в: Книги •
17.03.10
@ 6:57 PM
от GattaNegra
Та това се оказва да е доста интересно място..
Дано има свестни ревюта.
Оказва се, че има само 390 книги на света, за които мога да се сетя от пръв път..
Не е ли тъжно?
Е, пропуснала съм доста заглавия, защото ме мързеше да ги търся, или неща от типа “Татко Барба” (хаха!) но …
Като се замислих вчера, напоследък май не чета толкова много нови книги, колкото препрочитам разни стари, които са ми харесали…
И да .. не съм прочела много “сериозни” книги в живота си…
Радвам се, че светът чете книги и че има такива места.
♦ вземи връзка
в: Today • Книги •
10.03.10
@ 10:28 AM
от GattaNegra
Наред с творбата на Дан Симънс скоро отново захванах да препрочета “Истината” на Пратчет.
Четох ги паралелно, както винаги.
Е, “Истината” снощи свърши. Не можах да си легна докато не я довърша.
Разказва се за млад благородник, който не се кефи да лъже, а Големият Шеф пък му натриса на главата отговорността да оцелее и ако обича да не дразни никого.
Баща му е пълен задник, а освен него на главата му са банда грамотни джуджета, градската стража, вампир …
пълен текст »
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • Книги •
21.08.09
@ 8:25 PM
от GattaNegra
Книги, които харесвам. Или автори. Дано и на теб да харесат.
Фантастика и фентъзи
Всичките книги са номер едно и връх на сладоледа!
- Автентичната котка. е книга – наръчник за котки.
- Силмарилион / Недовършени Предания са ми леко досадни…
Почти всичко е добро, но любими са ми:
- Аззи
- Хрониките на Амбър
- Джек от сенките
- Хронобандити
- Окото на котката
И трите истории за Господаря Ли сазаслужили салтанати и реверанси.
Харесвам всичките от поредицата Китайски Загадки с изключение на последната.
Най-много ми харесват:
- Врата към лятото
- Звездните рейнджъри
Много добре не помня, някои много ми харесват, ама аз на хартия съм ги чела повечето.
Намирам някои от творбите му за тежки, но харесвам:
- Разкази за Азазел
- Разкази
Землемория като бях малка много ми харесваше, а сега ми се струва откачена.
Хиперион е увлекателно четиво.
Нищо чудно, може и да ми хареса някой ден. Нарочно е в тоя списък – давам му време 
Любим писател-фантаст!
Младежки
О! любим ми е!
- Двойната Лотхен
- Хвърчащата класна стая
Този човек ме кара да се смея и да плача всеки път, когато чета книгите му!
- Винету
- Олд Шуърхенд
- Преследване в Ориента
Бялата ръкавица ми харесва, другите – не чак толкова.
Приказките са вълшебни
Четейки тези, човек може да се напишка от смях, а котката да го помисли за откачен
Тези пък пишат прилични криминални романи:
- Клиентът е хубав крими роман
- Да пропуснеш Коледа не е криминален, а социален. И май никой не умира.
За другите не помня, но за Крадецът-джентълмен ми се върти , че го четох в захлас.
Ужаси
Талисманът е хубав ужас.
Очите на Дракона е детска приказка. Или поне за такова е писана …
Томичукалата е книга, която не искаш да четеш!
- Древният враг
- Тъмните реки на сърцето
Други любими автори, които не мога да намеря онлайн:
Туве Янсон
Роалд Дал
Ами .. то има и много други, ама дай да не прекалявам
♦ вземи връзка
в: Бисери •
13.11.07
@ 4:37 PM
от GattaNegra
Скоро, точно се бях завърнала от кратко пътешествие из Родопите, един (приятел?) ме попита:
“Тоя Хайтов защо толкова е писал за тия турци из тия родопи?”
Замислих се.
Из нашето Яврово има ли турци? Пък навремето като бях малка възрастните хора ходеха с потури – едни кафяви такива…
***
Имам да пиша курсова работа по политология.
Не можах да избера адекватна тема в началото.
За това мисля да пиша за страха.
За страха на хората да кажат истината.
