Ок. Съзнавам, че темата може да бъде възприета като проява на лош вкус, но не мога да се въздържа 🙂
Би ли носил/а дреха, плетена от човешка коса?
В никакъв случай не говорим за купчините коса, които нацистите са събирали от евреите в лагерите.
Идва ми на ум, че доста хора си стрижат косата, някои дори я продават…
Имаше дори една класическа литературна творба – “The gift of the magi”. Там героинята си отряза косата, за да купи Коледен подарък за мъжа си – верижказа часовник. А той пък си продал часовника, за да и купи гребени.
По фризьорските салони слагат hair extensions, които са направени точно от човешка коса.
Вчера вечерта нямах Интернет, иначе щях да напиша егати глупостите.
Тоест – имах, но за малко и с прекъсвания – цялата къща беше пълна с гости от сутринта – налагаше се да драпам за Нет само, когато някой помолеше. Нетът – от AP-то на някакви анонимни комшии се държеше като водата в чешмата по времето на Янчулев. Така и така бях обещала да не цикля онлайн два дни…
Да видим днес дали ще успея да ги изгенерирам добре 🙂
=^-^=
Лежа си аз, а вън вятърът клати камбанките по японската ябълка.
Котките се разхождат по керемидите. Някои ги е хванало мартенското настроение и се гонят по покрива. Чува се все едно търчи конницата на Хан Аспарух. Чудя се кога ли ще ми падне покрива на главата…
Сестра ми спи на леглото си на другата страна на стаята.
Заслушвам се в познатото дишане, в котките, вятъра, камбанките и виковете на разните нощни твари в гората.
Печката вече е стоплила и се налага да се пресегна да я изключа, но ме мързи страшно, въпреки жегата. Доста странно е – топло, тихо, а още не е лято.
Още няма щурци.
Мисля..
Какво прави хората щастливи?
Постигнатите цели, разбира се, и стремежът да имат нови по-добри и по-сложни такива.
Добре. Аз в момента нямам цели, точно в този миг целта ми е да заспя и да сънувам приказки, а утре да ида на работа в добро настроение и наспана. Там конкретни цели- колкото щеш:
да не се изнервя,
да свърша всичко и да ми остане време за нещо допълнително,
да се усмихвам, въпреки, че вероятно още преди средата на работния ден нещо ще ме вкисне,
да направя поне три хубави неща за някой друг днес, колкото и дребни да са те…
…
Само дето в момента се чувствам ужасно щастлива. Може би е заради времето? Или заради това, че напоследък народа наоколо ми оправя настроението, а ако нещо не ми харесва ставам и си заминавам и не ми пука…
Веселихме се с гостите доста.
И преди това – в Събота се намери кой да ми успокои нервите… Има такива хора – “успокоява, гушка, раз(тр/см)ива” 😀
Малко като “кърти, чисти, извозва” 😀
(не, не съм си намерила ново гадже – говоря за една приятелка – нарцистична кучка (отново го казвам на майтап, и ако пак ми се обидиш, пак ще ти се извинявам половин час! 🙂 ))
@}-,-}-`-
Май успях с генерирането…
Окупирала съм бюрото на един колега, който забегна в отпуск и се чудя как да му завладея територията за постоянно- това е най-клюкарското място в офиса, същевременно тихо и тъмно.
Може би ако му боядисам бюрото розово сам ще го отстъпи…:)
Мога да си мисля на спокойствие, че даже и да намеря поизгубеното напоследък удоволствие от работата (бачкай, бачкай, бачкай, а вечер като си тръгнеш бъди доволен от свършеното и вместо да си кажеш “Бах, най-сетне и тоя ден избутах!” да планираш какво да вършиш утре и да ти е леко на сърцето… (Моля, недей да звъниш на психиатрията още!:) ) )
Или и това е пролет?
Като казах пролет…
Днес на двора окачих тазгодишната мартеница на едно цъфнало дръвче :))
А над езерото грее слънце и даже май е пристигнал щъркела! 😀
Отишла тя на пазара за животни на Подуене да купува храна на мишките (джербили).
По пътя към сергията с царевица я атакувал мъж с пъдпъдъци и се опитал да и подари един.
Изведнъж се оказало, че наоколо всъщност се разгаря скандал – съседният пъдпъдъкопродавец смъкнал цените на пернатите с 50 стотинки, което предизвикало дивата ярост на нашия човек!
В резултат той решил, че ще подарява своите птици. На кого – ами на всеки срещнат.
Тикайки по една птица в ръцете на почти всеки минувач, успял да обзаведе малка тълпа новоопъдпъдъчени люде, доста от които нямащи никаква идея какво им се случва.
Някакъв човек от тълпата:
“Ма вземете се разберете бе, мама ви стара!”
Подбилият цените продавач:
“Ма ние имаме различни майки!?”
Настанилият се да ги псува минувач:
“Ми тогава – “Майките ви стари!!!”
Майка ми пък в това време се опитва да обясни на озверелия фермер, че ние вкъщи имаме котка и пъдпъдъкЪТ няма да оцелее твърде дълго.
Той:
“Ба! Ти ш’гу раниш Идна седмица и след това ето-така му извиваш врата и в тавата!”
Новозаформените неволни собственици на пернати някак успяват да усмирят търговеца.
