Dum spiro, spero ;)
Пък Цицерон бил казал, че най-страшният враг на човек е той самия.
И е прав.
Скоро разчиствах един шкаф с боклуци, натрупанаи през годините и мислих за това как се променят приоритетите.
Как човек сам си пречи.
Имам да свалям 2 кила от бала, помниш ли? После се добавиха и още две по две , от Англия.
пълен текст »
И те така.
Кантарът, тая адска машина, взе да показва некви неадекватни работи.
Сетих се за моята съученичка Криси.
Тя слушаше Продиджи, пушеше и пиеше в 5ти клас, искаше да учи в СХУПИ, рисуваше интересно, имаше уста във формата на плюшен гъз, къса подстрижка на черта под ушите, замечтан поглед и Цици. Момчетата си падаха по нея, зубрачките не я харесваха, баба ми не я одобряваше 🙂
Вече не помня кой изпадна в див потрес, когато Криси (или Бубето?) му написа в лексикона стихчето (цялото!) 🙂
“Когато цъфнат Теменугите
и работите тръгнат зле,
еби им майката на другите
и гледай ти да си добре!…”
Чудя се понякога какво ли е станало с Криси?
Надявам се, че е Добре,здрава, обичана и обичаща. Дано е щастлива с някого.
Но…Друга ми беше мисълта.
Много мразя тоя надут и превзет начин на изразяване и констатиране с една дума.
Примерно, някой познат на масата мрънка половин час,да му олекне, компанията си знае, че имал тежка седмица и му е криво на душата. Детето има двойка, кучето се сбило, тъщата на гости, колата нещо тропа, комшията не връща 150те лв взети на заем, а жената се цупи и не пуска, щот оня ден бил забравил на леля и именния ден… А, да. И шефа му е дебил, то се знае.
Събуждам се одеве от зъбобол. Имам си един кариес, януарски, не смогнах и миналата седмица да му уредя любовна среща с когото трябва и ме мъчи, гадината.
Ма най-мразя от болка в зъб да се събудя. И сега, докато чакам нурофенът да си свърши работата, да взема да разкажа за бай Пърдешко.
07.02.2019
Ядох през деня какво ли не, вечерта пих бейлис с кафе и сметана.
Според мен бейлисът ми отпуска мозъка и за това сънувам щуротии.
Живеем в онази кооперация в центъра, но тя всъщност не е същата. Има високи плоски тавани с много растения и книги за общо ползване.
Озоваваме се във ветеринарен кабинет с много тесни стаи и каменни стени. На приземен етаж.
Красива крехка лекарка обяснява, че тазът на кучето е счупен. Показва снимки. Има некроза на хрущяла, също така. Това не се знае какъв ефект ше има.
Операцията е 5К и трябва да се случи веднага. Не приемат изплащане.
Майка ми носи очила с тънки рамки, прилича на професорка.
Разбираме се да продам колата, но първо решавам да опитам да изтегля кредит.
Точно мисля какво ще лъжа в банката, понеже надали дават кредити за кучета, и се събуждам.
Тва въпросното куче е починало пред 2005та някъде….
“Колко много мъртъвци” е роман на Лорънс Блок.
В него Скъдър е изправен пред привидно неразрешим случай. Трийсет мъже се срещат веднъж в годината в Манхатън, за да отпразнуват факта, че са живи. Ала изведнъж смъртността сред тях тревожно нараства и става пределно ясно, че някой методично ги избива.
Радват си се хората и пляаас…
Но това няма нищо общо с моя размисъл.
05.02.2019
През деня съм яла освен другото кока-кола, пиле с картофи, бейлис и салата с яйце.
Пътуваме с няколко коли, все приятели, колеги и познати.
Спираме в едно много малко и много прашно населено място. Ще минаваме граница. Митницата е в една схлупена барака, но изглежда чисто и преметено. Трябва всеки да влезе един по един, за да декларира багаж, здравословното си състояние и разните животни, ако с него пътуват такива. пълен текст »
03.02.2019
През деня съм яла: Цвекло, Бейлис, Салата с риба тон
Сънувам
Качвам се по едно стълбище, все по-уютно.
Не му пречи да е в нашия блок.
Но не е.
Има светлина, дървени парапети, чисто и подредено, цветя навсякъде, в саксии.
Нося едни старовремски стъклени шишета от боза, пълни с вода, във вътрешните джобове на елека си. Елекът е голям, дънков, шишетата дори не дрънчат.
Запътила съм се към таванския етаж. Зная кой живее там. На гости отивам.
Изливам шишетата в саксиите по стълбите. Защо изобщо я влача тая вода бе? Нищо, растенията в саксиите ще се радват.
Стигам до горе, до редпоследния етаж. Все едно сме в къща, а не в болк.
|
XHTML
|
CSS | 
| Disclaimer