Белият Ужас: Кундури и галоши.

в : Today •

11.20.18

@ 2:52 PM

от GattaNegra

Зимно време има два вида хора: Добре облечени и всички останали.

(два чифта NewRock – 20 и 10 годишен. 20-годишният вече е “Мечо Пух”.)

Вън вече вали сняг и масовите прогнози за предстоящ апокалипсис не закъсняват. Знаем,че за успеха на всяка задача трябват определени знания и умения, както и подходяща екипировка.

• бдителност
  • очите и ушите трябва да са на петшеснайсе – зиме се стъмва по-рано, навън скитат всякакви. Човекът, паднал в пряспата ей там, вероятно е просто пиян, но може и да умира тук и сега, в момента. БЧК дава достъпни съвети.
• шапка
  • Да, по дрехите посрещат. Обаче шапките, които едновременно седят и изглеждат добре са само по рекламите на шампоан против пърхут. Обикновено най-развлеченото нещо на рафта е най-удобната шапка на света. Изключвам федорите, но те май не са направени основно за да държат топло на -15.
• шал
  • Може да имаш 12 шала, но всъщност носиш един-единствен. Редките моменти, в които съхне изпран или не ти отива на официалните дрехи са повод за паника.
• ръкавици
  • С пръсти или без, добре е да ги има. Кому е нужно излишно мръзнене? Да са перяеми, заменяеми и масови, мерси 🙂
• връхна дреха
  • Яке, балтон, палто или пончо, каквото и да е, трябва да е удобно, с джобове, да може да се закопчава и да е топлещо. (Много ми е трудно да си намеря читаво яке и всеки път търсенето е драма до небесата.)
• обувки
  Обувките са неумолимо важни. Не само да изглеждат добре, но и да са удобни. Сър Тери Пратчет успешно описва разликата между скъпите и евтините ботуши през погледа на Самюъл Ваймс. Качествените обувки от естествени материали, които издържат повече от един сезон са чисто съкровище. Добрата обувка е като добрия приятел – трябва винаги да можеш да разчиташ на тях във всичко.
  Отношенията с една Истинска Обувка са като римейк на Ромео и Жулиета. Първо драмата – или са прекалено грозни (ръчна изработка, това е положението) или скъпи, или някой е убеден в нещо на всеослушание и сее мозък и дразни. Накаря на първо действие вече си стопанин на чифт обувки. Те решават да хапят, да ти свалят кожата, на всяка стъпка капе кръв. Има цяр и за това-препарати за омекотяване, кремове, водка… В момента, в който стъпалата започнат да се чувстват като Пет Малки Русалки едновременно, всъщност започва истинското приятелство. Минава време. Удобни са като втора кожа. Ии.. Печално настъпва фаза “Мечо Пух” – обувките са неспасяеми, колкото и да се стараят реаниматорите. Медът в гърнето е свършил. Мечо Пух, оревал орталъка, се отдалечава към залеза и пълното гърне с мед, което неизвестно кога и как ще попадне в лапите му. Завесата пада. Публиката ридае.
  • Добра стратегия е човек:
    • още през Юли-Август човек да намери кварталния обущар.
    • да го види как работи и дали изобщо Наистина Поправя Обувки, или само Сменя Налчета.
    • да не се пазари. До една-две десети от цената на чифта обувки е нормална цена за поправка. Ако 12 лв за ремонт са много, какво са 120 за нов чифт? Обущарският занаят, освен, че е придружен с доста миризма на лепило и набодени пръсти, си е сериозна работа и добрият майстор не яде доматите с колците.
    • да носи обувките си за ремонт почистени, без кал и кучешки лайна. Щото един бод малко по-наляво и пришките цяла зима са в кърпа вързани.
  • Животът на чифт обувки се удължава значително при интелигентно носене и грижлива поддръжка. Всъщност обувките изискват целогодишна грижа. В наши дни има доста препарати, готови за моментна употреба. Гъшата мас комай вече е в историята. Все пак нищо не е вечно, колкото и да ни се иска.
    • при събуване е добре ако има нужда да бъдат почистени отвътре и отвън. Четка, влажен парцал, подхранващ крем или импрегниращ спрей отвън и дезинфекциращ отвътре е работа за 5 минути.
    • два пъти годишно (поне) е необходима щателна инвентаризация на шкафа с обувки. Все има някой чифт за поправка или (тъжно) “Мечо Пух”
    • не бива да се обува обувка на мръсен крак или чорап. При невъзможност за смяна на мръсния чорап с чист, по-добре е обувката да се обуе направо на чист бос крак, или крак, увит в кърпа, отколкото да се рискува чистотата на обувката отвътре.
    • обувката трябва да си почива. Да не се носи една и съща обувка всеки ден, а през ден или през два.
  • Проблемните обувки могат да бъдат опасни. Могат да завлекат човек от обикновения дискомфорт на мокрите крака, през гъбички, опадали нокти, гангрена и ампутация на пръсти и крайници чак до развод и вечна самота.
    • малките обувки са неспасяемо опасни.
    • прекалено големите обувки понякога се оправят с подходящи стелки. В интерес на истината, едни добри стелки наистина вършат чудеса.
    • неподходящи за сезона са например платнени еспадрили през Януари или зимни ботуши на плажа през Август.
    • направени от неподходящи материали – всички, които не са произведен от естествени материали – дърво, кожа, влакнодайни растения, каучук.
    • “бързооборотните обувки – бичът на нашето съвремие” – еднодневки, не шити, а лепени с онова смрадливо отровно лепило, сглобени от найлони и други изкуствени материи, криви и със сбъркана геометрия. Особено, ако са с ток, може да се осакати човек.
      Хората си ги слагат на краката къде от бедност, къде от тарикатлък и снобария. Съзнанието на човек който е с неудобни обувки е нестабилно – все нещо му стиска и убива. Почти като цял ден да ти се пикае. Едно е непрекъснато да мислиш за обувките на краката си и да се съобразяващ как се движиш и заставаш, друго – обуваш и до края на деня, когато и да е той, си гледаш задачите без притеснения.

Облечени,обути и с едно на ум, зимата не бива да ни плаши.

(предзимна грижа. Не всички чифтове са мои)

♦ вземи връзка ♦ обратно