ГЪЗ!

27.07.12 @ 1:00 PM

от GattaNegra

Гъз ли съм , или не съм – не знам,

Но отдавна вече знам – у всеки дреме гъз голям!

Днес ми е един от нервните дни, в които си мисля, че съм почти единственият нормален човек на планетата, и искрено съжалявам останалите единици като мен.

Малко звучи като “И съм ебати пича, а никой не ме обича”, нали?

Да де, ама за пореден път в днешния слънчев готин петък гъзовете наоколо се опитват да ме направят на гъз и да ме накарат да се чувствам като гъз.

Защо?

Защото гъзът си е гъз!

Даже да не ти мяза на гъз, с течение на времето всеки гъз лъсва.

Как може да очаквам коректно отношение от един гъз? Защо трябва аз да съм коректна и ако не бъда, да ме правят на гъз, а гъзът, който си е гъз открай време да си е тъп гъз и да му е през гъзъ?

Ами ако започне да не ми пука? Тогава може и аз да стана един гъз и ще се слея с картинката.

Тогава ще се питам: Гъз ли съм, или не съм?

Да бъдеш или да не бъдеш гъз, това е въпросът!

♦ вземи връзка ♦ 1 коментар

Арогантен начин за паркиране в Младост 4.

в: Today • Бисери • ниско качество •

22.09.11 @ 12:36 PM

от GattaNegra

Почти всеки ден по пътя към офиса съзирам някой ДРажданин, по-равен от другите, паркирал по тоя идиотски начин. Сами виждате къде се развива действието. Явно някои са повече от другите. А преди две години в моя квартам гонеха хората по петите за това къде паркират. НО за тези тук не само зелените площи, но явно и тротоара е позволен! Резил!

Отбелязвам – това не е някаква уличка, по която на ден минава една кола! Първата снимка – вляво е локалното и до него (не се вижда) има огромен булевард с 3 ленти само в едната посока!

♦ вземи връзка ♦ 2 коментара

М-Тел?! Nein, danke!

в: So what ? • Today • ниско качество •

27.05.11 @ 6:12 PM

от GattaNegra

От години съм редовен клиент на М-Тел България – имам два договора с тях, и три номера.

Преди Нова Година, както и в момента, фактурите са забавени.

Веднъж дори ми се наложи да увелича кредитният си лимит по простата причина, че понеже няма издадена фактура няма как да си платя сметката, но лимитът е надхвърлен и телефонът ще се спре. Или поне така ми беше обяснено.

В средата на Април 2011 в телефонен разговор служител на М-Тел ми заяви, че неплатени фактури нямам, защото още не са излязли. Също така ми се обясни, че ще имам гратисен период от 60 (шестдесет дни) да си платя сметките, когато фактурите най-сетне излязат. На 21 Април 2011 най-сетне първата фактура се появи, както съм заявила- по електронната поща.
В нов телефонен разговор ми заявиха, че тя е издадена на 26 МАРТ 2011, и срока за погасяването и тече от тогава! Как е възможно, при положение, че на мен фактурата се връчва по електронен път почти месец по-късно, и че самата фирма дни по-рано по телефона ме е уверила, че издадени фактури няма, изведнъж да твърдят, че всъщност фактура има, и то издадена със задна дата – отпреди месец?

Второ:
Служителите на М-Тел и на Handy – техен бизнес партньор – са еднакво нелюбезни и неотзивчиви в отговорите си.
Нееднократно подавах сигнал, че има грешка в системата – по-специално в клонът на Хенди в кв. Младост 4 в София, до магазин Фантастико.
Грешката – информацииите за сметките по двата ми договора са разменени. Пример: При желание от моя страна да заплатя сумата по договор А, ми се подава сумата по договор Б и обратно. Т.е. аз всъщност нямам яснота какво плащам и мога да го разбера само и единствено ако се обадя на *88, или успея някак да изтегля фактурите си от страницата на М-Тел.
Проявих желание да подам писмена жалба в съответния магазин на Хенди и анонимният служител там ме уведоми цитирам „ ми напишете си я, като толкова искате, ма няма кой да ви я чете. Това не е наша работа – да го оправяме. М-Тел така ни дават информацията“. Настоях повече, че това е проблем между двата бизнес партньора и не би трябвало да засяга мен като потребител, при което той едва ли не ме изхвърли от магазина.
При опит да се свържа директно с Хенди – централен офис – ме оставиха да чакам на линията, докато разговорът прекъсна.

