4 Декември 2017 – паметна дата. Завлекох се в омразната Арена Армеец (ми омразна ми е, понеже заради Цеци и Меци, дето ходят да грачат там, става егати задръстването!)
И на какво се завлекох? На 2Cellos (да бе, честно, сама отидох, не са ме карали!)
Всъщност не бях и сама даже, подложих го и него на тоз тормоз. Тук е момента да споделя, че чакахме тролей 30 минути и тролей НЕ ДОЙДЕ. Извикахме такси за две спирки разстояние, понеже 30 минути и две промени на разписанието в онлайн нещото на СКГТ някак си ни се отразиха твърде унизително. В момента се наливам с чай и аспирин и ме боли гърлото. (Не, не съм кекава, иди виси ти на едно място 30 минути в тая жега навън, после ще си говорим! (Ако се движиш е друго, ама като си висял цял ден на топло в офиса не е умно после да висиш навън на едно място!))
Но да разкажа за концерта.
Малко закъсняхме, пропуснали сме първите лежерни парчета, но все пак хванахме няколко. Момците се справят доста добре с класическото звучене, филмовата музика и ..Деспасито
Ей го тука, някой ако не ми вярва.
Обаче лично на мен кавърите на рок парчетата ми дойдоха малко натоварващи.
Апокалиптика са къде – къде по-добри и звученето им има живец, докато тия двамата с оркестъра си и с осветлението си …. освен това наблюдавах много дървена игра с публиката…. нещо са им били разредили ракията явно.
Не казвам, че не ми хареса, че не беше уникално преживяване, или че не ми изправиха косъма. Беше. Хареса ми, имах по-семпли очаквания.
И залата е добре, поне ми се стори по-добре от други зали, в които съм била. Че и ми е наблизо.
Обаче втори път няма да ида на техен концерт на тия двамата, докато ако Апокалиптика пак дойдат, ще ида, въпреки, че съм ходила още на първия.
Вчера е където Днес се е родило на топло и сухо и е станало част от “в момента”. Забравено от някои, или пък незабравимо за други, Вчера е неизбежно като смъртта. Днес е тук, сега, веднага. Не мога да чакам, нямам време днес, мързи ме днес, днес не ми е ден… Утре ще изтрие сълзите, ще прогони умората, болката и самотата. Утре винаги настъпва – даже някои вече да не са тук, Утре ще настъпи за тези, които остават.
Скоро не се бях сблъсквала с Милата родна кисела продавачка. Знаете я, нали? Фризирана или чумава, парфюмирана или лъхаща на киселко, маникюрирана или с ръце като кокоши крака, тя е вечно права, вечно кисела и страшшшно уморена. От клиенти, от поръчки, от въпроси тя проссссто ще почине от умора всеки момент. “Наще” хора са с предимство и получават добро отношение, а “париите”, тези досадници, в земята да потънат …
Този път не е продавачка, а приемчичка в сервиз за електроника.
Като научих за тази идея преди няколко дни веднагически си спомних за учителката ми по История от 21-во СОУ Ели Христова. Чаровна дама с тъмночервеникава коса и заразяваща усмивка, тя успя да накара даже моя разбунтуван мозък да седне да прочете нещо.
Имахме да пишем реферат по история, заради което преспах няколко нощи пред компютъра. В ония времена нямаше кабелен интернет, връзката с модем беше и все още е отчайващо бавна, телефонът ни беше с дуплекс, абе изобщо ..
Ярко си спомням потреса от прочетеното за концлагерите – как са тормозили хората, деляли са ги от близките им, убивали са ги по мъчителен начин. Да, направени са научни открития, но на каква цена?
И все още съм потресена от идеята да закачиш на хората значки, че да се различават от останалите. (Да, хората непрекъснато правят нещо, с които искат да се отличат, но това е личен избор, не държавна политика!) Като жигосани говеда!!!
Като тези:
Според мен тъпотията родила “идеята” за значките за бременни е огромна и ужасяваща! В ПЪЛЕН ПОТРЕС СЪМ!
Вместо това да бяха се сетили да накажат неколкостотинте касапина, които върлуват в “родилните домове” и очернят името на добрите специалисти, да бяха разнищили далаверите, злоупотребите и издевателствата над беззащитните жени, които се случват там!
Днес избирахме между двама генерали. Да видим сега всяко магаре ли се казва Марко? Тоя и оня (генерал) по какво се различават?
“Не подкрепям никого”, замислено с уж друга цел, се превърна в последната отчаяна защита на губещите битката.
Битката, именно. Догодина драматично ще разтъпче белия кон и “ще дойде да ни спасява”, с реплика – синоним на “Аз казах ли ти?!”. Дали ще има някой за спасяване обаче, че булевардът към летището е най-качествено направен в цяла София. Вероятно ще изглежда, че ни спасява от “лошите”, но всъщност – от нас самите.
Не желая да плащам данъци повече в тази “държава”.
Смятам, че всичките данъци, осигуровки и незнамси са просто рекет, с който се пълнят нечии джобове.
Вярвам, че е време останалите граждани със съвест и чест да се вдигнем и да изметем нещастната ни земя от отрепките и лакомите крадци, от чалгата, егоизма и материализма.
Не знам как. Някак трябва, ако искаме да оцелеем.
Или да напуснем дружно, изведнъж. Да си гледаме живота и старините другаде, защото тук животът на един човек струва по-малко и от кутия цигари.
В упътването на велосипеда ми пише нещо от този сорт:
При възникнали проблеми се консултирайте с вашия веломеханик. Той ще ви обясни как да поддържате вашия велосипед, да извършвате дребни или по-едри ремонти и ще отговори на вашите въпроси.
Някои хора са достатъчно оправни, за да са си Веломеханик сами на себе си, други като мен кифлеят и оставят някой друг да се грижи за колелата им. Вярвам, че неволята учи. Ако няма кой, сигурно ще се справя сама, но след като има професионалисти, предпочитам да се обръщам към тях.
“ – Срещата е едикъдеси. – А как се ходи до там?! – Е КАК с какво?! С метрото, нали ви пуснаха метро! – Метрото не ми е удобен транспорт, ще измисля нещо друго. – Е, айде сега, не било удобно, то не може да е удобно на всеки!“
Следващият път, когато някой от демографски предизвикано населено място ми рече “Ма нали ви пуснаха метро, как няма КАК да стигнеш?!” – на този човек или ще спра да му говоря завинаги, или ще му отвъртя един шамар.
Замислям цяла серия от постове, с които да разкажа за своите съседи. Вероятно и те могат да напишат доста за мен, за това все още съм на фаза мислене 😀
Днес обаче не съседите ми са проблем, а гнусниците, които си лепят обявичките по стъклата на входа.
Партийният член от апартамента срещу нас наскоро получи факс от кораба-майка и реши миналата седмица да обяви днешната неделя за “ден за чистене”, “съгласно инициативата на Столична Община”. Комшиите се вързали и слезли да правят оборка, и АЗ естествено се успах. Та за реванш реших да приложа малко вода и сапун тук и там постфактум.
Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here:
Cookie Policy
