Това лято пътищата ме отведоха и до Neos Marmaras – Гърция.
Беше страшно чудене с какво и къде да идем, най-накрая хванахме микробусче на Планет от София и ни стовариха в това слънчево място.
Това беше гледката от прозореца. Настаниха ни в “студио” – домакинът беше много любезен дядо. В началото резервацията, типично по нашенски беше объркана, но гърците ни настаниха в една много яка стая за вървата вечер, понеже при тях нямаше място.
Тук го дават, че залязва, но си грееше задоволително през цялото време.
Плажът не беше кой-знае какво, но не пия кафе за 6 евро всеки ден.
Водата беше обаче СТРАХОТНА! Морето – топло и ласкаво, точно като в книгите на Джералд Даръл. Аман! А така се надявах да не ми хареса! Сега трябва да отида навсякъде!
Имат си от тези гадни стържещи животни, които, както се оказа, започнаха да ми липсват някак си на родна земя. Дзидзики.
Тези патици живееха по градските плажове. Имаше голяма табела “Не хвърляйте камъни по патиците”!
Градската среда е като Созопол – мърляво, сергии и кръчми навсякъде. Интересно, че храната и пиенето бяха поносимо скъпи, но джунджуриите бяха по-евтини, отколкото у нас.
Докато обикаляхме из градчето намерихме това на стената на един завой на пътя.
В момента, когато се върнах от морето разбрах, че “малко тук да боядисам” според майка ми означава” да се боядиса каквото има за боядисване смело и със здрава ръка, че кой-знае кога ще ми се занимава пак!”.
При завръщането си установих, че е захванала всичко с бялата боя.
Убедих я, че ще е по-добре да вкара малко цвят. Сега планът драстично се промени и се надявам скоро да мога да наричам стаята си “Лилавата стая”, а кухнята “Червената стая”. Все пак става въпрос само за вратите на тези стаи, но как звучи само 😀
Междувременно котката се чуди къде да спи, защото и смърди на хиляда вида боя, а родителското ми тяло се разхожда като Хъкълбери Фин и разучи всички магазини за боя 😀
Аз се отказах да си търся временни стопани и утре заминавам отново към Арапя и слънцето 😀
И така, славната ни компания се наторвари на 15-ти Август в бубу-то и потеглихме към големиия син аспирин.
Ненужно е да изпадам в подробности относно пътуването. Достатъчно е да спомена, че в едната кола имаше бременно момиче, а в другата съвсем малко бебе. Никакво пушене в колата (и по-добре, защото 4 възрастни човека и едно бебе само от дим имат нужда), често спиране (аз така обичам и без това) и бвано каране (и това не е крайно лошо нещо).
Тръгнахме около 4 часа през нощта към Бургас и в 11 бяхме там.
След шокиращото откритие (хе хе хе!), че в Бургас имат не една, а цели три Billa-и, моите приятели все пак ме откриха и си ме прибраха. Не тръгнах с тях в петък, защото не ми се ходеше на Spirit of Bourgas. Те обаче изглеждаха доста доволни…
Не след дълго най-сетне се озовах на плажа в Ахтопол.
Той е .. нелицериятен, меко казано. Даже май имаше и едно умряло делфинче. Или може да е било друго нещо… Цялата компания, както никога в пълен консенсус отсъди: “Тук повече не!”.
На следващия ден се занесохме до Арапя. И това беше “грешката” ни, защото се оказа, че там има място, водата е чиста, има спасители, не ти дерат пет кожи за един чадър и освен това е пълно с приятели и познати на този и онзи и купонът ще е щур.
Под щур купон визирам всички останали, защото аз на третата вечер успях да се простудя, освен това си лягах с кокошките, защото на-море-си-е-на-море и не излизах от водата, та едва ми оставаше сила да ям вечер.
Първата вечер паднах като талпа на леглото и се намерих в същата поза сутринта.
Втората ми беше адски горещо, поради което се изнесох на двора със спалния чувал и се проснах на един шезлонг “само да изчакам да стане по-късно и да се разхлади”, но установих, че там си ми е идеално и си заспах като котка в пране.