Опитът ми да обясня проблема по телефона на служител на *88 беше също толкова „продуктивен“ – човекът ми предложи да ползвам клона им в м–н Технополис София, Младост 4 Околовръстен път № 265. Устната му препоръка беше да не работя с Хенди повече, защото проблемът скоро нямало да се оправи.

Нямам яснота към кого да се обърна.

Трето:
При изразено от мен желание да ми се представят сметките, да ги платя и да спра да съм клиент на М-Тел, ми се заяви, че трябва да са ми платени всички сметки и трябва да заплатя неустойки заради двегодишният си договор с фирмата – всичко това изговорено с роботска увереност от служителя на фирмата. Пренебрегнах факта, че аз няма как да си платя сметките, защото те не са в състояние да ми издадат фактурите (в момента, за който говоря не бяха издадени!) и просто реших да изчакам, защото нямам никакво желание да плащам неустойки, при положение, че очаквам заради проблемите в системата, неплатените сметки и т.н. да ми се спрат телефоните всеки момент!

Практиката в момента да има висящи фактури на незнайна стойност от Декември миналата година, системно издавани със задна дата, които, когато евентуално се появят, да се налага да проверявам една по една с молив и калкулатор в ръка не е представата ми за лесни и удобни отношения с мобилен оператор!

При едно системно и редовно издаване на фактури с подробна разбивка всеки би могъл да си провери отчитанията по апарата и по фактурата и ако изглежда, че има разминаване – да потърси съответните отговори. За съжаление подобно нещо не е възможно с текущото форматиране на въпросните фактури и поради факта, че не всички апарати пазят данните за проведените разговори пет месеца.
Защо такава проверка от страна на клиента е наложителна? Лично за мен твърде многото проблеми в системите за отчитане и фактуриране на М-Тел, както и прекалено многото сигнали в публичното пространство от потребители за „надписани“, объркани и платени два пъти фактури са достатъчна причина да изпитвам съмнения. Като редовен и до момента лоялен клиент аз не се чувствам доволна. Чувствам се абсолютно безпомощна да се справя с положението.

Фактурите, които ми се изпращат по и-мейл нямат подробна разбивка, за да проследя дали са поне на вид коректни.

Наистина, в момента последната фактура, която ми е изпратна на 02 Май 2011 е за периода 28.03.2011-27.04.2011.

За жалост форматирането на фактурите, достъпни на сайта на М-Тел прави почти невъзможно да ги отворя на операционна система, различна от Уиндоус, и с текстов редактор различен от Microsoft Office какъвто не ползвам нито вкъщи, нито на работа и няма специално да си купя заради фактурите от М-Тел!
При опит да отваря такава фактура с Open Office почти винаги някоя от колонките излиза с развалено форматиране, или е разместена, или десетичният разделител е неадекватен, при което съдържанието вътре става негодно за опериране.
На въпрос от моя страна как да избегна проблема, служител на М-Тел ме уведоми, че ако искам мога да ползвам емулация, за да разгледам фактурата си.
Да, наистина, мога и да я гледам на сайта на Мтел в статичен вид, но това не позволява сортиране и куп други неща, крайно необходими за да може човек да изолира и анализира информацията.

Това, че за момента се твърди, че издаването на фактури тече по график не може да ми гарантира сигурност и спокойствие с тях като мобилен оператор за в бъдеще.

Последният ми разговор иницииран от сулжителка на компанията М-Тел беше, лично за мен, твърде унизителен.
Въпросната дама, чието име не си спомням, ми се обади, за да ме попита дали искам (?!) понеже съм лоялен клиент като обезщетение за неиздаването на фактурите в срок, да ми направят отстъпка – една месечна такса (около 9 лв. според тарифния ми план). Това така щедро предложение надали наистина би могло да компенсира изхабените ми нерви!

И още: Смятам, че лозунгът „Българският мобилен оператор“ в заглавието на електронната страница на български на компанията е пресилен и подвеждащ. М-Тел не е изцяло българска компания, освен това има и други мобилни оператори, опериращи в България.

