сън: Няма нужда от истерия!
10.12.18
@ 12:59 PM
от GattaNegra
10.12.2018
Отивам на интервю за работа .
Входовете на старата и новата са един до друг.
За старата влизам с карта и отпечатък през автоматична бункерна врата.
Dum spiro, spero ;)
10.12.2018
Отивам на интервю за работа .
Входовете на старата и новата са един до друг.
За старата влизам с карта и отпечатък през автоматична бункерна врата.
08.12 2018
Преди лягане съм яла: филия с бекон
Идва нова колежка.
Колежката ще се жени.
Оказва се,че колежката по някаква причина ще се жени за гаджето ми.
Ма как така бе,кви са тия работи?
Сватбата щяла да е два дни.
04.12.2018
Не помня как от предишния сън /предишната стая/ се озовавам на тимбилдинг.
С колега киснем в стаята, убиваме време и наваксваме с документация. Пише, че нещо не е било на ред през финансовия период и продажби си го отнасят яко. пълен текст »
Напоследък съм жадна. За изжи
вявания и емоции.
Дали има връзка със спирането на цигарите, не знам, но напоследък имам нужда от това около мен да се случват разни неща, да виждям нови места, да говоря с нови хора. Непрекъснато. Като мишките, които непрекъснато ядат.
Забелязвам, че не съм сама. Изведнъж открих, че съм заобиколена от други жадни. Всред другите, съществуващи монотонно, като буби в пашкулите си, откривам хора, които грабят изживяванията с шепи, обезумели, все едно няма утре. А има ли, ще има ли утре?
Зимно време има два вида хора: Добре облечени и всички останали.
(два чифта NewRock – 20 и 10 годишен. 20-годишният вече е “Мечо Пух”.)
Изобщо…
Светът не е черно-бял. Всичко е нюанси на сивото. А цветовете са вътре в главите ни. Ние забъркваме боичките, с които оцветяваме всеки сам собствения си живот. Някои хора заедно оцветяват нещата еднакво, даже се кефят да мацотят заедно. На други не им харесва така и тихо си мажат сами в ъгъла.
Настъпва началото на Белия Ужас.
Когато някой честити на някой друг първия сняг за годината, не винаги го троли. Понякога е искрено и носи топлина. Благодаря.
Сега очаквам ежегодното разединение на нашата общественост.
17.11.2018
ПАРАНОЯ
Седя с руса жена в една гора накрая на квартала. Ма не моя, ми нейния.
Тя е седнала по турски пред една изоставена къща или импровизирана барака. Място, в което е живяно, но не в момента. пълен текст »
04.11.2018
Един от курса ми по логистика (?) седи на леглото ми (?от години нямам легло, а диван!?) с някаква тетрадка (не моя) и се чуди за характеристиките на някакъв процесор. АМД от новите. Идея си нямам.
В това време аз съм седнала на затворения капак на тоалетната в средата на стаята.
Порцеланов шик, с релеф с рози и славеи. Седалката и капакът също са от порцелан, олекотен, но с фигури и златни детайли. Напълно в реда на нещата е да имаш кенеф със златни елементи в средата на спалнята.
Обсъждаме някакъв хардуер.
Понеже телефонът ми е далеч, опитвам да включа лаптопа ама тайно, защото събеседникът ще се обиди, но разговорът ми е твърде скучен.
Не пали. Вероятно няма батерия.
Скучно ми е и разлиствам тетрадка по гръцки с упражнения за спрягане на глаголи. Писала съм с брокатен химикал и писаното е станало релефно. Осъзнавам, че всичко е матрица. Ще я разучавам детайлно после, като няма навлеци.
Тръгвам да излизам от стаята.
В това време колегата започва да сверява списъци с Илиана В. по блутут уредбата в стаята.
Дъфък….