Без
11.20.18
@ 12:13 PM
от GattaNegra
Изобщо…
Светът не е черно-бял. Всичко е нюанси на сивото. А цветовете са вътре в главите ни. Ние забъркваме боичките, с които оцветяваме всеки сам собствения си живот. Някои хора заедно оцветяват нещата еднакво, даже се кефят да мацотят заедно. На други не им харесва така и тихо си мажат сами в ъгъла.
Мечтите, романтиката, светлината и любовта (о!да и тя!) са ебати клишето.
Отровни и омаломощаващи клетки, в които сами се набутваме, слагат ни там от малки и ние цял живот героично страдаме и величаем непостижимото.
А! Момент. Кое е непостижимо? Което е казала стрина Пена ли? Днес може и да е. А догодина? А ние какво правим за да променим нещо ? А как се става космонавт?!
Приказката за Андрей Стрелеца още ми е в ушите. Там ловецът спаси омагьосаната мома, като за целта трябваше да стреля в нея в образа и на птица. После Царят го изпрати да му донесе не знам какво от не знам къде, за да му открадне жената. Май накрая му разгониха фамилията, но не помня как.
А Златната Ряпа? Младежът премести планината с една лопата и се ожени за принцеса (тя му закърпи ризата). Ма не е седял да обяснява кооолко голяма и тежка е лопатата…
Трябва по-често да тичаме голи ей в такова време навън (киша,студ,тъмница), да не забравяме от къде и накъде сме тръгнали и къде ни е мястото.
Защото иначе загрубяваме от ежедневието и не можем да възприемаме правилно нито себе си, нито околните. Не ценим топлината на прегръдката, смелостта да изразиш своите чувства – каквито и да били те – открито. Не усещаме колко е горчива самотата, така сме зомбирани. Страшното идва в редките моменти на осъзнаване.
Потънали в комфорта на днешния ден лесно забравяме, че във всеки от нас неуморно рисува един художник. Накрая някои ще изкарат вечността като в Лувъра, други ще пищят с тварите на Мунк, Бош и собствените си творения.
Почти всяко човешко действие накърнява средата ни на живот, не само нашата, но и животните, горите, водите. Излиза, че всяко наше щастие е болка за някой друг. Така ли е наистина?
Да не забравяме, че и ние сме излезли от пещерата.
И храната…
Когато яде човек, трябва да е седнал удобно и да е спокоен.
Всички грижи и проблеми могат да изчакат 20тина минути да се нахрани човек. Да не му присяда, да дъвче и да не подскача на всяка хапка.
И да не яде гадости. Моля ви, спрете да ядете гадости!
