Dum spiro, spero ;)
Дразнят ме хората!
Дразнят ме дрехите им!
И моите дрехи ме дразнят!
Дразнят ме вещите!
Не мога да понасям шумовете, дребните фалове, тъпотиите, които на околните им се струват адски смешни!
Искам да удуша някого!!!
Тази година Трябва да ида до Созопол. No matter what!
Писна ми да сънувам Созопол.
Тоест аз до сега не знаех,че това е точно той, но сънувам фрагменти от някакъв морски град непрекъснато.
Понякога няма име, понякога е Созопол.
Сега снощи се събраха и зная, че сънувам Созопол.
Но вчерашния ми сън бие всички рекорди на идиотщина.
Вероятно е плод на снощните събития (висяхме в Кривото до 4, аз неуспешно се опитвах да се напия – за пореден път, само хабя алкохола … един идиот взе да снима наляво-надясно и щях да го претрепя, а разните елементи от компанията даже не простяха достатъчно… ) ..все пак ми писна да сънувам Созопол такъв, какъвто не е!
***
Мотаем се ние по площада – тоя пред пощата в Стария град. Само че в съня ми той е ОГРОМЕН. Мотаейки се стигаме до изложба от миналото и бъдещето -това и друг път съм го сънувала:
Застинали фигури в разни превозни средства, като фокусът е върху машините.
Батмобил, танкове, ракети, една замразена- буквално замразена и скована от скреж изглеждаше – синя кола, летящи чинии, смачкани останки от коли и други.. Изложбата беше на (?) макети с естествена големина, някои от които доста реалистични и плашещи. Експонатите показваха особени машини, или митологични такива, футуристични проекти на невъзможни коли, амфибии…
Пътят между тях – наклонен и хлъзгав.
След това започнахме да бягаме от някого. За това вече нямам спомен.
Бягайки аз се откъсвам от компанията и срещам един друг познат (не казвам кого, да няма припаднали, нищо, че е само сън..). От дума на дума и от век на век се озоваваме в къщата му. Някакво супер екзотично място – oldstyle шик, не мога да го опиша. Абе много яко! Имаше дърворезби и камини, картини в златни рамки, огромни маси… Озоваваме се, разбира се (От какво се разбира бе? От естеството на кошмара?…) в някакво огромно легло, цялото в орнаменти и ковано желязо, с жълт балдахин от нещо супер ефирно, бродирано с огромни лилии.. Не, екшън не е имало – говорехме си нещо. По-точно разказваше ми той нещо супер интересно, само дето не помня какво точно. В един момент аз забелязвам един паяк – огромен и ярко зелен -в брадата му. Посягам да го махна и се оказва, че там има още три същите. А той:
– “Не ми ги пипай, остави ги да си лазят, аз така се изрусявам!”
Шок и Ужас!
През това време из къщата изведнъж защъкват разни хора и започват да се питат коя съм. Оказва се, че къщата не е точно къща, тоест тя му е втората къща, и освен това е резиденция или нещо от сорта. Това бяха като че ли слугите. Пича е преследван от папараци. Гоним някакъв тип да му извием врата из паркчето пред централния плаж на Стария Созопол.
Накрая го хващат ченгетата и му осветяват лентите, защото бил незаконен.
Изведнъж се озовах пред една сергия с картички и в тоя момент се събудих в студена пот, зъзнеща, защото в стаята като че да беше под нулата!
We – the ppl what were with me started running from something frightening. I do not remember details here.
. Running i got away, lost. I met Ananas. Talking about i do not remember what we just appeared in his home. A very very strange, fancy place.
oldstyle = Old wooden furniture , old fireplaces, old mantlepieces, old and huge tables, goblens, paintings with golden frames, wood-carvings, strange lightbulbs. He was not he, i mean he looked like another, different person, but it was him.,
Suddenly we end in some bed, but no action, He was telling me a story, something very interesting, but i can not remember what. the fact for me in one bed alone with A -shocking. wtf.
The bed was huge, made by smithened iron, with curtains made from some very thin yellow thing with lillys embroided, very beautiful. Suddenly i saw a huge green spider in his beard. I was trying to remove it, i saw two more, then he said ” Leave them alone, they are helping me to become blond”
WTF ??!!
Then out of nowhere some ppl are crossing the room, watching me suspiciously. He says “no worries , those are my servants” . shock and fear again. He was stalked by some papparazzi. Suddenly- we are chasing a guy along the beach side alley in Sozopol, i am sure, i know that street from I was very young. There appeared some blue dressed guys and took the film from the camera, the sun damaged it. There was something more but i do not remember it. some music maybe. I saw a stall with postcards in front of me and i was just buying one when i woke up , freezing.