Майка ми ползва намалението за да пробута пилето обратно, но като чувствителна душа лепва една целувка на темето на горкото животинче…
Освен това се намери една заблудена душа да ми каже, че ме смята за свестен тип, (не се обиждай, ти си свестният тип, не аз, вярата ти в положителните неща те е заблудила 🙂 )
Зациклих на ето това парче:
Днес отново успях да отегча с простотии поне 5 човека, и се отегчих от простотиите поне на други пет. Както ме нервират тъпотиите на разни, направо изтрещявам като си помисля как други пък искат да ме удушат, за да млъкна. Ама нали си наваксвам с чата след работа….
Все пак сред останалите имаше и няколко разговора, които ме караха да се подхилквам по разни най-различни причини. Благодаря за участието. 🙂
Добре, че утре е Петък (днес де..) и ще мога два дни да поживея без Интернет и лаптоп и чат и не-знам-и-аз.. разни хора. Радвай се народе 🙂 Два дни (цели!) няма да пиша заядливи постове тук и там! 🙂 Обещавам! 😉
Аа, да, да се оплача – и батерията на телефона ми геройски загина, сега държи средно 5 часа и съответно не мога да чета книги. Много ми е тъжно. Ще се наложи да си купя нова, или да започна да посещавам книжарници 🙂
Bahted in the rust of moon
Is the death beds lullaby
Sung so softly with the stars
Reflected in her eyes
Chorus:
It’s the blaze that beckons men
Into the woods, of beaten path
Is the sight of the fire that
No maiden’s eyes should have
Iron does as iron’s told
And drinks of life’s red gold
But shame won’t leave with dying breathe
The life that wants it’s own death
And the forest hums its silent hymn
Heard by those of solitude
As mist it wells
Up the brook’s dark banks
Bewitched by there fir woods
Днес за пореден път установявам, че никаква ме няма в общуването.
Казвам неща, които уж са мили, а после се налага да се извинявам 15 минути…
НЕ държа да си общувате с мен. Може да ви обидя, а ми писна да се извинявам.
Освен това днес изпих една бира. Само една половин литрова тъмна Старопрамен (Мис Каприз на Плиска май избира персонала си с конкурс “Кой е най-завеян”). И се напих.
Е .. от години не мога да разбера как ставам и си тръгвам като пич на три малки уискита, а половин литър бира може да ми разбърка мозъка като с миксер. Няма значение наливна или не – винаги усещането ми е все едно съм спящ балон, и ми се люлее всичко, а пред погледа ми се размиват смътни очертания на розови слонове, сини прасета и оранжеви гущери с лилава коса.
След двучасовото лигавене на тая ми ти бира излязох от пицарията и се потопих в пухкавата мъгла на пролетната вечер. Леко ръмене, оживена спирка, хорицата си говорят и аз изпадам в особено отнесено състояние. На таблото пише 7 минути…
Дочаках синята птица номер 11 и се натоварих. Ако показваше над 10 минути щях да взема такси. Да де, ама на таксито трябва да му обяснявам къде живея, а тролея си знае всичко…
Та натоварих се аз, замислена за благите неща в живота като легло, храна, котката и други.. и ..
…две спирки преди моята нещастното нещо се счупи.
“До тук сме. Спука се гума”
Висях аз с другите на спирката, висях, па ми писна.
И .. джапай пеша.
Да де, ама то вали, аз на 12 сантиметра платформа, над земята се вие пара, кал, лигаво…
Успях да стигна преди следващия тролей, даже преди малко го чух как минава …
Сега ям пиУе със зеУе (с две филиЙ разбира се), слушам Freedom Call и се надявам да ми останат силици да си легна (в легълцето с юргана с пингвините и пижамката със Снупи), защото ми е много размазано и ме е страх да не заспя на дивана (тъй де – да не ме домързи и да пропусна да го разпъна отново).
Не зная защо, но тази вечерна разходка (сравнително бърза бих казала, въпреки всичко) ми подейства много освежително на възприятията.
Скоро някой подметна “Ми вие момичетата вечер се къпете основно. ”
Ми къпем се!
хах!
Преди работа някак не върви да се фризира коса и да се правят всички малки неща, които НИЕ правим след като се изкъпем-олющен лак или поръбен нокът тук, лов на нежелани косми там, маски за коса и лице, масаж на краката, крем – почти за всяка част на тялото имаме отделен … И със сапуните е така -шампоан, маска, сапун за лице, маска за лице, сапун за крака, маска за крака, маска за тяло, бля-бля…
Eдно гадже, в чиято бърлога живеех по едно време даже ми каза “Абе ти искаш да ми напълниш къщата с разни полупразни шишенца май!?”
Сутрешният душ за освежване е едно, а къпане за тотално изкъпване лично за мен е възможно само вечер или следобед, ако е в почивен ден.
Момчетата пък влизат в банята, мият си косата с каквото им попадне, тялото също, помирисват си мишниците и излизат за нещо като десет минути, 15 с бръсненето. . .
После се оплакват, че миришели лошо, а момичетата как можело да не миришат…
За ползването на дезодоранти и козметика няма да казвам нищо…
Privacy & Cookies: This site uses cookies. By continuing to use this website, you agree to their use.
To find out more, including how to control cookies, see here:
Cookie Policy