Разочарована съм от отношението на М-Тел към мен като потребител. Тук въпросът вече не опира до издаването на фактурите. Просто не желая да бъда повече клиент на тази компания. Искам да упражня правото си,когато дадена услуга не ми харесва да се откажа от нея и да не плащам за нещо, което не желая да ползам.
Бих желала да си платя сметките и да сменя мобилният си оператор, запазвайки един или повече от номерата, които ползвам в момента.
Апелирам за това автоматичното подновяване на договора и налагането на неустойки в размер на оставащите месечни такси да се отмени, прекрати и забрани!!!
Противното, по мое лично мнение, е едно натикване на потребителя в клетка!!!

♦ вземи връзка ♦ 1 коментар

Празни(ци)?

в: So what ? • Today • Хоп-троп! •

11.12.10 @ 10:34 PM

от GattaNegra

Какво са празниците и наистина ли са толкова светли?

Инспирацията ми за този пост дойде от блога на Андрей Хадживасилев и по специално двата му поста GoHoHo и NoHoHo.

Ето какво си мислех, докато четях постовете му.

Всяка година Коледните и Новогодишни програми на БНТ и т.н. наши телевизии са убийствено скучни и отегчителни. Гледаш, защото няма друго за гледане. Или си палиш камината. Ако нямаш – е, тогава гледай някого в очите или котката – в краен случай. Тя може да е доста забавна, когато се разиграе хубаво, особено ако е като котката на Саймън 🙂 Другото спасение е да гледаш чужди телевизии но и това не работи 100%, защото и те бълват лиги. Време е да започнат да се появяват смислени Коледни и Новогодишни продукции. Това май доста народ си го казва всяко година. Не, нямам с какво да помогна освен да мрънкам – просто съм в друг бизнес. Все пак мисля, че това, че изказвам мнение също е важно.

Всяка година се излъчват едни и същи филми – “Сам вкъщи”, “Ийсус”, “Рождество”, “Капан за родители”, Коледа намкво + редовните лигави романтични бози, чиито права за излъчване са закупени още преди да проходя. Е, не, стига моля ви се! Не е речено, че като е “Празници” трябва всяка телевизия да се напъне ама напъъъъъне и да излъчва само филми, в които има набъркано нещо Коледно, па макар и да е на 20 години.. (бас, че и Коледното “Умирай Трудно” ще пуснат!). Мисля, че е допустимо да се излъчват и просто Приятни Филми. Е, това разбира се е свързано с пари. Но ТВ босовете предпочитат да си купят нова кола, отколкото да купят някой нов филм. А нови филми има ли?

Наистина отвсякъде се чуват едни и същи песни. Разнообразие има само в чалгите. Няма какво да пуснем, за това ще пуснем добре забравеното старо. Иначе аз да си призная в NoHoHo.org гласувах смело против песничката на Пим-Пам. ^_^ Имаме добри музиканти, имаме и гласовити дечица, изписват се хиляди чалга текстове всяка седмица.. Защо не се измисли поне една нова песен за детския хор?! Но май вече ако няма клатене на цици, или ако певецът на групата не е пънкар и бунтар … както и да е.

