Чай по котката

в : So what ? • Today •

06.03.14

@ 2:02 AM

от GattaNegra

Допивам си изстиналия чай и си мисля как ще ида ей сега и ще си легна.

Не.

Това беше преди 30 минути.

Преди 35 минути  си допивах изстиналия чай и си мислех как зверски ми се спи и нямам спомен още какво. Рекох си – ще го ударя на една глътка и изчезвам. Чашата е дълбока. Проверявам с фенерчето в тъмната стая  – дали някой нагъл молец не се е удавил в тая чаша, че не ми се пият молци..

В краката ми кротко спи Шаци, доволно размазан като депутат пред духалката. Спи пред нея по гръб, изтегнат, и грухти на сън.

Е, как не ми се ще да го будя, за да го отнеса оттатък.

И О! УЖАС!

Както си пия се сещам, че така и не разбърках хубаво захарта, тя сега е на дъното и ще трябва да се приготвя психически за 1/3 чаша чай с 4 лъжици захар….

А пакетчето от чая е още в чашата, а не съм го огледала добре- може молецът да се е заврял зад него!

В този проникновен миг тъпото пакетче шльопва от стената на дълбоката чаша, разпихтва се надменно на носа ми, точно така, че да го напълни с чай, точно в момента, в който заедно с горните мисли все пак съм си напълнила цялата уста с чай, а и едновременно с това си поемам въздух през носа…. 

      Задавям се

                 естествено!!!

                             с цяла уста чай,

лаптопа е на коленете ми, в едната си ръка държа чаша чай , а с другата – лаптопа , да не падне.

Масата отдясно е претрупана с каквото-по-дяволите-съм-оставила-на-нея!

     и

         няма

               как

                    да махна

                         проклетия

                               лаптоп

                                    от себе си!

Край! Удавена съм в изстинал черен чай, тялото ми взема нещата в свои ръце и против волята си започвам да плюя чая! Панически успявам да гудна вече сериозно опразнената чаша на масата сред кочината и се опитвам да си затисна устата. Чаят цвърчи към тавана, навсякъде, виждам го по дисплея!

С последната си съзнателна мисъл успявам да се наведа надолу и наляво, да насоча реките от чай към пода, по-далеч от лаптопа и започвам на ум да прехвърлям телефони на сервизи…..

Изплювам чая.

Виждам как проклетия чай тече право върху невинно спящата котка, полива я цялата, а тя стреснато скача, разнасяйки всичко, което не е попило в козината ? по килима, по балатума в съседната стая, по масата и под нея.

Естествено кой не би постъпил така в тая ситуация!? Котката не е виновна. Това си мисля, докато кашлям 10 минути, от носа ми тече чай, от ушите ми тече чай, от устата ми също тече чай, олигавена съм в чай и сополи като някое от ония кучета, олигавените, а аз седя и се хиля като идиот на обидената котешка физиономия, която ме гледа обвинително от последния сух ъгъл на стаята.

Стори ми се, че щях да се задуша докато търчах по коридорите на спящия апартамент и се опитвах да не кашлям, за да мога да намеря котешките мокри кърпички, без да събудя блока.

Още 20 минути подробно бърсане на котката и килима с кърпички с Иланг-Иланг, подсушаване със сухо, с домакинско руло, с памучен шал на цветя (котарака сякаш схвана каква е работата и легна на шала с вид “Ама няма какво да ми шумкаш с тия книжки, ето , лягам на шала и за 5 мин. съм готов!).

Сега в момента се опитвам да спра да кашлям чай като удавник, а котарака се мие милиметър по милиметър и пак ме напушва смях като му гледам физиономията, понеже сякаш знае, че ще мирише на иланг-иланг поне седмица.

Единственото положително е, че синусите ми не са били така чисти от морето миналата година насам.

♦ вземи връзка ♦ обратно