в: I Me Mine • So what ? • Домашни любимци • освобождение •
24.03.19
@ 12:27 PM
от GattaNegra
Първо, нещо трябва да умре. Никой с всичкия си не копае гробове просто за спорта.
Второ, трябва ти спокойствие. Бързо няма да стане. Копаенето е бавна работа.
Трето, трябва да си носиш вода. Човек ожаднява.
Копаеш и мислиш. Спомняш си. Започват да валят “ако”-тата. Трябва да си съсредоточен и да напипаш ритъма.
Има камъни и коренища. Червеи. Като ти писне и се отчаяш, че не ти стига силата, че времето минава, а не си до никъде, спомняш си как одеве започна на равна поляна. Ей като това петно там, ама там има и от ония, лилавите цветенца.
Като цяло гробът е различна дупка от тази, в която садиш дърво. Оная е весела дупка. Тая-не.
Стъпвай вътре спокойно, но да знаеш, че така копането се затруднява, понеже натъпкваш пръстта с тежестта си.
В началото е тегаво, след това някак преваляш работата и тръгва. От там нататък вече става бързо. Умиротворяваш се.
Скоро си готов. Ръбовете са почти прави ъглите и те. Дълбочината е прилична. Камъните са отделени настрана.
Е, винаги можеш да направиш гроба по-дълбок, пък се сещаш, че искаше да посадиш нещо, но го забрави.
Пускаш, зариваш и си готов?
Не. Тогава потъваш. Понеже до момента си бил фокусиран в конкретната задача, изведнъж цялата окончателност на нещата те шибва в мозъка като с мокър сапунен парцал.
Няма вече… И то няма наистина. Тоя път вече няма време за отлагане, пазарлъци и гледане на другата страна. Няма надежда нещо да си се объркал и ей-сега да се окаже, че всъщност ще садиш малини.
Пореви си. Реването е естествена реакция и си има своя смисъл.
Обърни се и не гледй зад гърба си. Пий два аспирна и се наспи.
Освен ако не ти е това професията, на друтия ден ще си като парцал.
Но всеки, абсолютно всеки трябва да е копал гроб поне веднъж в живота си.
Животът се ражда в смъртта и без нея няма живот.
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • Today • Домашни любимци •
17.03.19
@ 12:59 PM
от GattaNegra
Нашата Пикла – Маци вече е във вечните слънчеви поля 🙁
Живя обичана и, надявам се, щастлива, с нас 10 години.
Около два месеца, в две клиники се мъчиха да разберат какво и е, защо повръща жълто и не яде.
Търсиха проблеми с черен дроб, панкреас, щитовидна жлеза, депресия, зъби, паразити, инфекциозни болести, тумори, секво… Нищо не откриха.
Лошото е, че “за да ми спестят едни пари” доста от изследванията се направиха, според мен, по-късно, отколкото бе разумно.
Всъщност нищо не спестих.
Маци си отиде в мъки, общата сметка в двете клиники е над 2К.
Не обвинявам конкретно никого. Дори след аутопсията не се разбра какво е причинило всичко. Докторите направиха каквото можаха. Стараха се. Понякога животът е такъв.
Обърне ли се колата – пътища много. Но обещавам и се заклевам на никого повече няма да позволя “да ми спестява” каквото и да е.
♦ вземи връзка
в: So what ? • Today • Домашни любимци •
15.02.15
@ 8:55 PM
от GattaNegra
bit.ly/1v0nxDv : 14+ не е моя и наистина сере!
У нас има два броя котки.
Те се мразят.
Като се видят се бият.
Живеят “във всяка спалня – котка”.
До сега всяка от тях имаше собствен кенеф. пълен текст »
♦ вземи връзка
в: Today • Домашни любимци •
06.12.14
@ 1:45 AM
от GattaNegra
А това е Пешо 😀
За жалост май вече му стана прекалено студено, дори в хола, обаче ще трябва да потърпи, докато се стопли, заедно с котарака.
Пешо го купихме за “чери”, обаче май си е поне “малка дюля” 😀
Всъщност стайните домати не са особено “сладки” и “като от на баба градината”, обаче пък са уникати 😀
♦ вземи връзка
в: So what ? • Today •
03.06.14
@ 2:02 AM
от GattaNegra
Допивам си изстиналия чай и си мисля как ще ида ей сега и ще си легна.
Не.
Това беше преди 30 минути.
