.
Днес е тук, сега, веднага. Не мога да чакам, нямам време днес, мързи ме днес, днес не ми е ден…
Утре ще изтрие сълзите, ще прогони умората, болката и самотата. Утре винаги настъпва – даже някои вече да не са тук, Утре ще настъпи за тези, които остават.
Но понякога ние хората забравяме, че Утре е внуче на Вчера, и без Вчера може Утре да не бъде точно каквото го очакваме, дори Днес нещата да не изглеждат точно така.
Понякога се надяваме това Утре да е вълшебно, като онзи, Другият Живот, в който вместо да сме този, в чиято глава сме затворени, ние сме онзи, когото сме се отказали да бъдем както вчера, така и днес.
Обаче Утре идва, остарява и се превръща във Вчера, без да е било истинско Утре и без да е омагьосало нищо освен часовника – някак без да сме видели е изчезнал още един ден.
Цял. Ден.