За търсенето и предлагането (Kate’s Hate)

в : Today • бунище • ниско качество •

05.31.15

@ 11:19 AM

от GattaNegra

Въпреки онлайн теста в сурат тефтера, според който имам здравословно ниво на hate-а, лично аз осъзнавам, че май-май злобея повечко от необходимото. Не всяко първо посещение или първа среща минават добре, затова напоследък, главно, за да не дразня околните, гледам да давам втори, трети и повече шансове. Да де ама понякога не става и това е.

Нарочно оставих бозата между ушите ми да вкисне добре преди да седна да пиша, можеше да се превърне в нещо различно. Уви, не, още ме е яд.

Днешна България се различава от България от детството ми главно по това, че магазините са пълни. Когато бях малка имаше цееели рафтове, на които е подредено само едно нещо, или пък нищо не е подредено. Имаше Кореком, но не всеки простосмъртен можеше да се сдобие с нещо от там.  Сега обаче, накъдето и да се огледаш – промоции, отстъпки, далаверки – свят да ти се извие.

Скоро тръгнах из широката София да търся къде да похарча една четирицифрена сума. Магазини – бол- ще каже човек, да, ама не.

Първо четох, много четох, понеже идея си нямах какво и колко. После четох още, за да намеря от къде и изобщо да или не.

Най ми е тъпо да искам нещо, ама да не знам точно какво. Проучването на нови материи винаги ме докарва до нервничене и терор над околните чрез мрънкане и бомбардировка от “адекватни” въпроси. Обикновено след изясняване на основните линии и четене на ЧЗВ тръгвам да питам направо продавачите и производителите за неща, които ОЩЕ не са ми ясни.

• – Става ли за..?
• – Може ли …?
• – Има ли опция за …?
• – Какъв цвят  …?
• – Препоръчвате ли …?
• – Добре, според Вас с моите … ?
• – А какво търся всъщност?

И тук крахът беше пълен. Ми да, аз трицифрените суми не ги копая на полето, а тези с четирите цифри пък са ми направо свидни. Смятам, че и 5 лв да са, ще се разделя с тях само ако АЗ искам и ако продавача покаже поне малко интерес да ги вземе. Тъжно ми е да се сещам каква апатия срещнах. В някои магазини откровено се опитват да те излъжат, в други пък не ти искат парите. Много мразя нахални продавачи, които се опитват да ми пробутат неща, които не ми трябват, понеже били модни, на прИмоция или ненамткво. Обаче пък адски се дразня, когато вляза в магазина и продавач-консултантското тяло си чопли семките и не ме забелязва, та трябва да се извинявам, че съм влязла.

Влизам в магазин едно. Голям е колкото три гаража, по рафтовете и навсякъде са накачулени разни неща, от пиле мляко има, чак байгън. Да де, ама магазинът явно го знае този от онзи, понеже му го показал трети… Това, понеже е забит в кучи гъз и е един такъв квартален… Ако не ме бяха завели, никога нямаше да стигна сама до там… Беше рано сутринта и за това заедно с още един-двама души се наложи да почакаме пет минутки да отворят. Мотка се един индивид, зает е с нещо, пита ме с какво да услужи, задавам три въпроса, отговаря на един, посочва конкретен предмет, решавам да питам още нещо, но той вече е изчезнал. Цената, която ми казва в онлайн магазина е различна.  Правя втори опит, обаче тъй, като явно въпросите ми не са на експертно ниво и ЯВНО парите не са ми в джоба, хорицата решават да си вършат другата работа и да не ми продадат нищо. Ми добре, чао. (две седмици по-късно обстоятелствата ме закараха пак натам, и от любопитство откачих от стойката една джвага, да я разгледам, после видях, че продавача, отново същото апатично момченце, прекара ПЕТ минути, за да я намести. Откачи я, след като аз я закачих, изгледа я криво и взе да я слага и маха, докато му хареса. Т’ва, щото му казах “трябват ми разни неща, оглеждам се” и той вдигна рамене и замина. Е, каквото ми трябваше, после го купих от другаде.)

Магазин две. На някаква улица, забравих коя, по пътя към някъде другаде виждам магазин и влитам вътре. Тесничко, имаше хора.. Питам : Имате ли …? Нямаме, продадохме го, но вижте тези… Не благодаря. Приятен ден и онова леко чувство, идещо след разочарованието, понеже всеки край е ново начало.

