Dum spiro, spero ;)
Ето какво ми написа майка ми днес:
“Да знаеш, че лютеницата, Която се каза:
“Едросмляна лютеница “Ръченица” е истинска! Не хорце, а ръченица и не к’ва да е, а едро смляна! Котето изплюска пълна супена лъжица с връх и не проължи просто щот’ не му дадох повече!”
Тя котанка си обича лютница, чушки и домати, но явно тази наистина и е харесала :]
Оуу! Йе! Както всеки път, когато чуя “филм с Брус Уилис” и този път ми се изправиха ушичките. Като добавиш и Моргън Фриймън прогнозата става направо положителна. Гледах го вчера на кино, (добре де, какво значи ВИП зала? Там даже няма дупки за колата, а поставки – ВИП можеш да се олееш по-качествено ли, що ли?) и мога да кажа, че от доста време не ми се е случвало да изляза от салона и да започна да звъня насам-натам и да казвам “Йеееее! Колко гтоин филм гледаааах!” Историята е общо-взето шпионска, пълно е с бум-бам-тряс, мистър Уилис отново ни показва пърформънс в стил (как не се сетихте?!) Умирай Трудно.. Филмът има свеж диалог, шегичките изобилстват наравно с престрелките. За разлика от последните два филма на Джоли, които гледах, не ме е яд за парите похарчени за да гледам този.
Тъъъй..
Значи, китаеца се оказа тъпо парче и се опита да ми измъкне още $30 за двата дисплея, за да ги избрати наново, понеже очевидно или никога не бяха били изпращани, или пък са се загубили по дългия път от там до тук.
Е, и такива неща се случват. Обаче аз бях чакала повече от два месеца и лекинко беше ми писнало вече. Той си ми върна авоарите, аз за щастие нямаше как да му пиша черна точка вече и приключихме.
Хм.. Оня ден ми трябваше да намеря как се варят кестени, по изричното настояване на майка ми, защото никога не била варила.
Ето илюстрация на какво намерих…
В момента, когато се върнах от морето разбрах, че “малко тук да боядисам” според майка ми означава” да се боядиса каквото има за боядисване смело и със здрава ръка, че кой-знае кога ще ми се занимава пак!”.
При завръщането си установих, че е захванала всичко с бялата боя.
Убедих я, че ще е по-добре да вкара малко цвят. Сега планът драстично се промени и се надявам скоро да мога да наричам стаята си “Лилавата стая”, а кухнята “Червената стая”. Все пак става въпрос само за вратите на тези стаи, но как звучи само 😀
Междувременно котката се чуди къде да спи, защото и смърди на хиляда вида боя, а родителското ми тяло се разхожда като Хъкълбери Фин и разучи всички магазини за боя 😀
Аз се отказах да си търся временни стопани и утре заминавам отново към Арапя и слънцето 😀
И така, славната ни компания се наторвари на 15-ти Август в бубу-то и потеглихме към големиия син аспирин.
Ненужно е да изпадам в подробности относно пътуването. Достатъчно е да спомена, че в едната кола имаше бременно момиче, а в другата съвсем малко бебе. Никакво пушене в колата (и по-добре, защото 4 възрастни човека и едно бебе само от дим имат нужда), често спиране (аз така обичам и без това) и бвано каране (и това не е крайно лошо нещо).
Тръгнахме около 4 часа през нощта към Бургас и в 11 бяхме там.
След шокиращото откритие (хе хе хе!), че в Бургас имат не една, а цели три Billa-и, моите приятели все пак ме откриха и си ме прибраха. Не тръгнах с тях в петък, защото не ми се ходеше на Spirit of Bourgas. Те обаче изглеждаха доста доволни…
Не след дълго най-сетне се озовах на плажа в Ахтопол.
Той е .. нелицериятен, меко казано. Даже май имаше и едно умряло делфинче. Или може да е било друго нещо… Цялата компания, както никога в пълен консенсус отсъди: “Тук повече не!”.
На следващия ден се занесохме до Арапя. И това беше “грешката” ни, защото се оказа, че там има място, водата е чиста, има спасители, не ти дерат пет кожи за един чадър и освен това е пълно с приятели и познати на този и онзи и купонът ще е щур.
Под щур купон визирам всички останали, защото аз на третата вечер успях да се простудя, освен това си лягах с кокошките, защото на-море-си-е-на-море и не излизах от водата, та едва ми оставаше сила да ям вечер.
Първата вечер паднах като талпа на леглото и се намерих в същата поза сутринта.
Втората ми беше адски горещо, поради което се изнесох на двора със спалния чувал и се проснах на един шезлонг “само да изчакам да стане по-късно и да се разхлади”, но установих, че там си ми е идеално и си заспах като котка в пране.
Третата вечер – онази, в която настинах така тъпо (ами в Ахтопол нямаше топла вода, понеже бяхме всъщност в собствено бунгало на приятели, но бойлерът беше изгорял предния месец, и къпането там със студена не беше проблем, но в него ден реших да се изкъпя посред къмпинга на Арапя с маркуча, но нямах нищо за обличаве..) спах отново в леглото си, или по-скоро кихах там.
Четвъртата нощ преспах под открито небе между две палатки, заслушана в разговорите наоколо и беше страхотно! (те ме караха да вляза вътре, но на мен ми се спеше под звездите!)
Петата нощ отново спах на шезлонга пред бунгалото. Сутринта се събудих от силният вятър, който накланяше смокиновите дървета и размяташе каекво ли не из въздуха. От безопасното укритие на розовия ми спален чувал всичко изглеждаше доста красиво…
Ето снимки от Ахтопол:
Плажът.