Третата вечер – онази, в която настинах така тъпо (ами в Ахтопол нямаше топла вода, понеже бяхме всъщност в собствено бунгало на приятели, но бойлерът беше изгорял предния месец, и къпането там със студена не беше проблем, но в него ден реших да се изкъпя посред къмпинга на Арапя с маркуча, но нямах нищо за обличаве..) спах отново в леглото си, или по-скоро кихах там.
Четвъртата нощ преспах под открито небе между две палатки, заслушана в разговорите наоколо и беше страхотно! (те ме караха да вляза вътре, но на мен ми се спеше под звездите!)
Петата нощ отново спах на шезлонга пред бунгалото. Сутринта се събудих от силният вятър, който накланяше смокиновите дървета и размяташе каекво ли не из въздуха. От безопасното укритие на розовия ми спален чувал всичко изглеждаше доста красиво…
Ето снимки от Ахтопол:
Плажът.
На него е кръчмата с великата бисквитена торта и поносимите спагети. Правят и Мохито! ;D
Следва снимка от самия плаж. Прекрасно е човек да се облегне на нещо – да речем надуваемо, да зяпа небето или хората или гората! (да, точно така – на големия плаж на Арапя панорамата надясно е заета изцяло от гора!) Също толкова очарователно ми се струва да си лежа, вълните да ме люлеят и да подремвам, или да си чета вестника, докато си пийвам ледено Мартини от термоса..
Това е снимка от .. и на тази кръчма и забравих името. Макар, че цяла вечер се чудих от къде точно мирише, (а може да е вунял или отходният канал или нещо рибешко изхвърлено някъде, но аз нали с моя нос…) а това място предлагат разни неща, и те са доста вкусни, в керемида или не. Менюто е особено трудно за четене, защото е яко разбъркано, но наистина ми се стори вкусно. Смятам да ида отново, за да се убедя, че е смрадливо и храната е гадна, но се съмнявам да стане така. ;D
И да не чета коментари относно тоалета си! 😀 Това ми е пижамата ;D
Намери се и едно място с добра пилешка супа, но нямам снимки от там.
Аз непрекъснато търсех нещо, което да отнеса от там за спомен, и накрая реших да са магнитчета за хладилник. Е, няма такава глупост – нещо с мидички и т.н., отпред с надпис “Бургас”, а отзад – made in china. Успях да намеря две без такъв надпис де..
Заминахме си почти разплакани Арапя. Човек не обича да си тръгва изобщо от подобни места!
А аз, честно да си призная усетих желание да се прибера в София още в четвъртък вечерта. Както ми беше настинало за капак в петък заспах на плажа. Да си изгорял и да кихаш не си е работа! А и ми стана много мъчно за котката, нашите и .. някои други хора..
Планът беше да останем една вечер в Бургас и да отлитаме към София. Аз подло си мислех как ще пия едно кафе и ще се петна на влака, за да съм си вкъщи още на другата сутрин.
Там, в шареният и шумен Бургас най-сетне се запознах на живо с Женина.
Говорили сме си и сме станали толкова близки през това време, а не се бяхме виждали лице в лице нито веднъж!
Изключително много се радвам че се запознахме с нея и нейното прекрасно семейство. Ако всички хора бяха като тях Земята щеше да е доста по-прекрасно място!
Естествено не хванах никакъв влак. Разхождахме се и двата дни насам-натам., пихме кафета, говорихме си и тъжни и весели неща и се смяхме. Беше страхотно! Два дни могат да са като два часа.
За жалост и от там нямам никакви снимки. Но пазя достатъчно в сърцето си.
Сега вече има две места, от които не искам да си тръгвам!
А ето я и Жорката! Легнала е и все едно не желае да ме пусне да си тръгна!
Днес станах в 07:15, за да тичам в гората с тати, кучето Лора и още-по-кучето Шаро.
По това време дърветата се събуждат, сутрешните птичи песни вдъхват увереност на кучетата и тичащите, а от време на време, когато изскочиш на полянка се вдига облак от пеперуди. Те уплашено се разлитат от разпукващите се цветове на разните треви и билки и хвърчат като ята от шарени панделки.