За страха от това да се признаят грешките.
За страха от това да не знаеш кой си.
Не, аз няма да ровя подробно из разни архиви и няма да задавам неудобни въпроси.. за сега.
Има кого да попитам за нещата, които ме интересуват.
Ако дядо ми.. можех и него да попитам, но дали щеше да ми хареса каквото щеше да ми отговори? Само че за жалост не е…
***
Началото
Има много теории, че и доказателства вадят някои, за принадлежността на населението из планинските села.
Исторически можем да твърдим, че каквито и да са били тези хора, те са били завладявани поне веднъж от турци и поне веднъж от българи.
А нищо чудно – и повече.
Когато някой дойде и ти каже : “Няма значение дали дедите ти са живели тук и на кой владетел са вили верни, на кой Бог са се кланяли и как са се казвали! Ти от днес ще се кланяш на моя Бог, ще живееш ако и както АЗ кажа и ще се казваш и ще кръщаваш децата си както АЗ реша!” ти или умираш в бунта, или се примиряваш – за винаги или временно ...
А тези хора са понесли това и след Руско-Турската Освободителна война.
Хората
Не зная какви са хората по околните села добре. Знам само тези от Яврово. Хора като хора, с очи, уши, усти… Такива, които искат децата им да живеят по-добре от тях, да имат храна на масата и да са им здрави челядта и добитъка. Те празнуват празниците наистина и почитат традициите.
Те са прости хора, необременени от тежестта на материалниите блага.Развъждат, продават, ядат, раждат се и умират без да мислят за таратайки, наложници и парите от наркотици на “наш’те” момчета.
В наши дни са се “очовечили”. Имат телевизия, магазни… Дали и по другите села е така?
Да се върнем в 1912, 1944, 1975, 1983 или 1989 година…
Тогава е имало едни хора, такива като нас, като мен и теб, които претендирайки да е за доброто на род и родина са накарали не веднъж същите тези селяни, по-точно потомците им да си сменят вярата, името, обичаите.
Живели свободно до падането на България под турско робство, те са били веднъж асимилирани. След това турците ги асимилирали пак. После нашите и те ги асимилирали. След това отменили смяната на имената веднъж, само за да я наложат с нова сила няколко десетилетия по-късно.
Какво да помнят децата им? Как да знаят корена и рода си? Те самите дали знаят кои са и какви са?
Не разглеждам как и защо, от кого и по какъв начин са били изселвани тези хора Няколко пъти. Ще го има в курсовата ми работа. После ще кажа и каква оценка са ми написали.
Не разглеждам и как са били малтретирани, изнасилвани, ограбвани и тъпкани от властимащите и в двете държави – тази, която ги е изгонила и купувала притежанията им на безценица, и тази, която ги е подлъгала да “се приберат в родината си” само за да ги остави да мизерстват бездомни.
Разказвали са ми истории на истински хора – занаятчии, фермери и земеделци – бити като помиари, насилвани и прокудени. Хора, в чийто гърди са биели сърца като моето и твоето, жени и деца, всеки с даровете и порците си.
Циганите са калайджии, турците – сладкари и строители, а ние българите какви сме? Имаме кисело мляко, призрака на партията и… ?
Но да оставя това настрана.
Мислех си за тези деца, млади и стари, всякакви хора, които са загинали и чиито съдби са били разбити внезапно и за пореден път заради нечии болни идеи. За това какви таланти са загубени и как последните, които знаят истината скоро ще са мъртви. Как прахта им ще се смеси с прахта на изгорените архиви и никой никога няма да научи какво и как се е случело!
***
Страхът
Страхът на тезии оцелели е от това да не се озоват в ямата на свинете. Бащите на днешните депутати и властимащи пък заспиват и се събуждат със спомена за стореното. Как? Какви хапчета за сън пият, та да не пищят от кошмарите си?
А в историята ще остане едното споменаване на офанзивата.. Освен, ако наистина не пуснат турци да ни пишат учебниците по история!
Ние сме прекалено заети да мислим за това, че живеем в държава без история един живот без чест, живот на хора без имена и мечти…
♦ вземи връзка
