“Талисманът”
11.09.07
@ 6:49 PM
от GattaNegra
Една книга написана толкова отдавна (1984), че сме си почти връстнички.
Искам да заявя, че аз почти вече не чета Кинг.
Плаша се.
Когато бях на 14 не се плашех, но сега определено ме е страх докато чета някои негови книги.
Въпреки типичните американски глупости от които нито един негов сънародник не може да се отърве, Кинг успява да изплете задушаващ ужас, като паяк, които очаква глупавата дебела муха в лепкавата си мрежа.
Не зная дали е луд или не, но това, че мухите кацат, че и се връщат в паяжината му отново и отново се дължи както на ненаситната човешка природа, така и на способността на Кинг да пише зашеметяващи истории. Истории, които те сграбчват, обсебват те, викат те да си дочетеш книгата, плашат те докато не побегнеш от книгата като от таласъмите в гардероба, а после ти се присмиват, когато воден – не – влачен по корем от любопитството си се върнеш за още и не те пускат докато не стигнеш до края.
Една такава история е “Талисманът“.
Тя е за едно не съвсем обикновено момче и за фантастичното му пътешествие от единия до другия край на Съединените щати в търсене на лек за болната му майка.
Оказва се, че в друга сянка на Земята лежи болна една кралица, която ще се излекува едновременно с Лили Кавано – “кралицата на второкласния филм”.
Подобно на “Очите на дракона” и това е, така да се каже приказка. Не че Е, но Кинг успява да те накара да го приемеш така. Всякаквите неща – хора-вълци, създания изпълзели от мрака, демони и ангели, американски простотии на килограм, любов и отмъщение, кръв, смърт и предателство, момченца, които си играят на война, но с истински муниции – които е наблъскал на едно място се подреждат във вледеняваща история, чийто край е след толкова много обрати, та чак да ти се доповръща.
Лично аз ще я прочета пак.
