„Който първо хвали, а после кори – той два пъти е лъгал.“

в : So what ? • Today • политика •

11.14.16

@ 12:34 AM

от GattaNegra

Днес избирахме между двама генерали.  Да видим сега всяко магаре ли се казва Марко?  Тоя и оня (генерал) по какво се различават?

“Не подкрепям никого”, замислено с уж друга цел, се превърна в последната отчаяна защита на губещите битката.

Битката, именно. Догодина драматично ще разтъпче белия кон и “ще дойде да ни спасява”, с реплика – синоним на “Аз казах ли ти?!”. Дали ще има някой за спасяване обаче, че булевардът към летището е най-качествено направен в цяла София. Вероятно ще изглежда, че ни спасява от “лошите”, но всъщност – от нас самите.

Путин? Тръмп? Ердоган? Да, зная, че те са другаде. Не мисля обаче, че това “другаде” е достатъчно далече.

От (дори) преди  Траките, които били деца на Небето, хората имат нужда от божество, „висша сила“, която да щракне с пръсти и да ги избави от всички (често самонавлечени) беди. Хората не искат да опитат да си помогнат сами, за да не се налага да признаят, че вероятно са се и накиснали сами. Имат нужда от „герой“, който да срази злото.

За да съхрани своята история още от времената, когато дори калемът е бил технология от бъдещето, изправеният човек е започнал да измисля истории. От ухо на ухо те се предавали, обяснявали му от къде е дошъл и му помагали да измине пътя с по-ясно убеждение къде отива.  “Децата на небето” загубили светлината си и се превърнали в “Деца на земята”. Преданията ги пазели да не полудеят, но и разтваряли още повече пропастта между делничното и божественото. Човекът още не е свикнал, че е останал завинаги на земята. Желанието му да опази здравия разум е откъснало крилете му, но той все още подскача и размахва ръце в опит да си върне Небето. Няма как. “Който седи на два стола…” .

Някои предания крият пророчества. Само че, не са пророчества, просто изправеният човек забравя допуснатите грешки и ги повтаря малко след момента, в който си е повярвал твърде силно, че почти е стигнал обратно горе.

Някой помни ли приказката за „Маруф Обущаря?“ (Има брилянтна драматизация на „Студио БалканТон“, лесно се намира.)

Накратко: един мекушав тип (обущар) взел зла жена, която го тормозела, и дори не можел да я набие, понеже щели да го вкарат в затвора – такива им били законите. Един ден тя прекалила и той открил, че е тръгнал накъдето му видят очите.

Попаднал, благодарение на Късмета си, в един богаташки град, където (отново благодарение на Късмета си) срещнал забогатял свой приятел.

Оня го дарил с пари с цели торби, заради старото приятелство, запознал го с приятелите и колегите си. Но обущарят, понеже никога не бил изкарвал толкова, не знаел да цени подареното. Раздавал на бедните като него, помагал им. И още искал, раздавал, че и от новите си познати взимал назаем, за да раздава. Но не изкарвал, само взимал от другите.

Отишли хората да се оплакват  на приятеля му, понеже той го бил препоръчал. Приятелят му, мъдър човек, си рекъл:

 „Който първо хвали, а после кори – той два пъти е лъгал.“

И ги пратил да се оплакват на царя.

Обущарят, воден от някаква своя идея, през цялото време лъжел, че има несметни богатства, които всеки момент ще пристигнат с керван в града. Алчният цар лапнал въдицата, та го оженил за дъщеря си. Нашият човек раздал и парите на царя (от което бедните в града вероятно изобщо не станали по-богати). Един ден търтил да бяга, понеже минало доста време и нямало как да лъже повече.

По пътя стигнал до нива, с орач. Орачът нямал какво да му даде да яде (голям срам по ония места), но хукнал в село да вземе храна (защо не го е завел до там е загадка). За да му се отблагодари, нашият човек взел да оре вместо него. Е, обущар-царски зет от първи опит орач не става, та заклещил ралото в някакъв камък. Оказало се, че е вход към подземна пещера. Слязъл и намерил цял невиждан керван, не сравним по своето богатство. Отново благодарение на Късмета.

Върнал се при жената и “заживели мирно и честито”.

Поука.. няма. Поне аз за 28 години не я намирам. “Раздавай и ще получиш”, “Една голяма лъжа, повтаряна до безкрайност може да вземе да се окаже, че е истина”?…  Нямам идея.

Обаче Генералът взе та похвали тая мома, проводи я да я избираме, да управлява от наше име, пък после – грешка била. Явно не е слушал приказки като малък, та не знае, че който първо хвали, а после кори – той два пъти е лъгал.

Генералът падна! Да живее Генерала!

♦ вземи връзка ♦ обратно