Тери Пратчет – Пощоряване
03.10.10
@ 10:28 AM
от GattaNegra
Наред с творбата на Дан Симънс скоро отново захванах да препрочета “Истината” на Пратчет.
Четох ги паралелно, както винаги.
Е, “Истината” снощи свърши. Не можах да си легна докато не я довърша.
Разказва се за млад благородник, който не се кефи да лъже, а Големият Шеф пък му натриса на главата отговорността да оцелее и ако обича да не дразни никого.
Баща му е пълен задник, а освен него на главата му са банда грамотни джуджета, градската стража, вампир …
——————————————————————————–
Ако имах възможност щях да клонирам разни хора:
– един от колегите – за да го направя шеф на нарочни школи за даскали. Много е добър, вежлив, страхотно възпитан, освен това държи на протокола стриктно. Мисля, че от него би излязъл страхотен директор на училище за учители…
– един младеж.. защото е прекалено обвързан с друга, и май това ни раздели…
– един мой познат, за да си се … сам себе си и да не занимава света с тъпотиите си…
И ТЕРИ ПРАТЧЕТ.
Имам предвид да зарежем бля-бля-то с не-същата социална среда. Искам точни копия. На мига. Поне на горните трима. Пратчет – като му дойде времето. След век-два ще започне да липсва на Света.
А той нали е болен, горкия човек…
——————————————————————————–
Последната негова книга “Пощоряване!” всъщност ми е най-любимата.
Даже ми харесва повече от “Истината”.
МАМА каза, че превода на “Пощоряване” бил свински слаб.Или пълна скръб каза…
На мен и така си ми е смешно. Вероятно ще взема да го прочета и в оригинал, за да съм видяла дъното на буркана.
В “Пощоряване” един млад бандит определено без минало се опитва да метне големите клечки, да не полудее, да свали мацката и да заобича големи.
Книгата е върха и кубето! Вече я четох три пъти (не един след друг де 😀 🙂