Влизам в магазин три. Магазинът е огромен. Имат онлайн магазин, добре изглежда на мобилно устройство. В снобски квартал. Пълен с НЕЩА. Скъпи Неща. От него влизат и излизат някакви жени с “бъбреци” и бели анцузи. Виждам и един с ужасни дрехи, но всъщност маркови. Далеч не се стеснявам да влизам в Молове, ама тук си ми стана някак леко неудобно, със съдраните кецове и рошавата коса.. и тая пълната липса на всякакъв анцуг. Допълнително, вън вали леко и аз приличам на някаква мокра кокошка, вероятно и така мириша, понеже съм ходила пеш вече 5 км. в дъжда. Обаче няма как, стигнала съм, за това влизам, пък каквото стане. В миг скачат 4 човека в еднакви тениски, един през друг, отговарят ми на въпросите. Любезно. Правим уточнение за плащането, за транспорта, за къде-ви-е-сервиза, дават ми да тествам, ама за не ща, понеже навън вали, проверяват в каталозите, предлагат аксесоари, изобщо .. да ама мен пък цветът не ми харесва, но понеже породата е специална се предлага само  as is. Решавам “ако не намеря по-добро, това ще е”. Предлагат да ми го запазят, ако го капарирам, щото не се знае, сезонът е започнал, това са последни бройки… Ако. Който го вземе – късмет да му е!

Иииии … магазин четири. В същия снобски квартал. ДжиПиЕсът ми ме подведе леко и в ромолящия дъжд и калта никак не ми беше снобско, по-скоро свинско… Вече ги бях безпокоила с въпроси по комуникационните канали. Имат си онлайн магазин. В него Има Всичко. Реално обаче там, където АЗ се озовавам, няма почти нищо. И други клиенти няма. Хората си имат някаква друга работа, не им се отговаря на въпроси, особено на човек, който май не знае точно какво иска. Нямаме го това. А какво имате? Каквото виждаш. Кога ще имате? След месец! Нямам цял месец! Чувствам се като блондинка в автосервиз. Ама грозничка блондинка, не някоя Памела Андерсън. Решавам да настоявам, понеже от познати зная, че това е Правилният Магазин. Казвам го на глас – посъветваха ме да дойда при Вас. Еми.. не. Нищо. Очаквам поне една искрица, поне в лявото око, поне за миг да стопли коравото сърце насреща. Като решиш ми се обади. Е как да реша, като нищо не предлагаш?  Май успях, взе ми телефона и каза, че ще ми се обади, за да ми каже има ли в склада или няма. След това излезе навън, запали си цигара и ми пожела приятен ден. Еми .. това беше преди месец почти, ама още не ми се е обадил. Обективно погледнато съвсем си беше прав. Няма, в склада вероятно също няма, и алтернативи няма, не му се и занимава и то с неориентирани индивиди. Да де.. ама АЗ се почувствах мега тъпо.
Аз, да АЗ, понеже колкото и кофти ден да имаш, работиш в магазин, и когато някой (нечие АЗ) влезе в магазина ти, трябва да покажеш все някакъв ентусиазъм. Поне на третия път. Някак си, ако са ти звъняли, писали и след това ти идват на крака, леко може да се замислиш, че човека май наистина се интересува от нещо.
Приятели ми казаха, че то не било точно магазин, ами било нещо като частен клуб. А защо на вратата ви пише магазин? Като е магазин, явно сте достатъчно оядени, за да си избирате клиентите. Само че, старата слава не е нещо хубаво и може би като се осъзнаете, че бизнес между приятели не става вече ще е късно. Лично аз повече във ваш магазин няма да стъпя по никакъв повод, а на всичкия ви персонал ще гледам надменно и отвисоко, понеже сте ми противни.

Магазин пет. Намиращ се на възлово място в София, магазинът е чист и приветлив, с приятно ограничен брой артикули по рафтовете. И тях тормозих преди това, дадоха ми изрично указание да съм идела едикогаси, че колегата по моите въпроси не бил сега на работа. Да де, ама аз пък реших да ида, да се огледам, така и така ми беше на път. В дъжда. Почти се бях отказала, щото нали съм си “оптимист” викам си as is или нищо, ебах го. Влизам аз в магазина, обяснявам, че е трябвало да ида едисикога, ама ето ме на, да видя с очи къде-кое и да помисля, днес нищо нямам намерение да купувам, със сигурност!. Човекът – много любезен, показа ми, разказа ми и сподели, че можело и да не стане сделка, щото в края на сезона нищо не се внася, произвежда и поръчва, понеже се чакат колекциите за догодина, обаче аз да не се отказвам, понеже това е тъпо.

На следващия ден още, поради други обстоятелства не бях на работа, та реших да намина пак покрай същия магазин. А той определено не стои празен. Само докато си изпуша цигарата отвътре влязоха и излязоха поне 10 души. От тия, подскачащите от енергия, заети с Други Задачи хора. “Ядох сладолед, сега продължавам по пътя си” хора.  Обясниха ми отново като на идиот, отговориха на всичките ми тъпи въпроси, че и отгоре. Мерих, тествах, обадиха се в склада. По телефона! Имали телефон и знаели как да го използват?! Резултатът е – доволен клиент и, надявам се, доволен магазин.

За този магазин ще напиша повече отделно.  Защото заслужават!

Защото в наши дни даже и продавачите на картофи на пазара знаят, че не става да метнеш в торбата и да вземеш парата. Не продаваш картофи, а няколко минути от живота си. Картофи – под път и над път, но защо да ги купи някой точно от теб?

♦ вземи връзка ♦ обратно