Книги.
03.12.10
@ 2:24 PM
от GattaNegra
Адски мразя да си говоря с някого за литература и той да нарича онези-хартиените-неща-с-корици-дето-са-пълни-с-напечатани-страници “книжки”.
Ама много се дразня.
Това май ще е един хеви-хейт пост.
Тия типове значи, може да са прочели стотици и хиляди книги, или пък нито една. Anyway – мен ме дразни умалителното.
Сигурно е защото едно време имах едно гадже, което всеки път ми казваше “Айде бе, какво толкова ги четеш тия книжки (романчета)” всеки път, когато ме видеше с книга в ръка, и то с такъв пренебрежителен тон, все едно .. думи нямам – този спомен още ме дразни.
Има хора, които се справят прекрасно с живота без да са прочели нито една книга от кора до кора – дори и задължителната ученическа литература.
Надявам се, че някъде по света има и такива като мен – четящи. То вероятно има де. Ама аз се чувствам като някакво извънземно.
Мога да чета в трамваи, автобуси, влакове…
Мога да чета всичко, като прахосмукачка.
Мога да чета и да гледам филм едновременно.
Храната е важно нещо. Хубава храна не винаги има добър външен вид – миш-маш или бъркани яйца са ми първите примери. Обаче са вкуууусниии! През повечето време (на училище, в офиса) ям някакви полу-смилаеми неща. Единственото радостно в това е, че мога да си чета и да си ям на спокойствие. Разни хора ми се дразнят, когато седна на масата с книга (а какво, да ви слушам глупостите и да гледам как ви хвърчат трохите, докато джвакате ли?). Да – след четенето най-много обичам да се тъпча / да се храня с чудно вкусни неща. Обаче още повече обичам да ям докато чета.
Даже като малка исках да работя в библиотека, за да мога да чета по цял ден.
Единствения проблем е, че така човек губи връзка с реалността.
Много се отклоних.
Обаче мразя, когато разни хора, и то такива, с които съм благоволила да общувам наричат книгите “книжки”…