Преди 35 минути си допивах изстиналия чай и си мислех как зверски ми се спи и нямам спомен още какво. Рекох си – ще го ударя на една глътка и изчезвам. Чашата е дълбока. Проверявам с фенерчето в тъмната стая – дали някой нагъл молец не се е удавил в тая чаша, че не ми се пият молци..
В краката ми кротко спи Шаци, доволно размазан като депутат пред духалката. Спи пред нея по гръб, изтегнат, и грухти на сън.
Е, как не ми се ще да го будя, за да го отнеса оттатък.
И О! УЖАС!
пълен текст »
♦ вземи връзка
в: Today • Домашни любимци •
17.12.13
@ 4:56 AM
от GattaNegra
Обещавам тържествено, че ще се старая максимално никога повече да не направя услуга на когото и да било, колкото и да ме молят и каквото и да ми обещават!
Първият пост – коя е Кити и как се озова у нас- ТУК
Защо го пиша ли? Писна ми от лицемери и кухи хора, от тесногръди идиоти и идеалисти.
И от фалшивите фондацийки ми писна. Ето, загрижните, моля четете надолу и разберете, че това е положението с тая котка веднъж завинаги. Спрете да ми пишете глупости, забравете ми мейла и телефона и ако нямате намерение да прибирате котката у вас не ме занимавайте със себе си. Вашето мнение не ме интересува, честна пионерска!
Демек – ако решиш, че не те кефя, кажи си IP-то да те банна от блога си и ходи у лево.
Най напред – моментното състояние на котката , понеже нали толкова хора се интересувате:
Котката:
- си търси Дом.
- не е женска, а е мъжка.
- не става за дворна котка.
- е кастрирана.
- не е напълно здрава. След време е вероятно да се размести сачмата и да се парализират задните крайници.
- има нужда от нов преглед. За точен медицински статус трябва да иде, за да имаме актуално състояние. При последния преглед ми казаха, че си е добре. Ще ходим на преглед, когато отидем.
Относно домашните навици, котето:
- е с отлични хигиенни навици! За котка, взета възрастна от улицата е изумително, че никога не е направил беля извън сандъчето – от първия ден, с раните, стреса и всичко! идеално свикна къде да ходи без никаква намеса от моя страна. С извинение – правим изключение, че се опикават, когато се бият с моята котка, но според мен целта му е не да пишка по мебелите, а да напикае нея с цел изразяване на надмощие.
- се мие по пет пъти на ден, до степен козината и да е мокра на пипане – искри от чистота 😀
- в началото пускаше тонове косми, но имам чувството , че със скъпа храна и много ресане напоследък космопадът е намалял драстично.
Характер:
- Котаракът е супер дружелюбен – преди налиташе да дере по лицето на хората, дереше по очите нощем, но сега вече не го прави. Сега спи кротко по цяла нощ, а ако има човек в стаята денем се лепва като гербова марка и се натиква в ръцете му за да се гали и мърка 🙂
- Много обича да води разговори , понеже е от типа “приказливи котки”.
- Супер игрив е, тича и скача непрекъснато и си играе с каквото намери, но най-обича от онези най-най-малките плюшени мишки в зоомагазините. 😀 😀 😀
- Има проблем с храненето – яде твърде бързо и не дъвче , за това накисваме храната, защото иначе я повръща. За цялата година прогреса е, че яде 3 минути, а не 60 секунди. Мерим храната с домакинска везна, понеже може да яде докато има. Прецених, че ще се храни два пъти на ден, просто няма как да осигуря 6 хранения, тъй като няма кой да ги администрира ежедневно. Надявам се с времето да разбере, че може и да яде по-бавно.
- Не можах да го накарам да си точи ноктите на специално място – скъса всички мебели, не зная дали това може да се възпита у една котка. Нашата не прави така.
- ! това лято уби един гълъб на балкона – никога не ги оставяме сами без наблюдение по балконите, но едно моментно разсейване доведе до това, че удуши гълъба и го уби. Нашата котка никога не е успявала да примами гълъб. За мен това значи, че котаракът е в добро състояние.
- Едновременно наивна и нагла котка е, което е някак смешно. Краде храна от масата, ако види, че взимаш и ядеш. Но не се качва да провери има ли храна ако не е видял, че в момента взимаш храна от там. Нашата просто не го прави.
- Вие и плаче на сън. Нашата понякога мърка или хърка, но никога не вие. С галене и говорене воят спира, но само, когато котката се събуди. В това виждам два проблема
-първо: спи като пън и трудно се събужда,
-второ: доста е стряскащо да се събудиш от бесен вой по нощите и да установиш, че котката има кошмари.
