Dum spiro, spero ;)
Следващите в класацията са Zelmer.
Винаги съм била доволна от дистрибутора Densi, понеже уредите им не са супер скъпи и ако ми трябват консумативи – винаги са на линия.
Прецаках (аз ли няма!) поредната част на поредната прахосмукачка, без която не може (919.0068).
Прахосмукачката е много яка, но точно както и на предишната – а си без тоя чарк – байбай Zelmer.
Класацията ми за shitty customer service расте.
Убедително поведоха още в началото на Януари НЕТнещоси с почти двуседмичните преговори, които водих с Дръжката и Меринжей.
Ясно ми е, че в момента ритам умряло куче, но като се сетя още ме е яд.
Най-малкото, колегите в нашия офис цяла седмица бяха стресирани, понеже на мен не ми работи Интернета и се карам с всички, безсилна да обясня на човека на телефона, че РУТЕРА МИ РАБОТИ НОРМАЛНО И С НЕГО ВСИЧКО Е ОК.
Пояснявам – mtr показва, че нещата се чупят след gateway на доставчика, през който “започва” международната свързаност.
До него всичко е в ред.
Направените експерименти включваха смяна на рутера, компютъра, всичко.
Връзката към БГ е нормална, към gateway на доставчика – също.
Напоследък се убеждавам, че ние, нашето племе, си заслужаваме всичкото стриганье и сръбска музика, които можем да понесем, и ще сме си “все така” докато сме търпеливи.
През тази година смятам да не спестя разказ от първо лице за нито един shitty customer service.
Колкото и хепи ендинг да има накрая, колкото и яко да се наредят нещата.
Нервите са си нерви и ми е писнало от алиенизирани, отказващи да мислят хора.
“Консултантката” в Технонещолис.
(Точно по време на Коледното frenzy бях решила, че ще си купя маша за коса и вопще не ме интересуват никакви Коледни простотии. Отивам аз в Технонещолис и провеждам следния разговор:)
– Може ли да отворите двата уреда (видимо отваряни и всеки на цена над 160 лв.) за да ги сравня, понеже определени параметри не са изписани на кутиите?
– Не, надали има смисъл, този уред не е за вас, вземете си тия двата (сочи други два уреда), те вършат работа за къса коса!
– Ама моля ви се, косата ми е пред очите ви, тя е почти до кръста!
– … (гледа косата)
Еми … пак ще ида, но вече си направих проучването онлайн.
Чета тук и там някакви неща и всеки трети пост е Каварна та Каварна. Истерии, закани и псувни по адрес на Ставрева, пожелания за оставка и смърт…
Каварна е някакво забито рибарско градоселце, пълно с недоволни лелки и чичковци, чиито синове и дъщери отдавна работят и живеят предимно другаде. И никога, ама никога местното население нито се е радвало на прословутия Рок Фест, нито му е било приятно, че през лятото точно там се провежда това събитие. Отиваш на квартира и хазяйката ти обяснява, че едва ли не си е изгонила децата, които искали да летуват при нея обаче тя нали теб да настани….
Десетки жени и мъже дават стаи и квартири в Каварна по време на феста, обаче официално няма нито една. Няма квартирно бюро, няма данъци…
Метълите, особено пияни, не са първа радост за окото. Носят си пиене от родните места, предпочитат да пият до пет сутринта, да спят на някоя пейка, палатка, по пет в квартира за един и т.н. Нормални неща, когато си млад и не ти пука всичко това е абсолютно окей, обаче не храни Индустрията.
Индустрията се храни от хора с пари, които са дошли да ги похарчат. В аудиторията на Рок Феста има и такива хора, но уви, те НЯМА къде да си похарчат парите, понеже Каварна сама по себе си е една насрана кочина.
В петък с колегите ходихме на кръчма, после и на бар. Рок Бар.
Доста съм висяла по барове и клубове ама такава жалка картинка не бях виждала.
Към 0 часа, когато отидохме, беше пълно с народ. На входа пазеха трима какавани, които претърсиха чантите на момите и отупаха джобовете на младежите в компанията. Аз пък, която не носех чанта и не бях отупана, май бях единствената от нас с нож в джоба. FAIL
По стълбите, на ключови точки, така, щото да имат пряка видимост, бяха разположени още яки момчета.
Вчерашно ми е. Случи се да ида на бар с колегите снощи и това днес цял ден ми се върти.
Може ли едно лайно да те направи по-добър човек? Мен едно лайно ме накара да се замисля.
Първо бяхме в пицария. Една от пицариите на малките пет кьошета. На пода в дамската тоалетна имаше голямо, неколкократно настъпено пълен текст »
Въпреки онлайн теста в сурат тефтера, според който имам здравословно ниво на hate-а, лично аз осъзнавам, че май-май злобея повечко от необходимото. Не всяко първо посещение или първа среща минават добре, затова напоследък, главно, за да не дразня околните, гледам да давам втори, трети и повече шансове. Да де ама понякога не става и това е.
Нарочно оставих бозата между ушите ми да вкисне добре преди да седна да пиша, можеше да се превърне в нещо различно. Уви, не, още ме е яд.
Днешна България се различава от България от детството ми главно по това, че магазините са пълни. Когато бях малка имаше цееели рафтове, на които е подредено само едно нещо, или пък нищо не е подредено. Имаше Кореком, но не всеки простосмъртен можеше да се сдобие с нещо от там. Сега обаче, накъдето и да се огледаш – промоции, отстъпки, далаверки – свят да ти се извие.
В Петък до 1 часа през нощта мазах с цимент из банята, понеже на едната стена фугата между стенните плочки и мозайката на пода беше станала като мокра вафла – ръгнеш с пръст и то се рони като сирене.
Това забавление ми бе безвъзмездно осигурено от (не)любезния съсед (който и да е той), който ни наводни преди няколко месеца.
Понеже самите плочки са залепени на гипсокартон, пълен текст »
Мили приятели, моля помогнете ми с информация.
Живея на 3 ет. в 5 етажен, тухлен блок.
Съседите над мен ме наводняват, но твърдят, че не идва от тях водата.
У нас правихме ремонт на банята миналата година, в момента и банята и тоалетната (там ремонт – само козметичен) са наводнени, има петна по тавана и вече се стича по стените!
В тоалетната водата тече по стената и в шахтата, така, щото вече е стигнала и до съседката отдолу. Т.е. ДВА наводнени апартамента сме.
пълен текст »
|
XHTML
|
CSS | 
| Disclaimer