Всяка, ама абсолютно всяка година от телевизии и радиа, че и не само, струи едно КОЛЕДНО-лигаво настроение, което обаче е абсолютно фалшиво – и го знаем всички. Сещаме се за сирачетата кога? По празниците. За бедните и сакатите кога? Познахте! По празниците! Ами извинете, ама на мен не ми се гледат сакати докато си ям коледната вечеря, или докато си редя елхата. Това е малко като рекламите за дамски превръзки по време на вечеря. И не ми се гледат не защото не искам да зная, че са там, а защото много добре ми е известно, че ги има, но не ми харесва да ми ги навират в очите. Сираците и т.н. са си там всеки ден. Не се появяват специално за Коледа, за да дадат шанс на човечеството да се почувства по-добро. Това да се напомня, че ги има единствено по празниците е лицемерие. И май по-скоро не на мен, а на държавата трябва да се напомня за тях. На мен какво да ми напомнят – не съм ги изоставила аз. И да имам желанието да направя нещо – апаратът така е измислен, че можеш да си скъсаш нервите и сам да се разболееш докато постигнеш каквото и да било. Познавам хора, които се опитват да правят нещо, за това имам това мнение. Може да звучи кофти, но пък не искам едва ли не да ме карат да се чувствам виновна, че майка ми и баща ми са имали физическата възможност да си направят дете, и за това не са си осиновили. Цяла година съм работила и съм се трепала, ако трябва да вярваме на “традицията” съм чакала 364 дни да дойде Нова Година, и какво? Дай да стоя сега пред телевизора и да се сдухвам, че аз имам манджа и съм на топло, а Айше си снесла отрочето в канавката и прежалила парите за майчинство, тръгнала си по пътя и сега видиш ли аз съм виновна и длъжна да го опазя и отгледам това дете. Не съм някой дембел да махна с ръка, чувствителен човек съм и такива неща ми влиаят. И не мисля, че това е осъдително. На темата: Изоставените деца са проблем на държавата и обществото точно толкова, колкото и породистите кучета в Сеславци. Правено, раждано/взимано, гледано и метнато на улицата. Двата проблема имат абсолютно общ корен – манталитета на народа. Да ме извиняват всички, които мразят животни и скачат като на пружини щом се спомене думата “деца”. След като на едно безсловесно животно можем да причиняваме такива неща, каквито се случват с “улични” животни всеки ден, какво остава за децата ни! По света има Диви Животни, които през зимата идват да търсят храна в градовете, и то само в покрайнините им и около парковете. Няма глутници кучета, котки и какво ли не още, носещи белезите на официално признати породи! Кучетата, ДОМАШНИТЕ, за които няма кой да се грижи не се изритват на УЛИЦАТА, а се прибират в приюти и се осиновяват, или приспиват. Точка. Да ме призовават с лигави кампании да пускам смс-и за “дечица-сираци” или болни от разни страховити болести е грозно . Давам ли пари за болни деца? Ами давам, да. То като дойде не пита, за това давам, и се надявам, че наистина отиват за каквото съм ги дала. Но това не променя факта, че всеки месец същата тая наша държава ми удържа едни пари, които трябва да отидат точно за това – да се нахранят сираците и да се лекуват болните. Нали за това имаме Здравна Каса? Да ми пускат такива неща по телевизията и то особено интензивно по празниците означава, че дъжавата въпреки всичките си програми, тръбене и тропане по масата по разни заседания и измисляне на всевъзможни реформи няма Желание да реши проблемите, за това ги стоварва върху народа. Защо Желание ли? Ами защото е рекъл народа “Няма “не мога”, има ” не искам”. Не е моя работа да казвам какво и как. Просто все си мисля, че има елементарен начин вместо да си тъпчат гушите и да пърхат в пещерите на бюрокрацията, да вземат да слязат от мерцедесите, да съберат данъците, да вдигнат цените в депутатското кафене на НС ако щеш и т.н. разни, и да насочат потоците пари накъдето трябва. Но и ние сами сме си виновни – имаме право на контрол над тези неща, а не го упражняваме. Това обаче е тема на един друг пост. Да се върна на празниците:

Въпреки, че откакто се помня сме в криза всеки очаква с портфейла му да стане едва ли не чудо. Магазините са пълни с хора, които се опитват да купят повече за по-малко пари. Бият се за последното еди-какво-си. Купуват се маса излишни неща. Да – нямаме пари, но кръчмите са пълни. Вярно е. Такива сме си. По празници и по избори е прието да се замазват очите на народа. Ето сега – всички се занимаваме с 16 маймуни, които били отишли да получават подаръци, а някак не мислим за хилядите пенсионери, които са разчитали на “коледните” (да, хора с 80 лева пенсия се РАДВАТ на 20 лева. Ти знаеш ли какво е да караш само на 80 лв.?) да си поемат глътка въздух. Провокацията на журналистите е много хубава, просто не и беше сега времето. Или може би пък това е нарочно избран момент, така щото вниманието да се отклони от други неща? И докато отнавсякъде вият втръснали празнични песнички, народът масово надява розовите очила, напива се и се ояжда (жените пък се счупват от готвене и всяка се хвали пред другите), профуквайки колкото пари има и “празнува”. Около трапезите се събират дори враждуващи роднини. Стоплени от виното и лицемерието се гледат нежно и всеки обещава, че “вече няма да прави така”. След това на 1, 3, или там когато се изтрезнее, се сяда да се пие отново, за да мине махмурлука. И да се допият оставащите стотинки в джоба. Враждуващите роднини се разотиват, и си остават вдраждуващи.