- Не е подходящ за семейство с малки деца, тъй като има навика да спи на лицата и вратовете на хората.
Обобщено,това е един прекрасен абсолютно нормален котарак, чудесен домашен любимец и приятел, всеки, който го вземе ще е невероятно щастлив с него!
Край на кратката версия. Ако нямаш време да ми четеш мрънкането не чети надолу. Порадвай се на сладичките снимчици и върви по пътя си.
Хора, като “спасявате” котка или куче, натрисайки го в чужд дом, това не е героизъм а идиотщина!
пълен текст »
♦ вземи връзка
в: Today • Домашни любимци •
19.11.12
@ 12:38 PM
от GattaNegra
С този пост се извинявам на всичките си съседи.
След като аз спрях да чукам и тропам до никое време, то Кити реши да ме замести. Днес е първият път в който мога да кажа, че не съм спала заради коте с топче.
Това е една доста радостна новина, понеже значи, че котката се чувства добре и не я е страх, мисли за забавления, а не само да се крие и да яде като прасе, че утре може и да няма.
Доктора рече, че трябвало да се виждат чак в средата на Януари.
♦ вземи връзка
в: I Me Mine • Today •
16.11.12
@ 12:40 PM
от GattaNegra
Какво се случи за тези три седмици по време на прословутия ремонт – пиша, че доста хора ме питат къде съм изчезнала и какво става.
Всичко започна с най-невинното “дай да преградим хола, че много трудно се отоплява зиме, а се спи и в него!”
Нашите са адски консервативни и трудно се решават на такива драстичности, но ето, навих ги – къде с мрънкане, къде с писъци… ОБАЧЕ от двете новообразувани стаи само едната ще има балконска врата. Решихме, че там и без това прозорците са калпави, за това ще се сменят и ще се избие. Но ще трябва да се премести радиатора.
И така от копчето стана балтон.
Четохме форуми, мислихме и ето резултатите 🙂
Майка ми уж да мести радиатори, а с майстора от топлофикацията направо сменили радиаторите с алуминиеви. Много са красиви – моя си има и шаренко.
Сменихме дограмите в трите стаи, в които се спи, което причини агония на прахосмукачката и съседите. Не съм очаквала, че смяната на дограми създава толкова много боклук. Всичко веше с два пръста бял прах отгоре. Може би се дължи на това, че трябваше да се кърти в две от стаите, за да се сложат балконски врати, понеже нямаше. Да, решихме, че щом ще се кърти в хола, защо да не изкъртят и в спалнята, че и тя да излиза на балкон? СААВ е правилната фирма. Така мисля 🙂 Мили са, майсторите им са с железни нерви и работят качествено. Ще видим колко ще траят прозорците де, дано съм права да им се доверя напълно. Имаше два фала, но те са по моя вина, а не по вина на фирмата. Много свестни хора, когато сменяме другите три прозореца пак ще ида при тях!
В моята стая майсторите са премерили правилно прозореца, направили са го широк колкото балконската врата, която по-широка физически няма как да стане, за това и двете са като амбразурки или прозорчета за кули за пленени принцеси..
Оказа се, че комарника съм си поръчала без да уточня къде да е гредата, за това отиде на вратата на кухнята, която е стара и дреме ти къде ще е точно разделението.
Залепих си витражно фолио на балконската врата. Ако не бяха тия fail мехурчета щях да твърдя, че е станало много добре.
Вдигнахме преградна стена от гипсокартон-с-вата в невъзможно големия хол с цел отопление и преразпределение на териториите – получи се много добре, макар и да чистя гипс и вата от тук – от там и до ден днешен. Голямата драма беше в спалнята на майка ми, защото с новата балконска врата концепцията на стаята и се смени драстично и тя два дни въртя шкафове и маси, докато се нареди. Сега уж е добре.
Едната стая си остава спалня на дядо ми, а другата ще става гостно-библиотеко-трапезария-и-балиго-кво, но в момента така или иначе стои празна, изключая чувалите книги.
Пердета купихме за две от спалните от Илиянци – от Какаду.Турците там бяха хипер любезни, доволна съм. Само шивачката прецака пердетата за моята стая и трябваше да се купува нов плат и да се ходи при друга шивачка. Тя май ги е направила добре – в пералнята са и не смея да ги извадя от там.
Смених един плот в кухнята с по-голям. “Две дупки и един болт, кво му е?” Да, ама се оказа, че пак ще дупча винкел и вече мразя винкел, наистина. Нямам идея дядо ми като е бил млад как е успял да направи толкова много неща от винкел и ПДЧ – сега като вървя след него да му префасонирам произведенията лошо ми става.