Нещо ме прихвана днес и реших а си намеря това парче в YouTube.
Търсих, рових и какво намерих.
Не зная защо, но това доста ми хареса, макар вероятно да е рейтингов трик, убедена съм, че българите в публиката на тоя концерт са скачали от радост също като феновете тук:
Your cruel device
Your blood, like ice
One look could kill
My pain, your thrill
I want to love you but I better not touch (Don’t touch)
I want to hold you but my senses tell me to stop
I want to kiss you but I want it too much (Too much)
I want to taste you but your lips are venomous poison
You’re poison running through my veins
You’re poison, I don’t want to break these chains
Your mouth, so hot
Your web, I’m caught
Your skin, so wet
Black lace on sweat
I hear you calling and it’s needles and pins (And pins)
I want to hurt you just to hear you screaming my name
Don’t want to touch you but you’re under my skin (Deep in)
I want to kiss you but your lips are venomous poison
You’re poison running through my veins
You’re poison, I don’t wanna break these chains
Poison
One look could kill
My pain, your thrill
I want to love you but I better not touch (Don’t touch)
I want to hold you but my senses tell me to stop
I want to kiss you but I want it too much (Too much)
I want to taste you but your lips are venomous poison
You’re poison running through my veins
You’re poison, I don’t wanna break these chains
Poison
I want to love you but I better not touch (Don’t touch)
I want to hold you but my senses tell me to stop
I want to kiss you but I want it too much (Too much)
I want to taste you but your lips are venomous poison, yeah
I don’t want to break these chains
Poison, oh no
Runnin’ deep inside my veins,
Burnin’ deep inside my veins
It’s poison
I don’t wanna break these chains
Poison
Вчера с майка ми поехме на път към Зоопарка.
Цел на упражнението – да се намери щъркел, че да си махнем мартениците.
Времето беше слънчево-дъждовно.
Синьото небе и слънцето усмихнато надничаха иззад облаците.
През цялото време ту валя, ту гря..
“Дъжд вали, слънце грее – мечка се жени”.
Само дето в ЗооПарка не видяхме нито една мечка, ако не се брои Енота 😀
Първо чакахме 88 сто години, после пък слязохме на грешната спирка…
На връщане автобуса ни подмина и трябваше да чакаме следващия. Аз щях да умра от глад.. На спирката нямаше нищо за ядене, накрая се залъгах с едни задушени картофи от някаква будка. Дадох три на едно псе, и то да е доволно, а майка ми само ми се смееше каква съм ламя. Следващия път тръгвам към зоологическата само с храна, компас и карта.
В зоологическата градина е чисто, зелено и красиво. Разни птици се разхождат насам-натам извън клетките – например огромните шарени пауни, които подлитват насам-натам и разните стада патки, блатни птици, разни соколоподобни, мишеядни и т.н.
Има доста пълни клетки. Има и доста осиновени животни – май не видях нито едно от големите да няма патрон.
Ето малко снимки. Освен другото забравихме и фотоапарата, та се наложи да снимам с телефона. За това снимките са .. абе вижда се за какво иде реч.
Отново мега изтрещяла работа.
Ставам аз сутринта и започвам да си търся тютюна, дето съм си го купила вчера на ИББ.
И започвам да се сещам за простотиите от МИНАЛОТО ИББ.
Да де ама тютюн няма.
След това, О Ужас! се оказва, че аз съм сънувала цяло ИББ – тоест съм сънувала цяла нощ, че съм пила цяла нощ…
E.. не е далеч от истината но…
______
По рано същата нощ сънувах, че се прибирам в хотела си с един автобус. По пътя се запознх с един тип – фотограф – и трябваше да му се обаждам нещо.
Хотелът беше огромен, адски скъп и навсякъде разни джаджи и украшения.
В .. как се казва.. Фоаето имаше нещо като кафене ли, и аз не зная.
Та станах аз от там. През цялото време се кефех каква готина шапка имам. Бежова непалска ушанка – имам същата, но червена и много и се радвах на тая че е бежова.
Не си спомням много нататък, но отново на връщане срещам типа с фотоапарата и му казвам “ехее, аз вече и на ски ходих..” Докато си търсех магнитната карта – или ключовете – забелязах, че имам и идиотско яке с 1205450 джоба…
В хотела като салонен управител работеше момичето от Кривото..
След това се оказа, че някаква моя позната е настанена в друго крило в същия комплекс.
Страшно луксозно, с някакви огромни стаи, с по пет канапета едва ли не в стая.
