Dum spiro, spero ;)
Бисери на колежки:
Ууу! Ама ти блог ли имаш? Ууу! Колко аграрно!
или
Да не съм от село, че да ми влизат в общата култура хора и ръченици?
относно фирмената кореспонденция, по повод плах мой опит за внасяне на дребни корекции:
Глаголите в английския имат число!
Намерих и това:
Така си заварих бюрото на 24 Декември сутринта 🙂
You only get what your money can buy
How can a call be what you want it to be
It’s Zoiper
When your ports are open
You’re so consumed with how long you can talk
You waste your time with hate and regret
You’re broken
When your ports ain’t open
Ommmmm, if I could open your ports
Ommmmm, you’d make all calls you want
Ommmmm, give your log files to me
Ommmmm, you hold the key
Now there’s no point in placing the blame
And you should know many suffer the same
If I lose you
my boss will be broken
NAT is a bird, she needs to fly
Let all doubt inside of you die
You’re frozen
When your STUN’s not enabled
Ommmmm, if I could open your ports
Ommmmm, you’d make all calls you want
Ommmmm, give your log files to me
Ommmmm, you hold the key
You only get what your money can buy
How can a call be what you want it to be
It’s Zoiper
When your ports are open
Ommmmm, if I could enable your STUN
Ommmmm, you’d make all calls you want
Ommmmm, give your log files to me
Ommmmm, you hold the key
Ommmmm, if I could open your ports
Ommmmm, you’d make all calls you want
Ommmmm, give your log files to me
Ommmmm, you hold the key
If I could get your logs
Седя си аз вчера в офиса и искам да видя прогнозата за времето. Без да искам обаче попадам ма новините и в тоя момент започва последното парче на Китаро от OST на Heaven & Earth.
Заглеждам се в новините за секунда и какво виждат очите ми:
Примерно.
И още такива имаше, но след като седнах да пиша звънна и телефона и ми отлетя момента.
А колежката ми от сутринта разправя за някакъв астронавт с когото се била запознала.
Тези дни четох разни неща за звезди и планети.
Поантата е, че изведнъж докато си стоях на бюрото и четях поредния безумен имейл от изкукал потребител изгубих чувството си за реалност.
Почти както, когато си седя и си пикая посред нощ и изненадващо се запитам аз дали съм наистина в тоалетната? Дали случайно не съм си в леглото и само да сънувам, че съм в тоалетната, и изобщо в чие легло съм? Доста стряскащо.
Та така и сега – изведнъж се пренесох в някаква Лем-Стругацко-Аззимова история, в която хората пътуват от един астероид на друг за да отидат на работа, сутрин се гледа прогнозата за времето поне за две планети и докато си пиеш кафето в совалката внимаваш да не се олееш, понеже идиота от Пер-Nk3 кара като арабин в пустиня, а русата мацка от RCe-14, която уж трябва да въвежда и извежда хората по вревме на кацане те блъска с хъблока си всеки път, когато минава покрай теб. Да се чудиш свалка ли е, или има да сваля килограми.
Замислих се какво ли ще е да се налага вместо да ходи дядо ми до Кирков за евтин праз, да лети до JpZr-231 за да купи евтини незнамкаквоси за сложи-масичката.
Всъщност си прекарах цялото слушане на това страхотно парче в подобни размишления и се чувствах, все едно съм другаде.
Не пак, а отново. Но този път до прозореца 🙂
Предисловие:
Ръчкам колегата да даде идея за име на нов сървър, на който ще се тества Астериск 1.8.
Понеже ще е виртуална машина част от процеса минава през друг човек, който не си губи време в мислене на имена.
В по стари времена традицията беше машините да се кръщават с имена като Ka1am, Du6evadez, Dracula и т.н., и си спомням коментарите относно един компютър, който носеше гордото име GummyBear…
АЗ:
Я кажи са как да се казва тоя сървър, че на мен само fluffy i fifi ми се мота?
vagabond ?
Че ще го кръсти сomputer 101 или нещо такова.
ТОЙ:
Моля ти се, кръсти го с някво нормално име.
АЗ:
wtf?!
Кажи ми едно моля?
asterisk18? Това е тъпо.
ТОЙ:
Quetzalcoatl примерно…
АЗ: (почти падайки от стола)
Май до там се чу как се изсмях.
Това ли е НОРМАЛНО име?
ТОЙ:
Да, какво му има?
Лято е, хората изтрещяват…
Ето, преди да изляза в отпуск един кадър от бюрото на колегата:
Колежката се справя отлично с маркера, та за това нямам притеснения, че ще им е скучно докато ме няма 🙂
Днес си пуснах официално молбата за кратката лятна отпуска.
Да видим другия месец дали ще успея да се забавлявам така, както всеки ден от този, макар, че бях плътно на работа 🙂
(то и за това нямам пари вече де, хехе, отново, или пък както винаги…)
Хората около мен са в отпускарско настроение, лятото ги е разглезило и разнежило и мъркат и се усмихват, даже най-големите сухари са станали някак… закачливи…
Мислех да се разходя до толкова много места това лято, а ето-то почти свърши…
Море! Чакай ме! 😀
|
XHTML
|
CSS | 
| Disclaimer