На него е кръчмата с великата бисквитена торта и поносимите спагети. Правят и Мохито! ;D
Следва снимка от самия плаж. Прекрасно е човек да се облегне на нещо – да речем надуваемо, да зяпа небето или хората или гората! (да, точно така – на големия плаж на Арапя панорамата надясно е заета изцяло от гора!) Също толкова очарователно ми се струва да си лежа, вълните да ме люлеят и да подремвам, или да си чета вестника, докато си пийвам ледено Мартини от термоса..
Това е снимка от .. и на тази кръчма и забравих името. Макар, че цяла вечер се чудих от къде точно мирише, (а може да е вунял или отходният канал или нещо рибешко изхвърлено някъде, но аз нали с моя нос…) а това място предлагат разни неща, и те са доста вкусни, в керемида или не. Менюто е особено трудно за четене, защото е яко разбъркано, но наистина ми се стори вкусно. Смятам да ида отново, за да се убедя, че е смрадливо и храната е гадна, но се съмнявам да стане така. ;D
И да не чета коментари относно тоалета си! 😀 Това ми е пижамата ;D
Намери се и едно място с добра пилешка супа, но нямам снимки от там.
Аз непрекъснато търсех нещо, което да отнеса от там за спомен, и накрая реших да са магнитчета за хладилник. Е, няма такава глупост – нещо с мидички и т.н., отпред с надпис “Бургас”, а отзад – made in china. Успях да намеря две без такъв надпис де..
Заминахме си почти разплакани Арапя. Човек не обича да си тръгва изобщо от подобни места!
А аз, честно да си призная усетих желание да се прибера в София още в четвъртък вечерта. Както ми беше настинало за капак в петък заспах на плажа. Да си изгорял и да кихаш не си е работа! А и ми стана много мъчно за котката, нашите и .. някои други хора..
Планът беше да останем една вечер в Бургас и да отлитаме към София. Аз подло си мислех как ще пия едно кафе и ще се петна на влака, за да съм си вкъщи още на другата сутрин.
Там, в шареният и шумен Бургас най-сетне се запознах на живо с Женина.
Говорили сме си и сме станали толкова близки през това време, а не се бяхме виждали лице в лице нито веднъж!
Изключително много се радвам че се запознахме с нея и нейното прекрасно семейство. Ако всички хора бяха като тях Земята щеше да е доста по-прекрасно място!
Естествено не хванах никакъв влак. Разхождахме се и двата дни насам-натам., пихме кафета, говорихме си и тъжни и весели неща и се смяхме. Беше страхотно! Два дни могат да са като два часа.
За жалост и от там нямам никакви снимки. Но пазя достатъчно в сърцето си.
Сега вече има две места, от които не искам да си тръгвам!
А ето я и Жорката! Легнала е и все едно не желае да ме пусне да си тръгна!
Днес една очарователна млада дама ми разказа следната смешка:
На интелигентните хора бръчките на челото са им отвесни, защото непрекъснато мислят, а на глупавите – хоризонтални, защото непрекъснато се чудят 😀
Не само докато мислим, но и докато се смеем непрекъснато си образуваме бръчки, по-специално около очите и устата..
Хората, които се смеят повече си ги имат съвсем видими, а несмеянките нямат този проблем…
Виж се в огледалото! Ти имаш ли?
А това дали е проблем наистина?
Трябва ли да ме притеснява, ако ми се появят бръчици от смях?
Не е ли индикатор, че се смея или усмихвам често?
Да има кой да ми предизвиква бръчици от смях – същото, като да ми ремонтира лятото 😀 Жестоко, А! 🙂
Щях да пиша дълъг пост по въпроса колко готини и умни животни са котките, но .. оставям темата недописана и пускам само една снимка на Пиу.
Не е в най-интелигентския си вид де…
![[smile112.gif]](http://forum.zoomania.org/images/smilies/smile112.gif "[smile112.gif]"){kind=small}
Преди да разгледам акордите секанех да напиша, че и това е за “раздвижване на пръстите”. Явно като цяло аз си падам по подобни “лекичко” звучащи нещица.
Песничката е цели 3 секунди..
Звученето доста ми допада, но виждам проблем с B и F#.
Доста трудно ми е (за сега) да си изкълча пръстите в тия позиции..
HELLOWEEN: Pink Bubbles Go Ape from album 'Pink bubbles go ape' tabbed by: Jussi Finnila jaf@kuovi.oulunsalo.fi intro |-----------------| |-----------------| |---9---9---9---9-| |---9---9---9---9-| |-7-------7-------| |-----7-------7---| verse |---------------------------------------------------------------------------| |---------------------------------------------------------------------------| |---9---9---9---9---8---8---8---8---9---9---9---9---8---8---9-9-------------| |---9---9---9---9---9---9---9---9---9---9---9---9---9---9---9-9-------------| |-7-------7-------9-------9-------7-------7-------9-------7-----------------| |-----7-------7-------7-------7-------7-------7-------9---------------------| Some people are much too smart They know everything before it starts Eating wisdom with the pail No wonder when it sticks B B F# B a: 2 In your darkest hour I will sing this song for you e: 5 4 2 E B Cry and tell and slander yell A F# B and grumble well so loud for heaven's sake E (pick this chord backwards) Pink bubbles go ape!
|
XHTML
|
CSS | 
| Disclaimer