Кучетата ни изпреварваха на завоите, бързаха да прескочат първи всяко поточе и огласяха гората с весел бау.
След това, на връщане от напечената вече земя се понася аромат на гора, шишарки, листа, и всякакви други неща, на които в големия град не мирише.
Ееех, ако можеше да съм орел или поне сойка само за малко, да усетя вятъра в перата си докато летя над гората…
Позамотахме се с идеята да изпуснем първите две групи, но се оказа, че влязохме точно за Alice in Chains.
Организацията по преминаването на някои се е сторила твърде смотана, на мен лично само ми направи впечатление, че не можех да вляза от където ми хрумне, а само през точно определен вход написан на билета ми. Полицаите и целия персонал бяха изключително любезни, за разлика от друг път 🙂 Може да е било заради майка ми 🙂
Купихме си дъждобрани и сива надуваема топка с надпис SoniSphere и се добрахме до тайфата, нетърпеливо влязла преди нас.
Присъстващите от компанията се пощипваха с майтапи “Блек Метъл” по повод цвета на някои от Alice in Chains.
Майка ми директно се отцепи с книга на Пратчет, а аз първо се преборих да си взема моята от раницата на едно от нашите момчета, после пообиколих в търсене на познати.
Не можах да си намеря почти никой от обичайните заподозрени, но за това пък бях с достатъчно Весела Компания и купонът започна от рано.
Започна да се стъмва, излязоха и Manowar и ни ..разочароваха.
Факт е, че държаха реч на български и то в чест на паметта на Dio и Георги Панайотов (макар да ме обявите за много неграмотна нямам идея кой е този..вероятно е бил добър човек де…)
Имаше някакви проблеми с озвучаването и .. абе не беше като в Каварна..
Тоалетните бяха идиотски разположени, имаше доста опашки, но както се оказа хора, които не се бяха виждали години на ред се срещаха точно в него район непрекъснато.
Даже видяхме двама младежи да пишкат едновременно, за по-бързо.
След Manowar настана тишина.
Имахме време за по бира и по някоя шега и закачка.
Rammstein излязоха страшно ефектно, продължиха разбиващо и ни отнесоха.
Нямам изобщо никакви подходящи думи за да опиша фурора.
Ефектите бяха скандални – горелки, огньове, светлини и декори…
Мога да кажа, че съм доволна.
Дано дойдат пак 🙂
След концерта се изнесохме към кривото, където заварихме няколко човека останали от поредната IBB среща.
Имаме си още гласове, но мен лично днес ме боли врата. (то от чупенето на крака, няма от какво да е 🙂 )
Да! Именно. Този пост ще е посветен на нежеланите косми.
Ако някой има проблеми с темата – да спи с мечките от зоопарка.
Пощръклях отново на тема окосмяване и като дадох два пъти по над 50 лв. в салоните из София реших да взема кардинални мерки.
Лятото пристига с 300.
Жегите са вече факт, а с тях и нуждата да се носят къси панталони, поли, дрехи без значима площ…
Епилаторите късат косми. Не, идеални епилатори няма. Не стига това, ами и скубят. И аз лично не успявам да гледам филм и за ползвам епилатор едновременно. А и всичко става в косми..Отнема часове… Не ме влече..
Ето защо преди едно известно време се спрях на кола маската като удачен вариант.
Адски мразя да ме пипат непознати. Особено жени. А да ида да ме щави мъж .. е .. ИЗВИНЕТЕ! Това .. такива хора не зная дали има. Може би има – някакви гейове.. Но ако попадна на хетеро-младеж, работещ като козметичка или ще се омъжа за него, или ще повърна. Това според мен може да е само най-бруталното издевателство над един мъж…цял ден да се разправя с окосмени женски…
Кола-маска-вкъщи (визирам продуктите на JanKarr) означава аз, килима и котката да сме лепкави и сладки поне една седмица. Миналият път фиаското завърши след 4 часа мъчения и накрая изхвърлих всичко в кофата.