Градовете икономисват пари от улично осветление цяла година (факт е, че преди година се опитах да подам сигнал за неработещи лампи пред блока си, и ми се каза, че нямало да може бързо да се направи проверка, защото се поставяли Коледните украси!!!) за да се накичат за едни 15 дни с лампички втора ръка по главните улици и да се надуват кой колко голяма елха е побил “на центъро”. А защо вместо да приемаме подхвърлените стари украси на другите нямаме свой завод за такива неща? Не бе, шегувам се. Как ще има заводи – това значи да произвеждаме нещо. Иначе градовете са мръсни, тъмни, кишави и кални. .. Обаче ние с розовите очила …

Доста хора наистина нямат (какво да сложат на масата, къде да отидат, какво да облекат, с кого да помечтаят..). За жалост с фалшивите усмивки и телевизионните кампании няма да им помогнем.

Може да съм черногледа и да намирам най-кофтито в ситуацията. Нека някой ми обясни как с три дни фалш, ядене и пиене ще се решат проблемите, които ни мъчат по цяла година?

Е.. като си мисля всичките тия неща нещо ми се отщяват и празници и песни.

♦ вземи връзка ♦ 2 коментара

HTC Wildfire или как станах Android user заради китаеца и въпреки неадекватната политика на MTel..

в: I Me Mine • So what ? • Today • Книги •

17.10.10 @ 1:44 AM

от GattaNegra

Тъъъй..

Значи, китаеца се оказа тъпо парче и се опита да ми измъкне още $30 за двата дисплея, за да ги избрати наново, понеже очевидно или никога не бяха били изпращани, или пък са се загубили по дългия път от там до тук.

Е, и такива неща се случват. Обаче аз бях чакала повече от два месеца и лекинко беше ми писнало вече. Той си ми върна авоарите, аз за щастие нямаше как да му пиша черна точка вече и приключихме.

пълен текст »

♦ вземи връзка ♦ 2 коментара

Сбогом, котаракЪТ Пижо!

в: Today • Домашни любимци •

05.08.10 @ 1:12 PM

от GattaNegra

Вчера си отиде поредният оранжев чаровник, третият в живота ми, любимият котарак на баща ми Пижо.

Преди него бяха Дебелият (Апостол), Постол и братът на Пижо – Кежо, напуснал ни, изчезнал или откраднат в ранна възраст.

В момента ми се иска да можех поне едно стихотворение да напиша за него, но.. не мога. Утре или друг път ще е.

Даже разни ми се подиграват, че плаках за “някаква си котка”, (“котки умират непрекъснато”) като за човек.

Не разбирате, хора! Той беше член на семейството. На вечеря не сядахме без него. Имаше си чиния и си ядеше на масата. Едва ли не си говореше с нас. Даже баба ми го харесва, а тя котки не може да трае.

Обичам те, Пижо!

Сто процента си в котешкия рай и ловиш мишки там, или поне във времето, в което не преследваш котки и не пребиваш останалите слабаци!

♦ вземи връзка ♦ 4 коментара

Кога пораства един човек?

в: I Me Mine • So what ? • Today •

15.07.10 @ 1:46 AM

от GattaNegra

Не зная отговора на този въпрос. Не зная дали е възможно да се порасне напълно. Наистина има такива хора, които сякаш никога не са били деца, но те според мен са просто болни.

Днес обаче ми се струва, че човек влиза в света на възрастните не, когато спре да си играе с кукли и камиончета, дори не и след първата петата, осемдесетата целувка, а когато смъртта навлезе в живота му.

Почти всеки на моята възраст е губил някого. Или познава някого, който е преживял ужаса и мъката от загубата на близък човек. В такъв момент няма правилни думи, нито правилни действия. Има шокиращи реакции – омраза към всички, твърде тежки напивания, неадекватни изказвания… Някои хора не могат да се примирят със загубата и се дистанцират от околните, общуват с нежелание дори и с близките си.

Общото – гняв, безсилие и мъка.

Именно заради това са въведени традициите – обреди, панахиди и т.н. – за да обединят хората и да не им позволят да се удавят в мъката си.

За тези две години вече трети от по-близките ми хора пое по последния си път.

