Сбогом, котаракЪТ Пижо!
08.05.10
@ 1:12 PM
от GattaNegra
Вчера си отиде поредният оранжев чаровник, третият в живота ми, любимият котарак на баща ми Пижо.
Преди него бяха Дебелият (Апостол), Постол и братът на Пижо – Кежо, напуснал ни, изчезнал или откраднат в ранна възраст.
В момента ми се иска да можех поне едно стихотворение да напиша за него, но.. не мога. Утре или друг път ще е.
Даже разни ми се подиграват, че плаках за “някаква си котка”, (“котки умират непрекъснато”) като за човек.
Не разбирате, хора! Той беше член на семейството. На вечеря не сядахме без него. Имаше си чиния и си ядеше на масата. Едва ли не си говореше с нас. Даже баба ми го харесва, а тя котки не може да трае.
Обичам те, Пижо!
Сто процента си в котешкия рай и ловиш мишки там, или поне във времето, в което не преследваш котки и не пребиваш останалите слабаци!
Aquawoman каза:
August 6, 2010 в 12:51 PM
Съжалявам за котето ти, мила! Аз също съм губила любмец и цяла седмица плаках от болка. Гледаш ги, грижиш се за тях и неусетно се превръщат в член на семейството, без който не можем. Поплачи си да ти мине, няма как – такъв е живота…
GattaNegra каза:
August 6, 2010 в 12:54 PM
@Aquawoman,
Да, така е, за жалост. И все пак .. винаги съм с усещането, че не е честно.
Дано да има котешки рай наистина.
Благодаря ти за милите думи.
Лита каза:
August 16, 2010 в 12:29 PM
страхотен е бил 🙁
моите съболезнования
GattaNegra каза:
August 24, 2010 в 12:10 PM
@Лита,
благодаря ти!