Самобръсначката не е решение – поне не трайно. Сутрин след процедурата в банята – уж всичко е гладко като бебешко дупе, а до вечерта вече се чешеш и си в пъпки – особено “деликатните” зони… Да не говорим, че космите се подвиват и става … Една от причините е, че в банята кожата е хидратирана. После изсъхва и се “отдръпва”. И каквото е останало отдолу щръква.
Фото епилация? Повечето ми приятелки казват, че не става. А и струва маса пари. Да не говорим, че на това сезонът му е зимата, когато не се излагаш на слънце. Сега вече … лято е.
Е, ако преди съм имала повече време, или желание да харча пари за глупости, или пък е било зима и съм могла да почакам козметичката ми да има свободен час в удобно за мен време, то сега е топло и положението е критично. Не мога да ходя една седмица обрасла само, защото има балове и всички часове са заети!
е.. смених си козметичката… на първо време…
Само че не мога всеки път да правя планове за по една седмица, за да има хем свободен час, хем да мога да се класирам… Досада..
С малко помощ от Google открих следните два сайта:
От първия сайт си купих стартов комплект. Описанието на нагревателя беше по-подробно.
Стартовият комплект се състои от олио за почистване, мляко за подтискане на растежа на космите, ленти, нагревател и пълнители. Три на брой.
Пробвах нещото още същата вечер.
Трите пълнителя – Златна перла, Зелен Хлорофил и Класическа, бяха лесни за отпечатване.
Лентите – твърди, фини и здрави, сто броя нарязани, бели.
Олиото за почистване и млякото за ..бля-бля миришат на ягоди. Най-жестокият, прекрасен, жив ягодов аромат. Чак ми идеше да ги изпия! 😀
Загряващото чудо е адски елементарно -горната му част е като тостер, само че за пълнители за кола. Долната е нещичко с копче и бибинка, като странно зарядно за телфон. Големината на джаджата е подобна-колкото дебела телефонна слушалка.
Пробвах и трите вида пълнители – просто за да разбера какво искам да си купувам от тук нататък.
Не можах да харесам Златната перла. Не се стича добре, не се размазва добре.. Коламаска.ком предлага онлайн съпорт по Skype. FASTEOOD
Попитах ги, и обясниха, че може би фолиото, с което е запечатан пълнителят не е отстранило найлончето, което пази маската да не изтече. Дадоха дори идея как да се справя с проблема.
Зелената и Класическата са отлични. Разтапят се за нула време в нагревателя и се нанасят изключително лесно. Джаджата е с термостат и шест степенен регулатор на температурата, така че с нея се работи с вързани очи. Цялото омазване е по-малко, отколкото да изядеш филия със сладко.
За един крак и една ръка отива по-малко от половината от един пълнител.
Цялата процедура се състои в това да изчакаш джаджата да загрее, да вземеш нещото в ръка и да намажеш. След това е ясно.
Възхитена съм!
Това нещо оставя следа в историята и официално го обявявам за революция на науката!
Днес си поръчах още пълнители, олио за почистване и цяла ролка ленти от другия сайт – за да опитам повече видове и да разбера коя най-много ще ми допадне и за какво.
Определено съжалявам, че не си купих цялата дивотия преди месеци, когато открих сайта!
Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here:
Cookie Policy
![[smile188.gif]](http://forum.zoomania.org/images/smilies/smile188.gif "[smile188.gif]"){kind=small}
![[smile265.gif]](http://forum.zoomania.org/images/smilies/smile265.gif "[smile265.gif]"){kind=small}
![5445.gif]](http://forum.zoomania.org/images/smilies/5445.gif "5445.gif]"){kind=small}
![[smile207.gif]](http://forum.zoomania.org/images/smilies/smile207.gif "грррррр"){kind=small}
![[h030.gif]](http://forum.zoomania.org/images/smilies/h030.gif "[h030.gif]"){kind=small}
![[smile337.gif]](http://forum.zoomania.org/images/smilies/smile337.gif "YESS"){kind=small}