Вън е лято, грее слънце. Забравих тези дни (поради нямане на време и неприбиране в човешки часове!) да пиша за това как с разните ми там приятели и познати и т.н. висим по басейните и парковете, слънцето грее, аз съм влюбена в света и нищо конкретно, както и в точно едно определено конкретно нещо и всичко около него едновременно. Ходя на работа и си мечтая да съм в отпуска. Старая се да работя три пъти повече, за да свърша повече, като че ли ще си тръгна по-рано от офиса. Работа винаги има, но след това, когато изляза с приятелите си се чувствам все едно съм на светлинни години, сякаш съм отишла на почивка с всичките си любими хора наведнъж…

А тримата, които си отидоха, вече не виждат небето, не чуват птиците, за тях звездите са угаснали, никога няма да чуят “обичам те” отново.

R.I.P.

Вчера и днес се разхождах по разни гробища. Не зная как точно се чувствам в момента. Сплескано ми е.

Казвайте на хората около себе си, че ги обичате от време на време.

Коментари към този пост няма да има.

♦ вземи връзка ♦ коментирай

Тъмно като в кучи gz, мокро като в блато, що е то? – Обратната страна на луната III.

в: Today • Бисери •

02.07.10 @ 12:51 AM

от GattaNegra

Одисеите ми с прибирането до вкъщи след мръкнало продължават.

Пред супермаркетите наместо детска площадка има цяла джунгла. Улиците са осветени само от луната и тук-таме някой прозорец.

Днес побеснях и от факта, че където и да стъпя имаше само вода вода вода и пак вода.

Прибрах се мокра като кокошка, даже гащите ми бяха мокри, за съдържанието на раницата да не говорим.

Улиците преливаха и заливаха тротоарите.

След като се изкъпах намерих сайта на Столична Община и ето какво им написах (адресирано до кмета на София, разбира се).

Може да е малко смешно, може и да има няколко или доста правописни грешки, обаче… другата алтернатива щеше да бъде да избягам утре от работа и вероятно да прекарам събота и неделя в ареста.

Бих желала да обърна вниманието Ви към безхаберното отношение на общинската администрация на района, в който живея – град София, жк. Дружба 1 – към рутинните проблеми.

Поне от 2009 г. нееднократно подавам сигнали по телефона до Улично осветление – София по повод това, че в карето, в което живея, уличното осветление НЕ работи.

С тях съм имала особени разговори, цитирам: “Не можем да направим инспекция в момента, защото поставяме Коледните украси!”

Как тази фирма си върши работата е И мой проблем. Като жител на поверения Ви град и страдащ от нападения по улиците гражданин съм заинтересована от качеството на работата им.

Как местните управници вършат своята работа е Ваш, също както и мой проблем.

От години наред на улицата на която живея лампите са вечно изгорели.

Не се ли правят инспекции?

Кметовете не са ли жители на същите тези градове, квартали и блокове?

Не пътуват ли с градски транспорт?

Не ходят ли пеш?

Не вижда ли никой какво става по улиците?

Вечер, по тъмно, човек дори не може да си види пътя пред краката!

С настъпването на пролетно-летния сезон пред обикновените граждани се изправя още един проблем. Дъждовна вода, кал и киша по надупчените тротоари, заети от паркирани коли и цели езера по наводнените улици.

Кой отпушва каналите в София?

Трябва ли да викна частна фирма да изчисти/подмени/ремонтира решетките на улицата пред блока?

Защо газим във вода до глезените, щом се наложи да ходим пеш?

Моля, приемете искрените ми извинения по повод това, че адресирам жалбата си до Вас. Работното ми време не ми позволява да отида и да се срещна лично с кмета на района, в който живея и да му поставя въпросите/проблемите си. Не мисля, че е редно да се налага да излизам в отпуск за целта.

Смятам, че споменатите от мен по-горе проблеми са недопустими за един столичен град. Мисля още, че разрешаването им трябва да става автоматично. Каква е функцията на районната управа, ако не да се грижи за добруването на гражданите в поверените и райони?

Гласувах за Вас, както и много столичани, с надеждата, че ще видим някаква промяна. За нас като данъкоплатци е важно да виждаме, че избраните от нас си вършат работата.

За нас като жители на големия град не е важно само да се лъснат важните улици, когато има чуждестранна делегация. За нас е важно да сме сигурни в безопасността на домовете си и да не се чувстваме застрашени, докато ходим по улиците.

Срам ме е, че живея в такъв град! Моля Ви, накарайте отговорните да се засрамят, че са допуснали да стане такъв!

С уважение…