Среднощни размишления по обед..

03.29.10 @ 2:45 PM

от GattaNegra

Вчера вечерта нямах Интернет, иначе щях да напиша егати глупостите.

Тоест – имах, но за малко и с прекъсвания – цялата къща беше пълна с гости от сутринта – налагаше се да драпам за Нет само, когато някой помолеше. Нетът – от AP-то на някакви анонимни комшии се държеше като водата в чешмата по времето на Янчулев. Така и така бях обещала да не цикля онлайн два дни…

Да видим днес дали ще успея да ги изгенерирам добре 🙂

=^-^=

Лежа си аз, а вън вятърът клати камбанките по японската ябълка.

Котките се разхождат по керемидите. Някои ги е хванало мартенското настроение и се гонят по покрива. Чува се все едно търчи конницата на Хан Аспарух. Чудя се кога ли ще ми падне покрива на главата…

Сестра ми спи на леглото си на другата страна на стаята.

Заслушвам се в познатото дишане, в котките, вятъра, камбанките и виковете на разните нощни твари в гората.

Печката вече е стоплила и се налага да се пресегна да я изключа, но ме мързи страшно, въпреки жегата. Доста странно е – топло, тихо, а още не е лято.

Още няма щурци.

Мисля..

Какво прави хората щастливи?

Постигнатите цели, разбира се, и стремежът да имат нови по-добри и по-сложни такива.

Добре. Аз в момента нямам цели, точно в този миг целта ми е да заспя и да сънувам приказки, а утре да ида на работа в добро настроение и наспана. Там конкретни цели- колкото щеш:

да не се изнервя,
да свърша всичко и да ми остане време за нещо допълнително,
да се усмихвам, въпреки, че вероятно още преди средата на работния ден нещо ще ме вкисне,
да направя поне три хубави неща за някой друг днес, колкото и дребни да са те…
…

Само дето в момента се чувствам ужасно щастлива. Може би е заради времето? Или заради това, че напоследък народа наоколо ми оправя настроението, а ако нещо не ми харесва ставам и си заминавам и не ми пука…

Веселихме се с гостите доста.

И преди това – в Събота се намери кой да ми успокои нервите… Има такива хора – “успокоява, гушка, раз(тр/см)ива” 😀

Малко като “кърти, чисти, извозва” 😀

(не, не съм си намерила ново гадже – говоря за една приятелка – нарцистична кучка (отново го казвам на майтап, и ако пак ми се обидиш, пак ще ти се извинявам половин час! 🙂 ))

@}-,-}-`-

Май успях с генерирането…

Окупирала съм бюрото на един колега, който забегна в отпуск и се чудя как да му завладея територията за постоянно- това е най-клюкарското място в офиса, същевременно тихо и тъмно.

Може би ако му боядисам бюрото розово сам ще го отстъпи…:)

Мога да си мисля на спокойствие, че даже и да намеря поизгубеното напоследък удоволствие от работата (бачкай, бачкай, бачкай, а вечер като си тръгнеш бъди доволен от свършеното и вместо да си кажеш “Бах, най-сетне и тоя ден избутах!” да планираш какво да вършиш утре и да ти е леко на сърцето… (Моля, недей да звъниш на психиатрията още!:) ) )

Или и това е пролет?

Като казах пролет…

Днес на двора окачих тазгодишната мартеница на едно цъфнало дръвче :))