Взимане на сериозни мерки :)

в: Today • Домашни любимци • Смешки •

30.07.10

@ 1:00 PM

от GattaNegra

Цитирам какво ми написа майка ми тая сутрин относно котката:

[12:57:55 PM] … А Пиу е гениално детенце бе! Днес сутринта, аз си правя кафе и със залепени очи реж морков и тя мяца…
Аз и ръмжа, естествено, тя спира да мяука и аааадски внимателно и премерено си домъква паничката за вода и ми я прасва в кокалчето на глезена. Аз и дадох вода и после видях, че в нейната купичка в стаята е сухо и празно. Значи, когато работата е сериозна, не мяукаме, а вземаме мерки 🙂

[12:58:55 PM] GattaNegra: цццц 🙂 🙂 🙂

♦ вземи връзка ♦ 1 коментар

Тичане в гората :D

в: Today • Хоп-троп! •

@ 10:40 AM

от GattaNegra

Днес станах в 07:15, за да тичам в гората с тати, кучето Лора и още-по-кучето Шаро.

По това време дърветата се събуждат, сутрешните птичи песни вдъхват увереност на кучетата и тичащите, а от време на време, когато изскочиш на полянка се вдига облак от пеперуди. Те уплашено се разлитат от разпукващите се цветове на разните треви и билки и хвърчат като ята от шарени панделки.

Кучетата ни изпреварваха на завоите, бързаха да прескочат първи всяко поточе и огласяха гората с весел бау.

След това, на връщане от напечената вече земя се понася аромат на гора, шишарки, листа, и всякакви други неща, на които в големия град не мирише.

Ееех, ако можеше да съм орел или поне сойка само за малко, да усетя вятъра в перата си докато летя над гората…

♦ вземи връзка ♦ коментирай

Лятооо! :D

в: So what ? • Today • Офисни •

29.07.10

@ 2:15 PM

от GattaNegra

Днес си пуснах официално молбата за кратката лятна отпуска.

Да видим другия месец дали ще успея да се забавлявам така, както всеки ден от този, макар, че бях плътно на работа 🙂

(то и за това нямам пари вече де, хехе, отново, или пък както винаги…)

Хората около мен са в отпускарско настроение, лятото ги е разглезило и разнежило и мъркат и се усмихват, даже най-големите сухари са станали някак… закачливи…

Мислех да се разходя до толкова много места това лято, а ето-то почти свърши…

Море! Чакай ме! 😀

♦ вземи връзка ♦ коментирай

Обръч за въртене!

в: Today • Хоп-троп! •

22.07.10

@ 3:20 PM

от GattaNegra

За това се каня да пиша доста отдавна.

Въртенето на обръч с цел поддържане на добра физическа форма е метод използван от най-древни времена.

Препоръчва се обръчът да е дървен, с тегло от 600 грама до килограм.

Подходящата големина? Заставаш до обръча и той трябва да ти е някъде около пъпа. Може и над. Иде да рече, че май-май обръч от детските от магазина за лев може и да не е най-подходящото решение.

Въртенето на по-малък обръч е и по-трудно. За начинаещите е по-добре да се снабдят с голям.

Колкото по-тежък е, толкова повече усилия се изразходват при въртенето => повече изгорени калории => повече смъкнати килограми.

Обръчът трябва да се върти редовно, поне по 30-60 минути на ден. Според преобладаващото мнение относно този вид упражнения горенето на калории започва след 15-тата минута. Именно за това е важно въртенето да е непрекъснато, без почивки и т.н.

Най-добре е обръчът да е дървен, но на пазара в момента се предлагат и сносни решения с “масажни точки”. Те обаче изглеждат бодливи и ми се струва, че трябва да се въртят с повечко дрешки..

Ето линкове:

Масажен обръч – в различните магазини цената му е от 23 до 28 лв.
ФабрикаСпорт
МаксимаТрейд
Sportnioferti.com

Дървен Обръч – цените са от 20  до 28 лв., в зависимост от размера. ЕDIT 25.05.2015 – Проверено е, обръчите още се продават!

Купих си такъв и съм много доволна!

Hula-Hoop

Лично не мога да гарантирам какви и колко калории се горят и за какво време, но поне е приятно упражнение аз тонизиране сутрин 😀

Нещата, които съм чела са все различни. Повечто хора са доста доволни.

Хората по света дори са се обединили в нещо като глобален спортен клуб – Hooping.org

😀

♦ вземи връзка ♦ 4 коментара

Нов дисплей! Урааа!

в: Today • Книги •

21.07.10

@ 2:10 PM

от GattaNegra

Най сетне!

Поръчах си нов дисплей от Китаеца!

Дано по-скоро дойде, че ходя като пиян щъркел с един здрав и древен сапунер и едно нещо, ставащо само за MP3 плейър без екран, да не говорим от кога не съм чела книга.

Мотая се с един опърпан парцал, купен от сергията за левче и като гледам на какво е заприличала вече твърдо се убеждавам, че не мога да пазя книги и това е.

Не, че книите не са за четене ноо… тази просто ме е срам да я чета в автобусите просто!

Опитвам се да гледам позитивно на нещата, и да разправям налява и надясно, че като не чета в момента имам повече време за повече летни занимания, но простата истина е, че .. ох.. ЧЕТЕ МИ СЕЕЕЕ!!!

Защо не си купя bookreader -ли? ами тежки, обемисти и върде чупливи са, поне за мен. Като мъкна лаптопа и телефона почти навсякъде не желая да има още едно нещо, за което да се притеснявам. Повечето от познатите ми, които си купиха такива неща незнайно защо си ги държат вкъщи.

♦ вземи връзка ♦ 2 коментара

Кога пораства един човек?