Аз бях – не зная защо – изведнъж с трима познати —от реалния живот дори. Минахме през нейната Резиденция, но тя спеше.
Оказа се, че тая обстановка в хотелския апартамент и друг път съм я сънувала, изобщо не мязаше на хотел.
Тръгнахме си, а аз забелязах, че по светлите и просторни коридори има витрини с .. глави накиснати във формалин. Мисля, че нямаше тела, но глави всякакви – животински, човешки, таласъмски. Имаше указателни табелки – някои съдържаха подробна справка едва ли не като от енциклопедия от кой мит е даденото същество. Не видях нито едно познато лице хаха в тия витрини.
Някои изглеждаха съвсем живи, други си личеше, че са на по сто години…
_______________
Друг фрагмент от сън.
С познат – или познати, не помня – влизаме посред нощ в едно кафене и ще си купуваме сандвичи.
Там продавачката се опитва да украси едно нещо като малка чантичка с някакви сини ужасии, че било проект за училище ли, подарък за приятелка ли – не разбрах.
Опитвах се 15 минути да я убедя да дойде до нас с тъпото нещо да го украсим като хората с мъниста, или да ме даде да го украся. само и само да ми продаде накрая тия безумни сандвичи, а тя ревеше ли ревеше, че било грозно.. То ту беше от плат, ту от кожа. Спомням си, че се чудех от къде да взема извита игла и щях да звъня на Червото да ми даде назаем… Не помня какво стана накрая, но си спомням досадата, която изпитвах през цялото време.
А..
На мен жал ми стана.. Ама пък го увековечих 😀
Куче за вграждане …
Това е разказ за Пиу – такава, каквато е.
Най-чудесната, най-прекрасната, най-най-най котката!
Котката не желае да ака, ако не съм си вкъщи.
В момента, в който си отворя очите сутрин се изхожда, и вместо да правя кафе търча да и чистя, защото изпада в истерия, като не е изчистено на минутата.
В момента, в който затворя входната врата вечер и си събуя обувките тя вече е на път към тоалетната. Щом съм седнала на масата с компютъра и е сигурна, че няма да ходя никъде повече – това е обикновено на около петата минута откакто се прибера вечер – тя вече се е изакала.
Най обича да ака точно, когато седна да вечерям – това е явно нейният принос към апетита ми.
Докато не изчистя не спира да врещи обидни думи на котешки.
Ако не се прибера вечер всички врати из къщата се отварят, проверява се къде съм с жален вой, после се ляга да се спи на шкафа в коридора и се виси там докато се появя отнякъде.
Вчера останах да спя у приятелка и днес майка ми ужасено ми писа на скайпа, че котката не ще да ака.
Убедила се е да се изака едвам след като майка ми е висяла стаята ми около час.
Котката не ми дава да се къпя и да ходя до тоалетната – когато ме изгуби от поглед вие жално. Даже се натиска да влиза при мен в банята, после ме бие и ме дере, че се мокря с ах, толкова гадната вода!
Случвало се е да не я пусна и да вие така истерично пред банята, че нашите да ме помолят да излизам скоростно, че съседите да не викнат полиция.
Мрази ми колелото. То стои на балкона .. обикновено.., но оня ден го оставих в коридора.
Котката ходИ да го бие с лапи, преследвА по ред на номерата всеки от хората вкъщи, скъса ни ушите със скандалите си, изтормози ни зверски, докато се сетихме да го махнем. Махнахме го от коридора и се укроти…
Тази котка не се гали. Идва да се гали само, след като съм се къпала и вечер, преди да заспя.
След къпане направо настивам заради нея, защото както си седя с хавлията и си пуша, тя идва, буквално с едно огромно МЯУ и още по – голямо, оглушително МРР МРРР МРРРРР и ми ближе водата, която се стича от косата ми, ближе ме по носа, ръцете, краката, сяда и настоява да бъде галена поне половин час, а аз вися по хавлия.
Вечер, като загася лампите и си легна, тя се тръшка отгоре ми и настоява да я галя пак половин час, иначе ме издира където и падне, или се опитва да разкъса чаршафите.
Ако не съм си легнала след 12 започва да нервничи и да се кара, ако има някоя дреха, метната на стол или нещо веднага я отвлича и се увива като пашкул – покрива си очите, да не и пречи ламата. Ако няма никакви дрехи из стаята ме тормози с писъци и тупаник докато си легна, или докато поне загася лампите.
Нашата котка е най-прекрасната! 😀
Това е една много добра книга.
Или май не чак толкоз.
Седя си аз в Латинка и си я дочитам.
На бара има четирима човека. Пият бири.
|
XHTML
|
CSS | 
| Disclaimer