Отделно от това направихме рафтове на дрешника в коридора, сложих му старата брава от гардероба ми и залепихме нов тапет. Сега е чуден шкаф за чаршафите и одеялата, които преди се скитаха по гардеробите и се свираха из секциите между разни книги и чинии.
До тоалетната в коридора имаше едни рафтчета от винкел и шперпрат и със завеса, които получиха нови вратички – проект, който ми отне 15 години планиране и 5 дни работа – съботи, недели и след работни дни някак си се падаха. Счупих две бургии по време на работата и мога да заявя, че Uniontools не правят бургии, с които лесно да пробиеш винкел дори и с Bosch. Още ме болят ръцете, но ината ми е железен. Доволна съм от резултата. На счупените бургии слънчо реагира философски – купи титанови 🙂
Наложи се да се науча да шпакловам заради всички малки дупчици от пирончета и намкво тук и там. Не било трудно, но и аз не се старах особено. Резултатите са задоволителни, а и на фона на цялата крива стена моите избухвания не се забелязват. Обикалях апартамента с цел запълване на дупки в стените преди боядисване и изправяне на ъгли известно време, чак на нашите им писна. Догодина на пролет ще купя от кантовете и ще ги сложа по ъглите, или направо ще викна майстор, щото останаха доста нащърбеници, с които не ми се занимаваше.
Боядисах стените на тоалетната с латекс.
Боядисах половин коридор с латекс.
Боядисах стената в новата стая – дядо ми не щял сега да му се боядисва, за това от другата страна си стои така.
Боядисах и четирите стени в моята стая, като едната е страшен fail, щото мазилката и е прецакана и латекса на някои места стои много особено. Не ми станаха и цветовете, и сега трябва доста да се напъне човек за да различи лавандуловото от бялото и патешко-жълтото. Ще го преживея. Не знаех, че не мога да боядисвам тавани, но зная, че ако го боядисам още три пъти ще се науча.
Боядисах и балкона отвън с латекс. Но латекса свърши, така, че другия балкон ще чака да се купи нова бака. Майка ми си боядиса нейната стена сама. Остават и още три хихихи.
И боядисах и парапета на големия балкон с боя три-в-едно, но една част остана небоядисана, понеже не мога да я стигна. fail Когато боядисвах малкия балкон си омазха косата с боя. Този път не се получиха такива издънки – има само три капки боя на балкона на съседката, за което и се извинявам.
Имаме едно старо шкафче от чеиза на прабаба ми – изшкурих го и го боядисах.
Реновирах и вратичката на пощенската ни кутия – смених и бравата, пробих нова дупка за новата брава, лъснах табелката, лакирах… съседките паднаха, очаквам да поискат да направя и техните.
И гардероба си, който мразя, защото е грозен, изшкурих и лакирах. Но стана на черти, за това го декорирах. Като ми писне ще стане черен и готово. Вече не го мразя. Като му смених дръжтике стана даже симпатичен. Вграден и трикрилен е той, за това ми се отели вола, но определено е по-добре от преди. Смених му и бравите – сега се затваря без гадните райбери, а аз пърхам от щастие като го гледам и все търся райберите по навик, а тях ги няма.
Изшкурих и лакирах и краката на табуретката, която стои в стаята ми и е дошла никой не знае от къде.
Налепих фолио по шкафчетата в кухнята и да си кажа стана много зле, но пак е по-добре от преди – изглеждат по-малки и перфектно се връзват с чекмеджетата за подправки, които майка ми отстъпи на кухнята. Сега си държи джаджите и инструментите в пластмасова кутия, но не мрънка твърде … Фолио се лепи от двама и това си е.
Прекарах един час за да сменя магнитчетата и да наглася вратичките, така, че да се затварят Догодина може и да сме си оправили банята, така че чак тогава ще се мисли за нова кухня.
Оня ден чистих в моята стая и там почти се живее.
Вчера си легнах в 21 и станах в 9 и май успях и да се наспя.
Кити, като принцесата на къщата усети ремонта само по това, че един два дни стоя в друга стая, но Маци понеже си вре гагата нагази в латекса, напика се от страх заради прахосмукачката и никак не одобрява влизането на чужди хора с работни дрехи вкъщи.
Освен стената и дограмите, около които са шпакловали майсторите, останалите неща си ги правихме ние с мама, за това отне доста време и нерви, а чукундурта в коридора си е лично мое дело и ме изтощи до посиняване. Сега обаче е прекрасно шкафче за железарии.
