Dum spiro, spero ;)
Подмамих се да го прочета това от “Аутопсия” (беее.. не е отврат, ма …), която пък прочетох заради “Ферма за трупове” (стори ми се интересна май.. преди два века..)
Е.. Мерси.
Тотално заплетна история, твърде много действащи лица, прекалено много подробности.. Като че ли някой и е дал един сак пари и и е казал “Пиши тука, че не’ам време!” и тя послушно е бълвала.
Книгата ми се стори като вулгарен учебник по шахмат, честно.
Оуу.
Нямам снимки да покажа (паяжините), но от оня ден съм щастлива с две нови етажерки за книги.
Редих, местих, мислих.. Стана пак същата кочина от малки нещица и джунджурийки, които се завъждат незнайно как по такива места, както преди, само че мога да побера и нови книги. Преди нямаше място някак си, а на мен ми е доста обидно, когато се налага да ги редя на купчини, на по три реда или и аз не знам…
Не, че книгите трябва да са като на витрина. Много ме е яд, че събират адски много прахоляк.
Също ме е яд, че стават на баница за нула време. Книгите у нас са предимно във вид на баница, защото се четат и препрочитат.
Успях да си подредя рафт с Пратчет, рафт с криминалки и рафт с приказки. :]
Даже остана място и вече зная кои ще са следващите, които ще го запълнят.
Много обичам да си чета на телефона, но всъщност ми е най-добре с чаша чай и котката в леглото – да ми е мъркаво, вкусно и да ми мирише на книга 🙂
Тъъъй..
Значи, китаеца се оказа тъпо парче и се опита да ми измъкне още $30 за двата дисплея, за да ги избрати наново, понеже очевидно или никога не бяха били изпращани, или пък са се загубили по дългия път от там до тук.
Е, и такива неща се случват. Обаче аз бях чакала повече от два месеца и лекинко беше ми писнало вече. Той си ми върна авоарите, аз за щастие нямаше как да му пиша черна точка вече и приключихме.
Най сетне! ![[smile270.gif]](http://forum.zoomania.org/images/smilies/smile270.gif "[smile270.gif]"){kind=small}
Поръчах си нов дисплей от Китаеца!
Дано по-скоро дойде, че ходя като пиян щъркел с един здрав и древен сапунер и едно нещо, ставащо само за MP3 плейър без екран, да не говорим от кога не съм чела книга.
Мотая се с един опърпан парцал, купен от сергията за левче и като гледам на какво е заприличала вече твърдо се убеждавам, че не мога да пазя книги и това е.
Не, че книите не са за четене ноо… тази просто ме е срам да я чета в автобусите просто!
![[smile218.gif]](http://forum.zoomania.org/images/smilies/smile218.gif "[smile218.gif]"){kind=small}
Опитвам се да гледам позитивно на нещата, и да разправям налява и надясно, че като не чета в момента имам повече време за повече летни занимания, но простата истина е, че .. ох.. ЧЕТЕ МИ СЕЕЕЕ!!!
Защо не си купя bookreader -ли? ами тежки, обемисти и върде чупливи са, поне за мен. Като мъкна лаптопа и телефона почти навсякъде не желая да има още едно нещо, за което да се притеснявам. Повечето от познатите ми, които си купиха такива неща незнайно защо си ги държат вкъщи.
(Картинката е от ТУК)
Събуждам се днес и що да видя:
Читанката изчезналаааа….
Това е една много добра книга.
Или май не чак толкоз.
Седя си аз в Латинка и си я дочитам.
На бара има четирима човека. Пият бири.
Седя си аз в маршрутката.
Лафя с колежката.
Шофьора “Ако сте до Плиска-може, иначе съм за гараж”.
Вози ни без пари. хаха!
Песента за таралежа – Леля Ог.
Няма да е учтиво да преписвам, за това ЦЪК!
🙂
Държа да отбележа следното: в спокойствието на неделната среднощ довърших тоз роман ужасен.
Дочетох я само, за да разбера какво става накрая. Добрите ми обноски не ми позволяват да оставя книга недочетена, или да отворя най-отзад.
Да си кажа честно, това е най-изнасилената книга, която нявга съм чела.
|
XHTML
|
CSS | 
| Disclaimer