в: I Me Mine • So what ? • Today •

15.07.10

@ 1:46 AM

от GattaNegra

Не зная отговора на този въпрос. Не зная дали е възможно да се порасне напълно. Наистина има такива хора, които сякаш никога не са били деца, но те според мен са просто болни.

Днес обаче ми се струва, че човек влиза в света на възрастните не, когато спре да си играе с кукли и камиончета, дори не и след първата петата, осемдесетата целувка, а когато смъртта навлезе в живота му.

Почти всеки на моята възраст е губил някого. Или познава някого, който е преживял ужаса и мъката от загубата на близък човек. В такъв момент няма правилни думи, нито правилни действия. Има шокиращи реакции – омраза към всички, твърде тежки напивания, неадекватни изказвания… Някои хора не могат да се примирят със загубата и се дистанцират от околните, общуват с нежелание дори и с близките си.

Общото – гняв, безсилие и мъка.

Именно заради това са въведени традициите – обреди, панахиди и т.н. – за да обединят хората и да не им позволят да се удавят в мъката си.

За тези две години вече трети от по-близките ми хора пое по последния си път.

Вън е лято, грее слънце. Забравих тези дни (поради нямане на време и неприбиране в човешки часове!) да пиша за това как с разните ми там приятели и познати и т.н. висим по басейните и парковете, слънцето грее, аз съм влюбена в света и нищо конкретно, както и в точно едно определено конкретно нещо и всичко около него едновременно. Ходя на работа и си мечтая да съм в отпуска. Старая се да работя три пъти повече, за да свърша повече, като че ли ще си тръгна по-рано от офиса. Работа винаги има, но след това,  когато изляза с приятелите си се чувствам все едно съм на светлинни години, сякаш съм отишла на почивка с всичките си любими хора наведнъж…

А тримата, които си отидоха, вече не виждат небето, не чуват птиците, за тях звездите са угаснали, никога няма да чуят “обичам те” отново.

R.I.P.

Вчера и днес се разхождах по разни гробища. Не зная как точно се чувствам в момента. Сплескано ми е.

Казвайте на хората около себе си, че ги обичате от време на време.

Коментари към този пост няма да има.

♦ вземи връзка ♦ коментирай

Тъмно като в кучи gz, мокро като в блато, що е то? – Обратната страна на луната III.

в: Today • Бисери •

02.07.10

@ 12:51 AM

от GattaNegra

Одисеите ми с прибирането до вкъщи след мръкнало продължават.

Пред супермаркетите наместо детска площадка има цяла джунгла. Улиците са осветени само от луната и тук-таме някой прозорец.

Днес побеснях и от факта, че където и да стъпя имаше само вода вода вода и пак вода.

Прибрах се мокра като кокошка, даже гащите ми бяха мокри, за съдържанието на раницата да не говорим.

Улиците преливаха и заливаха тротоарите.

След като се изкъпах намерих сайта на Столична Община и ето какво им написах (адресирано до кмета на София, разбира се).

Може да е малко смешно, може и да има няколко или доста правописни грешки, обаче… другата алтернатива щеше да бъде да избягам утре от работа и вероятно да прекарам събота и неделя в ареста.

Бих желала да обърна вниманието Ви към безхаберното отношение на общинската администрация на района, в който живея – град София, жк. Дружба 1 – към рутинните проблеми.

Поне от 2009 г. нееднократно подавам сигнали по телефона до Улично осветление – София по повод това, че в карето, в което живея, уличното осветление НЕ работи.

С тях съм имала особени разговори, цитирам: “Не можем да направим инспекция в момента, защото поставяме Коледните украси!”

Как тази фирма си върши работата е И мой проблем. Като жител на поверения Ви град и страдащ от нападения по улиците гражданин съм заинтересована от качеството на работата им.

Как местните управници вършат своята работа е Ваш, също както и мой проблем.

От години наред на улицата на която живея лампите са вечно изгорели.

Не се ли правят инспекции?

Кметовете не са ли жители на същите тези градове, квартали и блокове?

Не пътуват ли с градски транспорт?

Не ходят ли пеш?

Не вижда ли никой какво става по улиците?

Вечер, по тъмно, човек дори не може да си види пътя пред краката!

С настъпването на пролетно-летния сезон пред обикновените граждани се изправя още един проблем. Дъждовна вода, кал и киша по надупчените тротоари, заети от паркирани коли и цели езера по наводнените улици.

Кой отпушва каналите в София?

Трябва ли да викна частна фирма да изчисти/подмени/ремонтира решетките на улицата пред блока?

Защо газим във вода до глезените, щом се наложи да ходим пеш?

Моля, приемете искрените ми извинения по повод това, че адресирам жалбата си до Вас. Работното ми време не ми позволява да отида и да се срещна лично с кмета на района, в който живея и да му поставя въпросите/проблемите си. Не мисля, че е редно да се налага да излизам в отпуск за целта.

Смятам, че споменатите от мен по-горе проблеми са недопустими за един столичен град. Мисля още, че разрешаването им трябва да става автоматично. Каква е функцията на районната управа, ако не да се грижи за добруването на гражданите в поверените и райони?

Гласувах за Вас, както и много столичани, с надеждата, че ще видим някаква промяна. За нас като данъкоплатци е важно да виждаме, че избраните от нас си вършат работата.

За нас като жители на големия град не е важно само да се лъснат важните улици, когато има чуждестранна делегация. За нас е важно да сме сигурни в безопасността на домовете си и да не се чувстваме застрашени, докато ходим по улиците.

Срам ме е, че живея в такъв град! Моля Ви, накарайте отговорните да се засрамят, че са допуснали да стане такъв!

С уважение…

Да видим отговор ще има ли, и какъв ще е той.

♦ вземи връзка ♦ 5 коментара