Специални благодарности за слънчо, който, макар и натирен да не пречи помагаше с всички сили с мъкнене, мислене и пробиване. Освен това ми довери Bosch-а си, без който доста неща щяха да не!станат изобщо. Обичам те, слънчо! 🙂
Днес се надявам да ида да взема В петък още купих дъски за новите си етажерки и дъска за перваза на прозореца ми отвътре (маци зверски се кефи на перваза в стаята на майка ми, защото тя спешно отича да си купи един, но аз с моя закъсняхвам, и Кити страдаше без перваз). Етажерките ми тоя път ще са от еднакви дъски и с по-здрави дюбели. Предишните ми етажерки бяха от някакви си дъски намерени из мазезто – имаше само дена нова и една с една не бяха еднакви. Земетресението и времето бяха са успели да разхлабят крепежите и сега като боядисвах опадаха половината. Добре, че не са ми паднали на главата. Сега ги залеихме с монтажно лепило и използвахме специални дюбели за тухли, пък да видим. Бриколаж имаше рожден ден и за това даваха мега яката отстъпка. Сега понеже новите дъски са по 200 см., а не по 170 книгите ми се губят малко, но.. книги има… За това пък колко джунджурии има да се подслоняват другаде..
Какво остава да се свърши:
- да претапицирам три стола и една табуретка, един диван и пет възглавници
– столовете вече лежат разглобени насам-натам
- да измия звездите на тавана си, които омазах с латекс
- да се измият и двата балкона
– измих ги в Неделя и предизвиках недоволство у съседа, който си е тропнал антената току под чучура за оттичане на големия балкон
- да се подреди библиотеката – да се изчистят и сортират стотиците книги
– нямам снимка от “преди” понеже не се сетих да направя – беше една стая пълна с чували с книги Сложих стария килим от мойта стая и старите си дъски от полиците с едни много интересни крака от месингови хавани – стана доста плашещо, но поне книгите вече не са из чувалите… тепърва ще се чисти още и ще купувам още библиотеки, само две нищо не побират.
- да се ушият възглавници с морска трева за в библиотеката.
- да се довърши кухненското перде – окачих две и остана единия fail от моята стая. За при мен са късички, но добре се вързаха в кухнята.
- да се подредят подправките в новите им чекмеджета
- да се изчистят старите рафтове за подправки
- да си направя bookends, че само ми падат книги на главата
- да си поръчам правилен комарник за моята стая.
- да се сдобря с хората с които от нерви се изпокарах, макар и с причина реагирах твърде остро и сега съжалявам.
Ще пусна снимки по-нататък – когато ги извадя от с каквото съм снимала, че всичко е някъде. Като намеря фотоапарата ще снимам и Кити в новата обстановка.
♦ вземи връзка
в: So what ? • Today • Домашни любимци •
18.10.12
@ 12:13 AM
от GattaNegra
Не мога да се въздържа и ще го напиша тоя пост, пък ако ще цялата БеГеДрама да се изреди тук да философства.
Коментарите се модерират все пак! 🙂
Начетох се на простотии тия дни из форумите по повод Кити и нейния проблем с транспорта, наслушах се на идиотски тиради относно защо се хранела котката пред блока и нека и сега като е застреляна. . . Вие не сте хора бе!
В момента, в който помолих ВСИЧКИ наоколо за помощ изведнъж от никъде се изръси един тон граждани, които на едро обясняваха как помиарите са за в кофата и как не сачма, а брадва трябвало – да не се хабял материала.
“Не взела да си роди дете, на мачките ще трепери!”
Всяка година, особено около 15 Септември многохилядният български родител изревава колко скъпо било да се обзаведе ученик, как дрешките и тетрадките стрували майка си и баща си, колко тежки били чантите на учениците и колко трудно стигали отрочетата им до и от школото, как им липсвали извън класни занимания, колко били ниски детските надбавки … По форумите и из коментарите тук и там има бакалски сметки от типа “Гошко ми излиза ей-толкоз” …
После същите тези лавват с особено мнение за домашните любимци и уличините кучета. “Да гледаш куче е лукс”- отсичат някои. “Домашните животни – на село!” – лаят други.
Ами драги, мили съграждани(?) точно вашата бакалска сметка ще ви покаже, че едно дете е много по-луксозна придобивка, отколкото една котка или дребна порода куче.
И ако не си способен да гледаш животно дали може да се каже, че от детето ти ще стане Човек?
То ако родителите са идиоти за децата какво остава!?
♦ вземи връзка
